Абе имам чувството, че основно пишат хора, които никога не са излизали от града, но са чували, че било много хубаво на село. Плчелички, птички и агънца.
Плюсовете горе-долу ги изтъкнахме, но..
1. Разстоянията.
Разстоянията никак не са за пренебрегване проблем.
Не е все едно дали човек пътува до работа и обратно всеки ден по 60 километра, или по 10. Пътя струва, пари и време и почивка. Вместо да спя до 8:00 и да стигна на работа в 8:25 примерно, ще стана в 7:00 и ще пътувам един час до работа. И на връщане пак така. 2 часа от свободното ми време, ще отиват за път. А за разходите, неудобството и мръзненето зимата няма да говоря. 5 километра в едната посока, мога да ги мина и пеша. А 35 с мойта кола, която харчи 8 на 100 смесено са си 10 лева на ден за път. Ами поддръжката, масла, гуми, ремонти... С влака ли ? Не , мерси..
2.Изолацията.
Значи ще се забия в някое село, като пенсионер, където единсвеното заведение е селската кръчма, и селският хоремаг. Ами, ако искам да имам семейство ? А деца ? Къде ще учат и как ще слизат от гората до училището. Какво ще бъде нивото на обучението, нивото на възпитание на съучениците, средата ? Или ще се събудя някой ден от виковете на децата ми - "Татее, яла бърже, оти свинкята се е омъкнала у одаята и сака да изгнете яденьето и пиеньето у фризеро. Иш-иш, майкя ти кеба.."
А здравеопазването ? Ще бия аз 35 километра до София, че ме боли зъб, или не дай си боже по-спешен случай.
3.Целогодишния достъп.
Това е доста забавно. Значи, като падне сняг и цяла София е блокирана. За крайните и витошките квартали да не говрим. Там никога, повтарям - никога снегорин не минава по уличките. И статуса е "КВО" със седмици. А тука видиш ли, целогодишен достъп. Значи може би хората имат в предвид джип 4х4 с лебедка, дъгла база и сериозен лифтинг. И горната сметка се променя драстично, че джипа си похарчва, пък и поддръжката му е двойно по-скъпа от на л.к.
Засега толкова, но имам и още неща в предвид.
