Tinky, много добре, че напомняш и тази хипотеза. Последиците са направо необозрими.
Но, по темата с прехвърлянето, което си е един "сложен състав" следва да се подходи сериозно и с разбиране. Ох, последните два вида животни се срещат рядко по нашите земи.
Все пак, най добрата и изчерпателна класификация и разяснения ги е да Имотко и нека да стъпим върху тях. Напълно приемам направената от него разбивка - ново строителство, старо строителство. Сигурно е почерпена от практиката. Нямам информация по въпроса.
Местен данък - законът ясно си казва, че този данък се дължи от този, който придобива имущество по възмезден начин. Ерго, това е купувачът. Тук спор не може да има. Той следва да фигурира като наредител по превода или вносител на парите на каса. Ако в рамките на пазарлъка Продавачът реши да поеме част от този данък (не виждам проблем ако е доброволно), това може да стане с корекция в цената.
Нотариална такса - субективното ми мнение, че "услугите" на нотариуса ОБСЛУЖВАТ И ДВЕТЕ СТРАНИ и дължимото би следвало да се раздели. Ако той пише НА - включвам и него. Ако НА се пише от адвокат на едната страна, редно е тя да си поеме и масрафа.
Такса вписване - може би практически е по-смислено купувачът да има задължение за нея.
Юридическите консултации - всеки си плаща своето.
Още веднъщ - да не забравяме. Важно е кой се явява титуляр по направено плащане, но е важно и за чия сметка е това. Доскоро пазарът беше безусловно по-благоприятен за продавачите и тези 99,99 % по-горе въобще не ме изненадват.
Иначе, всички действия по сложния състав прехвърляне обслужват и двете страни и е смислена тезата, че те би трябвало да носят и разходите за това по равно.
