Тука проблемът е в народопсихологията.
"Младите" трябва задължително да имат собствен дом. Ама че този дом след 4-5 години няма да им пасва, това никой не го мисли, защото е под достойнството им да живеят под наем.
Какво се получава - млади семейства по на 20-25 години, дето хал хабер си нямат как се изкарват пари и как се гледа семейство, се юрват да купуват имоти. Дошъл в големия град - някой му дал месечна заплата колкото майка му взема за половин година и нашият "юруш на маслините", ще купува имот. Чакай бе, пари имаш ли - ами нямаш, ама заем си щял да вземаш. Ама правиш ли си сметка, че ще ти излезе през носа - не, щото те учат да гледаш "позитивно".
А относно недоразуменията - едно нещо може да е недоразумение за един и идеалното жилище за друг. Проблемът е, че за нас имотът е нещо издигнато на пиедестал. Какво се получава - да вземем двустайните - спалня и хол с кухня. В такъв апартамент с деца - трудно. Ама я си помислете - сам човек или младо семейство без деца още или с дете на 1-2 години устройва ли го такова жилище - устройва го. Семейство, изучило вече децата, устройва ли го такова жилище - устройва го.
Е добре де, защо питам аз, младите семейства не живеят под наем докато наистина им потрябва още една стая и тогава като и пари са понатрупали малко не пристъпят към покупка? Защо се блъскат да купуват докато живота още не им е ясен и нямат пари. Защо хората изучили децата и живеещи сами се ширят в 3-стайни апартаменти и се чудят как да ги поддържат, защо не заменят големия апартамент за по-малък?
Отговорът на тези въпроси мисля на всички е ясен.
Лошото е, че мислим за "тухлите" повече отколкото за собствените си деца.
