исковете за спестителите от проф. Георги Петров* [989 прочитания]
16 април, 18:00
Увеличаване Смаляване Печат Изпращане Реклама
Още по темата Най-четени от деня
Прокуратурата проверява бившия шеф на националното следствие
След МВР скандалът се пренася в митниците
Македонците искат преговори с Атина, но не и промяна на името
Започват официалните консултации за промени в правителството
Последни статии в Коментари и анализи
С реформата и контрола дотук
Като маняна, но без тази нотка на припряност
Как администрацията съсипа проектите ми по ФАР и САПАРД
И така не е и иначе...
Автор: Иван Кутузов
Българите продължават да държат преобладаващата част от спестяванията си на срочни влогове в банките. В периода 1990 - 1997 г. спестяванията им бяха унищожени от хиперинфлацията и в резултат от фалитите на източените банки. Отрицателната лихва при освобождаване на цените през 1991 г. беше 77%, а при хиперинфлацията в 1997 г. - 88%. Рискът за влоговете рязко спадна след въвеждането на валутен борд през 1997 г., но остана рискът, свързан с колебанията на лихвения процент. Например през 2000 г. при инфлация 10.4% и среден лихвен процент по срочните депозити 3.04 на сто спестителите загубиха 6.7% от вложенията си. През 2007 г. загубата за годишните влогове достигна 6.4% поради нарастване на потребителските цени с 12.5%. Реалният лихвен процент по спестяванията е бил положителен само в две от последните 17 години.
Потребителските цени в България ще продължат да нарастват по-бързо, отколкото в ЕС, за да се доближат до нивото им. През 2006 г. по данни на Евростат те са 37% от средните в ЕС-27 при 30% през 2000 г. към средните в ЕС-15. Колебанията на реалния лихвен процент под влияние на инфлацията ще поддържат високото ниво на риска за банковите влогове.
Алтернативни форми на спестявания и инвестиции
Ниската възвращаемост на срочните депозити кара все повече хора да търсят други възможности за инвестиции. Някои се насочват към покупка на имоти, като очакват пазарната им цена да нараства и да им осигури по-висока възвращаемост при умерен риск. Тези очаквания досега се оправдаваха. От всички активи единствено жилищните сгради защитават инвестицията от инфлация. Но инвестицията в жилища не е свободна от пазарен риск. Най-убедително доказателство е кризата на ипотечните кредити в САЩ, свързана с рязкото падане на спекулативно раздутите цени на имотите и дефектите на системата за хеджиране. Очертаващото се и в България превишение на предлагането ще забави покачването на цените на жилищата, а не е изключено и временно да спаднат. Освен това инвестицията в имоти е с висок ликвиден риск. Продажбата им често е свързана с продължителен период от време и високи транзакционни разходи.
Най-бързо развиваща се форма на спестяване е купуването на портфейли от ценни книги, предлагани от взаимните фондове. Само за три-четири години са учредени около 70 взаимни фонда в 20 управляващи дружества, в това число и поделения на чуждестранни корпорации. Около 5% от гражданите вече инвестират чрез тях. В развитите страни процентът на участие във взаимни фондове е многократно по-висок (в ЕС около 60 на сто, а в САЩ близо 90 на сто). Обикновено фондовете се делят на нискорискови, балансирани и високорискови. Доказано е, че възвращаемостта на инвестициите в пазарен портфейл от ценни книги е пропорционална на риска.
Основните видове риск са пазарен, специфичен, финансов, валутен и ликвиден. Пазарният е свързан с чувствителността на отделните ценни книги към колебанията на пазарните цени. Специфичният риск зависи от особеностите на фирмите емитенти. Той се избягва, ако се купи портфейл поне от 8-10 ценни книги на различни фирми с възможно по-нисък коефициент на корелация. Финансовият риск се носи от акционерите и е толкова по-голям, колкото е по-висок делът на дълга. Валутният риск е породен от колебанията на валутните курсове. Смята се, че съкровищните бонове са безрискови, доколкото са краткосрочни и гарантирани от държавата. Степента на риска нараства при правителствените облигации и корпоративните облигации. Най-висок е за обикновените акции. Възвращаемостта на ценните книги включва лихвата за съкровищните бонове и рисковата премия.
Рискът е силно диференциран по отрасли и фирми. Показателите за риска и възвращаемостта се публикуват и са главен ориентир за инвеститорите. Провалите на някои най-големи американски и европейски корпорации и банки въпреки високия им рейтинг засилиха съмненията в обективността и точността на информацията. И в обективността на рейтинговите агенции.
Какво трябва да знаем за взаимните фондове
Необходимата информация е изложена в проспекти, но повечето инвеститори не ги четат или трудно ги разбират. Има обаче основни неща, които е добре да знаем, за да не допуснем груби грешки:
1. Взаимните фондове предлагат по-висока възвращаемост, отколкото другите форми на спестяване с подобен риск. Причината е, че се купува цял пакет търгувани на борсата акции или облигации на различни фирми, формиран от компетентни специалисти. Специфичният риск за портфейла, състоящ се обикновено от над 20 различни ценни книги, се елиминира. Конкуренцията ги принуждава да оптимизират портфейлите.
2. Вложените във взаимен фонд пари имат висока ликвидност. Те могат във всеки момент да бъдат изтеглени, като притежаваните ценни книги се предложат за обратно изкупуване. Но ако в момента на обратното изкупуване борсовата им цена е паднала, инвеститорът би претърпял загуби. Освен това при транзакциите фондовете обикновено събират такси. Следователно за хора, които не са професионални борсови играчи, не е изгодно.
3. Пазарният риск на акциите е висок и не може да се избегне, защото е свързан с цикличните колебания на пазарните цени и възвращаемостта. Опитът на притежатели на портфейли да ги предлагат за обратно изкупуване при спадане на доходността и да ги купуват при растеж е или безполезен, или носи допълнителен риск от загуби. Защото "ценните книги имат свойството да се движат заедно" при промените на пазара. А също поради това, че голямото мнозинство от хората нямат знания (и време) да анализират пазарните процеси. Финансовата теория е доказала, че бъдещите цени са непредвидими. Малко са борсовите играчи като милиардера Уорън Бъфет, които почти винаги печелят.
4. За да получат максимална възвращаемост, спестителите, които са по-склонни към риск, могат да купуват портфейли от акции на т.нар. нововъзникващи пазари. Предполага се, че поради ниската икономическа база увеличаващото се потребителско търсене и ограниченото използване на рискови дериватни финансови инструменти ще се запази по-дълго високият растеж на борсовите индекси. Това предположение се оказа само отчасти вярно. Икономическият растеж в тези страни остава сравнително висок. Но под влияние на задълбочаващата се финансова криза в САЩ и Западна Европа борсовите индекси се сринаха в края на 2007 г. и първите три месеца на 2008 г. Все пак може да се очаква, че търпеливите притежатели на акции в "източни" фондове ще си възстановят загубите през следващите месеци.
5. Твърде голям риск поемат хората, които си влагат парите във взаимни фондове на малки, без история и без солидна финансова база управляващи дружества. Някои от тях могат да покажат изключително висок растеж на възвращаемостта, в това число и чрез борсови спекулации и манипулации на нашия малък фондов пазар. Не е изключено отделни мениджъри да използват "вътрешна информация" в ущърб на притежателите на ценни книги. Което е предпоставка за последващи загуби. В България вече оперират взаимни фондове на солидни банки и европейски инвестиционни посредници с дълга история и огромни, диверсифицирани активи. Покупката на предлагани от тях портфейли от акции може да се смята за добра алтернатива на другите форми за спестяване. Без да се забравя, че рискът, особено пазарният, не може да се елиминира напълно и че той се носи изцяло от акционерите.
*Авторът е професор по икономика и бивш член на управителния съвет на БНБ.Етикети: спестяване, финанси, взаимни фондовеПредишна статия
Следваща статия
Министрите са следствие на проблема, а не причина за него разделителна линия
Конференция събира водещи имена от M&A сектора Дискусия Възходящ ред Добавяне на коментар 15 коментара от Mama-im-stara
Анонимен, Неутрално
днес, 00:52
15 Обиден или неуместен коментар? Добре де, Полша си има Германия за съсед => покачване на цените; центранла европа е с добре развита инфраструктура, та там очевидно ще има постепенно изравняване. Но ние сме никъде и нямаме нищо. Какъв е мотивът за изравняване на потребителските цени ? Имаме си едно кредитно по-високо потребление и това е.
И препоръчвам на всеки от вас да разгледа статистиката на Евростат - забелязват се интересни факти - примерно, че растежа на заплатите за последните три години в България е:
1784.2 1977.7 2195.0, докато в Румъния е:
2414.2 3155.0 3713.2. Това оправдава вдигане и на цените в Румъния. Но в България не виждам никаква обективна причина това да се случи.
Ако някой може да ме светне по този въпрос - мерси.
от dodo
Анонимен, Неутрално
днес, 00:41
14 Обиден или неуместен коментар? Ебахти манипулативната статия!
от Дядо Мраз
Анонимен, Неутрално
днес, 00:33
13 Обиден или неуместен коментар? ... И ето че започнаха да валят поръчкови статии, рекламиращи взаимните фондове....
от спестител
Анонимен, Неутрално
днес, 00:11
12 Обиден или неуместен коментар? Знам че са световна форма, но основата на манипулацията е ЕС и пасва по-добре стилово. Главната идея на шашмалогията е че цените ще се вдигат по висшата воля на ЕС за всеобщо изравняване и затова дайте си парите да ги спасим.
То се вижда и от статистиката че зависимостта не е праволинейна - срещу 33% по-високи цени стоят 300% по-високи доходи , иначе щеше да е пак 33.
Самата идея да вдигнем първо цените да ги изравним, пък после доходите ще се напаснат някакси изпреварващо от само себе си е дълбоко идиотска. Целта уж на влизането в ЕС беше да се вдигне ускорено жизнения стандарт - от логическата конструкция на статията излиза обратното (налага се да даваме пари на някакви фондове да ни ги умножават за да омекотим обедняването)Следва че много по-добър положителен ефект ще има ако излезем от ЕС.
А това "че на практика спокойно може да има по-бързо догонване при цените на стоки, отколкото при заплатите" е абсолютно възможно практически под формата на цела година на баничка и боза + на празник луканка, а на нова година - банани
от investor
Анонимен, Неутрално
16 април, 23:24
11 Обиден или неуместен коментар? взаимните фондове, не "форми"...
от investor
Анонимен, Неутрално
16 април, 22:48
10 Обиден или неуместен коментар? Спестител, първо, взаимните форми не са европейска форма, а световна. Второ, изводът ти не е точен, защото зависимостта между ниво на заплати и ниво на потребителски цени не е праволинейно, каквото ти си използвал. Не се и случва по едно и също време. Опитът показва, че цените нарастват по-бързо при интегрирането с европейската икономика (по ред причини). Така че на практика спокойно може да има по-бързо догонване при цените на стоки, отколкото при заплатите.
от спестител
Анонимен, Неутрално
16 април, 21:54
9 Обиден или неуместен коментар? Обясни, обясни защо е грешна, за да мога да се поправя. Като се вдигне ценовото ниво с 33% според законите на ЕС, а доходите останат 3 пъти по-ниски с какво ще се плаща? С бърз кредит от Пощенска банка или пък взаимните фондове вместо дивидент ще раздават ваучери за храна? Или има някакъв още по- модерен европейски закон?
от nesaglasen
Анонимен, Неутрално
16 април, 21:44
8 Обиден или неуместен коментар? Потресен съм от репликата, че Уорън Бъфет бил борсов играч, едно, и че почти винаги печелел, второ. Толкова е далеч от истината това, че не знам как да го коментирам дори (той самия не би се съгласил с такова твърдение). Да не говорим, трето, че няма нищо общо с индустрията на взаимните фондове. Бъфет не е взаимен фонд.
Авторът добре описва взаимните фондове като добра дългосрочна алтернатива, но според мен не добре описва рисковете при инвестиране. Не може да се сравнява риска на фонд с риска на влог - където основното вложение е гарантирано от държавата. Така че може да не спечелиш, но няма и да загубиш. При фондовете нещата стоят съвсем различно - потенциал за реален (над инфлацията) ръст, но и вероятност от максимална 100% загуба. Ако човек няма кой знае какви спестявания, далече по-разумно е да не поглежда към взаимни фондове и други рискови инвестиции. Дори с риск да загуби от растящата инфлация. Ако имаш обаче заделени сигурни пари за поне 6-12 месеца живот, само тогава може да помислиш за по-рискови инвестиции.
от investor
Анонимен, Неутрално
16 април, 21:32
7 Обиден или неуместен коментар? спестител, грешна ти е сметката, ама не ми се обяснява защо. Вземи почети и се поправи. Нелепо е да сравнението ти с унгарските нива на заплати и инфлация.
от Весела Николаева
Анонимен, Неутрално
16 април, 20:12
6 Обиден или неуместен коментар? Взаимни фондове с активи извън България са предлаганите у нас фондове на чужди управляващи дружества. Такива фондовете на "Пайъниър", предлагани от Уникредит Булбанк, на ОТР - от Банка ДСК, на Райфайзенбанк и други. Информация можете да получите на страниците на българските банки, както и в повечето техни клонове, откъдето можете да купите дялове от тях.
Българските взаимни фондове все още залаг6т основно на нашия пазар. Информация за взаимните схеми можете да четете и на подсайта Пазари.
от Платено съобщение
Анонимен, Неутрално
16 април, 20:09
5 Обиден или неуместен коментар? Трябва да се отбележи с големи букви платено съобщение от взаимни фондове. Повече от 2/3 от статията е на тази тема и както е посочил №2 всички фондове са яко на минус и тенденциите са запазване на курса в обозримо бъдеще
от спестител
Анонимен, Неутрално
16 април, 19:50
4 Обиден или неуместен коментар? Взаимните фондове нямат нищо общо с пирамидите, а са една модерна европейска форма за загробване на парите на балъците.
В рекламния материал за тях по-горе изначало се зачудих дали автора не е др. Иванов, но после видях че е Петров. В стремежа си да сръчка балъците по-бързо да си дадат парите във фондовете "айде да не изгорят" той използва евтината манипулацийка "Потребителските цени в България ще продължат да нарастват по-бързо, отколкото в ЕС, за да се доближат до нивото им" После за да подкрепи "доказателството" е турил фалшиви числа, които лесно се проверяват. Първо 2006 не е 37, а 45% и 2000 не е 30, а 39%
Какъв извод може да си направим от теорията за изравняване на ценовите нива? Най-близо до нас 2006 са Унгария със 60% и Чехия - 61% от ЕС27 . В същото време годишната заплата в България е 2200 евро, в Унгария - 8000 евро и Чехия - 8300 евро
Тоест, за да се вдигне ценовото равнище с 33% от 45 на 60, е необходимо увеличение на заплатите 4 пъти.
В този случай правилната стратегия за българския инвеститор е първо да изчака да му вдигнат заплатата 4 пъти и след това да си даде излишните пари на някой фонд да ги загроби.
от Полу Идиот
Анонимен, Неутрално
16 април, 19:38
3 Обиден или неуместен коментар? -50% повечето фондове за последните 6 месеца
от търся взаимен фонд в България
Анонимен, Неутрално
16 април, 18:52
2 Обиден или неуместен коментар? Може ли някой да ми предложи банка или брокер с нормална комисиона, които предлага солидни фондове. Най добре с активи извън българия. Може и веб-страница с такива информации. Въпроса е сериозен.
от Неук
Вашият коментар
