Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Една сутрин от живота

Публикувано от tihia 
Re: Една сутрин от живота
10-01-2010 - 21:08:03
Здравейте приятели. Съдбата ме заведе по празниците на 12 хил километра от тук. Благодаря ви, за пожеланията и добрите думи. Благодаря на поздравилите ме.Верен на максимата, че каквото искаш силно - това и ще получиш, ви изпращам моята обич.До скоро в клуба на мечтателите.
Re: Една сутрин от живота
13-01-2010 - 03:44:21
За МУЗА *rose* и ФИЛКАТА *beer* Много ви обичам и го знаете! :loveu:





--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
13-01-2010 - 11:19:21
Quote
elissa
За МУЗА *rose* и ФИЛКАТА *beer* Много ви обичам и го знаете! :loveu:



*bow**bow**bow**bow**bow**bow**bow**bow*

Тук беше мястото, където намерих нови истински приятели, на които много държа и много обичам. Тук беше мястото, където имах много хубави моменти. Макар, че не ме свърта, нещо тук, напоследък, като престъпник се връщам на местопроизшествието...

Лара и нейните изпълнения... Винаги предпочитам да гледам изпълненията и на концерти. С изключение на два клипа, които ми са много скъпи и силни...

Обичам ви! smiling smiley:loveu:





Спомням си /Помня/


Цветове на бели лилии под едно кристално синьо небе,
Разходки под снежинки с форма на звезди,
Кленове с цветове на фатална страст,
Аз не забравям нищо, нищичко,
Аз помня.
Мириса на гора, разбулена от красиво езеро,
Отраженията на огромен огън върху нашите бледи лица,
Силната светлина по време на северните бели нощи,
Аз не забравям нищо, нищичко,
Спомням си.

Обичам твоите поеми, сърцето ти, твойта свобода,
Ти си единствената земя,
В която полагам душата си.
Акцент, чийто тайни никой не знае,
език, който се устремява към забравени думи,
Неповторим маниер на пеене,
Не забравям нищо, нищичко,
Спомням си.

Обичам твоите светотатства, вярата ти, твоето достойнство,
Ти си като остров, който не можеш да напуснеш.

Обичам твоите поеми, сърцето ти, твойта свобода,
Ти си като остров, който не искаш да напуснеш.

Пейзажи, които смесват отдавна минали времена,
Рисунки, които природата не повтаря никога,
Чувството, че съм влязла в градината на спокойствието,
Не забравям нищо, нищичко,
И аз се завръщам.

*bow**bow**bow*:loveu:





Мечтите си - зачеркнах.
Пушенето - зачеркнах.
Дори цялото си минало зачеркнах.
Измърсих се. Погрознях. Осиротях.
И светът заприлича на интернат.

Животът свърши изведнъж.
докът на пристанището
се превърна в мое легло
Защото винаги тръгваш нанякъде

Полудявам. Безнадежно полудявам
Както преди години
Когато мама излезе в една нощ
И ме заряза в самота и отчаяние

Полудявам. Безнадежно полудявам
После се връщаш. Незнайно до кога
И отново тръгваш. Незнайно накъде.
Минаха две години. Без да те е грижа.

Опитах да се те задържа.
Вкопчвайки се в теб като в скала
Но се уморих. Изтощих се.
Да се преструвам на щастлива.

Всяка самотна нощ пия.
Но всяко следващо уйски е с все по-слаб вкус
Вглеждам се в далечните флагове,
На пристигащите кораби
И всеки е твоя. И ти си навсякъде.

Полудявам.Безнадежно полудявам
Връщаш се. Обгръщаме телата си,
Вричаме се. После заспиваш.
А аз умирам след като съм летяла.

Полудявам.Безнадежно полудявам.
Пеех песни.Вече не мога.
Думите избледняха.И загубих таланта си
В мига когато докоснах кожата ти

Разбери- Тази любов ме убива
И ако продължи, ще умра в детска самота
И ще чувам гласа ти, отдалеч
От корабното радио, тананикаш едва, едва...

Полудявам! Безнадежно полудявам.
Вечер е.Тръгваш.
Оставяш ме сама и отчаяна
Полудявам. Безнадежно полудявам.

Точно така. Пеех песни Вече не мога...
Думите избледняха.
И сърцето ми вие болно в самота,
Оградено от стени.

Чуваш ли ?! Полудявам ...
От любов...

*bow**bow**bow*:loveu:
Re: Една сутрин от живота
13-01-2010 - 15:22:27
Еlissa и аз много благодаря! *bow* :loveu:
Re: Една сутрин от живота
13-01-2010 - 20:56:34
И аз благодаря. Макар, че не бях, се чувствам споменат. Сърцето ми е .... Само повърхностните смятат, че познават себе си. А колко ми се иска да не е така.
Re: Една сутрин от живота
27-01-2010 - 00:45:42
Студено, дявол да го вземе!

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такъво време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твойте устни али
ще ме съгрее без съмнение;
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление…

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски
*book*
Re: Една сутрин от живота
29-01-2010 - 00:28:43
*ok*

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
29-01-2010 - 00:51:50
Студ

Облякохме се целите в бетони.
Вместо едното - хиляди слънца.
А даже лете в зимните балтони треперят, зъзнат нашите сърца.
Ах, що за мразове такива силни?
Земята май от погреб на барут
внезапно се превърна във хладилник, от който бихме пукнали от студ.
И ние бихме свършили без слънце,
ако в самите нас, там - вдън леда,
си нямахме онуй едничко зрънце,
почудо оцеляло всред студа.
Кое е то? Ах, все едно - искрица.
Забравен свят и все пак помнен свят.
Любов, мечта, целувка, клонка, птица...
Светулчици, отхвръкнали назад.
Но още живи. Още ни разнищва
топликът им. И още ни топи.
И ставаме от ледници огнища.
И всичко, дето уж с години спи
дълбоко в нас, се буди мигом с трепет.
Обгръща ни със пламъка си луд,
дорде от нас направи шепа пепел.
Камара пепел в този век от студ.

Дамян Дамянов

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
29-01-2010 - 12:30:14
Почина писателят Джеръм Селинджър

*bow*

Пиесата не беше така лоша както други, които съм гледал. Все пак беше глуповатичка! Показаха петстотин хиляди години от живота на една стара двойка. Почва още когато са млади и прочие и родителите на момичето не й дават да се ожени за това момче, но тя все пак се оженва за него. После почват да стареят и стареят. Съпругът отива на война, а съпругата има един брат пияница. Не можа да ме заинтригува много. Искам да кажа, все ми беше едно дали някой от семейството умира или нещо подобно… Просто гледаш група актьори. Съпругът и съпругата бяха доста хубава двойка — много духовити и прочие, — но не можаха да ме заинтригуват. Първо, пиеха чай през цялото представление. Щом се появяваха на сцената, някой лакей ще вземе да тика масичка с чай пред тях или пък съпругата ще налива чай на някого. И през цялото време все хора влизат и излизат, просто свят да ти се завие, като ги гледаш само да сядат и стават. Алфред Лънт и Лин Фонтан играеха старата двойка и бяха много добри, но на мене не ми харесаха много. Все пак се отличаваха от другите, трябва да им го призная. Не играеха нито като обикновени хора, нито като актьори. Трудно ми е да ви обясня. По-скоро играеха, като че ли съзнават, че са знаменитости и прочие. Мисълта ми е, че бяха добри, но прекалено добри. Щом единият свършваше своята реч, другият веднага казваше нещо много бързо. Искаха да представят хора, които уж си се разговарят и се прекъсват и прочие. Бедата беше, че прекалено много приличаха на хора, които се разговарят и се прекъсват. Те играеха на сцената така, както Ърни свиреше на пианото в Гринич. Ако правиш нещо прекалено добре и не се следиш, непременно ще започнеш да се фукаш. И тогава вече преставаш да си така добър. Както и да е, те бяха единствените в пиесата — думата ми е за двамата Лънт, — които като че ли наистина имаха малко мозък в главите. Трябва да призная това.

На края на първото действие излязохме заедно с другите фукльовци да изпушим по една цигара. Ама че фукане падна! Никога не съм виждал толкова преструванковци накуп, всички пушат, та ушите им пукат, и разговарят за пиесата така високо, че всеки може да ги чуе и разбере колко са умни. Един загубен киноактьор стоеше до нас и пушеше. Не му зная името, но вечно играеше във военни филми ролята на тип, който се изплашва преди сражението. С него беше една блестяща блондинка и двамата се мъчеха да си дадат вид на много отегчени и прочие, а той като че ли дори не забелязваше, че хората го гледат. Скромен, та не се трае! Много ми беше забавно. Моята Сали не беше много разговорлива — само дето се превъзнасяше по двамата Лънт и току зяпаше наоколо и позираше. После изведнъж зърна някакъв фукльо на другия край на фоайето. Някакъв франт, облечен в един от онези много тъмносиви костюми и жилетка на квадрати. Строго аристократичен. Важна птица. Застанал беше до стената, убиваше се да пуши и имаше вид на адски отегчен. Моята Сали все повтаряше: „Познавам това момче отнякъде.“ Вечно познаваше някого, където и да я заведеш, или пък си мислеше, че познава. Повтаря го, докато се отегчих страшно и й казах: — Защо не отидеш да го разцелуваш сърдечно, щом го познаваш? Ще му стане приятно.

Тя се разсърди, като казах така. Най-после обаче франтът я забеляза и дойде при нас да я поздрави. Да бяхте видели само как я поздрави! Като че ли не бяха се виждали от двайсет години. Сякаш са били къпани в едно корито или нещо такова, когато са били малки. Истински стари приятели. Приповръща ми се, като ги гледах. Но най-смешното е, че те сигурно се бяха срещали само веднъж на някоя идиотска забава. Най-после, като свършиха с лигавщините, моята Сали ме представи. Името му беше Джордж не зная кой си — не помня вече — и учеше в Алдовър. Много важно! Да го бяхте видели, когато Сали го запита как му харесва пиесата. Той беше от тези преструванковци, които имат нужда от простор, когато отговарят на въпроса ви. Отстъпи назад и стъпи право на крака на дамата зад него. Сигурно й е счупил всичките пръсти. Каза, че самата пиеса не е шедьовър, но двамата Лънт са истински ангели. Ангели! За бога, ангели били! Уби ме. Тогава почнаха със Сали да говорят за куп общи познати. По-позьорски разговор едва ли сте чували. Бързаха да споменат някое място и веднага ще се сетят за някого, който живее там, и ще му кажат името. Съвсем ми беше дошло до повръщане, когато стана време да си седнем на местата. Честна дума! Но като свърши другото действие, те продължиха идиотския си скучен разговор. Продължиха да измислят разни места и имена на хора, които живеят там. Най-лошото беше, че този перко имаше много преструвански глас, такъв един уморен, снобски глас. Също като момиче. Хич не се поколеба да ми обсеби момичето, копелето. За миг дори си помислих, че ще влезе и в таксито след представлението, защо вървя с нас близо две преки, но каза, че имал среща с някаква компания перковци на коктейл. Можех да си ги представя насядали около някой бар, с идиотските си жилетки на квадрати, как критикуват пиеси и книги и жени с тези уморени, снобски гласове. Убиват ме тези момчета. Докато дойдем до таксито, вече бях намразил моята Сали, след като слушах това престорено Алдовърско копеле близо десет часа. Готов бях да си я откарам дома, честна дума...

[chitanka.info]
Re: Една сутрин от живота
29-01-2010 - 23:11:43
Студено дявол да го вземе
дори в разцъфналата ръж
споделяме какво сме преживели
и викаме "наздраве" по веднъж....
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход