Тихичък, смятам че всичко това е напълно нормално и естествено - тъгата, усамотяването, преоценките на стойности, хора, събития. (Разбира се, доколкото причината не е чисто здравословна, каквато искрено се надявам да не е).
Имам чувството, че сега за всичко има термини и диагнози. Тъгата често наричат "депресия", неописуемата радост - "еуфорично настроение", мнителността, съмнението, недоверието са известни като различни "мании или маниакални поведения". Усамотяването - "маниакална депресия". Една откъснала се от устата цветуща обида по повод "ягодите", веднага е признак на "агресивност в поведението". Изобщо едно настроение или емоция веднага трябва да бъде опаковано с целофан и да му се сложи етикета - "термин", а следствията веднага да бъдат отнесени към дълбоките дебри на психологията или психиатрията (недай Боже). В желанието си да систематизираме, именуваме и "лекуваме" всичко, дори емоциите и настроенията си, в желанието ни да ги дефинираме задължително, често забравяме, че всъщност това са едни съвсем нормални, човешки чувства и реакции. Да поискаш да се усамотиш, да си поплачеш, да се тревожиш, да страдаш - не са ли толкова човешки тези емоции ?!
Много психоаналитици, обаче биха останали напълно безработни в епохата на романтизма, романтиците които ние често цитираме в тази тема са търсели чистата емоция, мисленето "чрез сърцето", дори напълно субективно, без излишна логика, което дава един друг чар на цялата им епоха, да не говорим за изкуството. Ако просто плачем, като ни се плаче или се смеем "като луди" без видима причина - няма нищо, ама нищо лошо. Даваме зелен светофар на усещанията си и това е!
Пак ще постна един стих (чийто автор, така и не открихме). Според някой е на руски поет 21 годишен, според други на Омар Хаям. На когото и да е !
За теб, Тих ... в контекста на това, дето си писал: " Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние. Тя е съзиждащо, сътворяващо чувство. Не е ли тъжен и такъв жизнесъздател като ........"
Дарить себя - не значит продавать,
И рядом спать - не значит переспать,
Не повторять - не значит не понять,
Не говорить - не значит не узнать.
Не значит не увидеть - не смотреть,
И не кричать - не значит не гореть,
И промолчать, и не найти ответ -
Две вещи разные, в них родственного нет!
Стоять - совсем не значит не лететь,
И замолчать - не значит умереть,
И замереть, когда увидишь смерть -
Не значит унижение стерпеть.
Бежать во мрак - не значит уходить
И отпустить - не значит упустить;
Не отомстить - не значит все простить.
И порознь быть - не значит не любить.
Сказать "люблю" - не значит полюбить,
Сказать "прощу" - не значит все простить,
Сказать "уйду" - не значит навсегда,
И "не прощу" - не значит никогда...
Идти с другим - не значит быть чужой,
И рядом он - не значит он родной,
И без тебя - не значит не с тобой,
Любить тебя - не значит, что ты мой…
И ты с другой - не значит, ты любим,
И я с другим - не значит ты забыт,
Не вместе мы - не значит не хотим,
Ведь ты с другой, а значит я с другим!
И этот бред не значит ничего,
И ты прочтешь - не значит, ты поймешь…
Я не уйду, а значит никогда,
Ведь я люблю, а значит навсегда ...
Поздрави и тъжи, плачи, смей се безпричинно, усамотявай се, търси се, откривай се, преоткривай ! Всичко помага понякога ...
Само не се смей върху люлеещ се стол, че така се падааа,
повярвай ми. Люлеещите се столове стават само за плач, след като добре си поплачеш, се унасяш и след толкова рев се чувстваш като в изначалните бебешки години в прегръдките на мама, люлеейки се напред-назад.
Я виж - идея за "Мебелировка на дома" ! Кой тип сте ?! Изберете своя стол ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Да не даваш вече фира??? Как тъй ще седнеш на един стол и сам самичък ще се хилиш като наръбана тиква?!
