ЛУННО ЦВЕТЕ
Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка с тъмата,
се виждаш във локва - очернен и лош.
душата ти търси със плач светлината.
Стъпил във локвата нервно, със яд,
поиска гротеската ти да изтриеш.
В треперещи длани събирайки мрак,
поиска до дъно страха да изпиеш.
Горчиво разляха се в теб грехове
и вените, пълни със черна омраза
пулсираха гневно - безброй страхове
обвиха те те в гниеща в мрака проказа,
Отчаян, разкъсвайки черния мрак
потърси със болка вината във тебе-
за грешните мисли, за гневния страх,
за калния образ в дъждовното време...
От песен на капки дъждовни в нощта
събуди се потен, обвит в страховете-
усмихната бляскава пълна луна
погали те нежно със лунното цвете.
Погали лицето, обляно в сълзи,
погали очите, пронизали мрака
със болка и страх от кални следи,
оставени в черната локва в тъмата.
Но лунното цвете изтри и калта,
изтри и образа в мрака оставен.
И в пълната ярка и топла луна
видя своя образ забравен.
А лунното цвете се сгуши във теб,
събуди забравена обич в кръвта ти,
Във нежност превърна черния лед,
сковал във мрака потаен съня ти.
И с лунното цвете посрещна съня -
спокоен и пълен със цветни целувки.
Луната, красива, спокойна в нощта
покри те със своите нежни милувки.
Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка със мрака
се виждаш във локва - очернен и лош,
но Лунното цвете прогонва тъгата.
То вечно ще бъде във твойта душа -
ще пази съня ти, ще носи утеха,
родено от твойте сълзи във нощта
остава за тебе светла пътека.
Пепа Николова
............................................
[
www.save-darina.org]
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.
