Месец след влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит (ЗПК) лихвените проценти по предлаганите от банките заеми за домакинствата са се повишили. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ към края на август. Ръст спрямо отчетеното през юли се наблюдава както при потребителските, така и при ипотечните заеми (виж графиката). Поскъпване има и при фирмените кредити, отпуснати в евро, докато при финансирането за бизнеса в левове има минимален спад спрямо месец по-рано. Лихвите по привличаните от банките депозити както от фирмите, така и от клиентите им физически лица продължават трайно да намаляват.
Очаквано поскъпване
На 23 юли влязоха в сила новите разпоредби на ЗПК, с които законодателят премахна почти всички начислявани от банките такси и комисиони по кредитните продукти за домакинствата – за усвояване, управление, годишно обслужване и предсрочно погасяване. В отговор на намалелите приходи от тези източници банките коригираха лихвените проценти по заемите, като при някои институции повишенията започнаха още преди влизането в сила на промените. Отпадането на таксите все пак дава ефект в посока намаляване на крайната цена на кредитите, която потребителите заплащат. Това се вижда от данните за средния годишен процент на разходите (ГПР) по заемите, в който освен лихвите се калкулират и разходите за такси и комисиони. Според публикуваните от БНБ данни, през август ГПР по потребителското финансиране в левове и в евро намалява съответно с 0.14 и 0.34 процентни пункта (пр.п.). При ипотеките обаче ГПР през август нараства – съответно с 0.10 и 0.21 пр.п. за заемите в левове и в евро, след три последователни месеца на понижения. Данните на централната банка показват още запазване на наблюдаваните през последните години месечни колебания в цената на финансирането за фирмите. Поради свитото кредитиране тези флуктуации често са резултат на единични по-големи сделки, чийто ефект върху средните стойности е еднократен.
Като цяло равнищата на лихвите по кредитите за бизнеса и за домакинствата в България остават едни от най-високите в Европейския съюз, което оказва възпиращ ефект върху възстановяването и растежа на икономиката на страната, коментира през седмицата главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. На конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ той цитира анализ на банката, според който сред основните причини за високите цени на заемите са политическата несигурност и институционалната слабост, които заплашват да парализират администрацията и да направят икономиката неуправляема.
Без отражение
От публикуваната от БНБ информация се вижда и запазване на установената от последните близо пет години след депозитната война тенденция на плавно понижаване на лихвите по привличаните от банките спестявания от населението и от бизнеса. През август те са намалели с между 0.06-0.2 пр.п. спрямо юли. Така средната за пазара доходност по вложенията на практика не реагира на масовите тегления на спестявания от страна на домакинства, фирми и финансови предприятия (посредници, застрахователни дружества, пенсионни фондове и др.) в края на юни и началото на юли. Тогава покрай проблемите около Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) от системата бяха извадени малко над 1 млрд. лв., но данните на БНБ от паричната статистика показват, че вече втори пореден месец тези средства продължават постепенно да се връщат в банковия сектор.
))
