Вече девета година анализираме редовно състоянието на финансите на домакинствата - както техните активи, така и техните дългове - и затова новината от миналата седмица за активни действия от страна на правителството и парламента за изследване и справяне със "свръхзадлъжнялостта на домакинствата" предизвиква изненада.
Съвсем ПР-погледнато, в тази политическа ситуация е опасно правителството само да насочва глобалните инвестиционни наблюдатели към (хипотетичен) проблем.
Дори добавянето на "свръх" пред един индикатор за оценка на кредитния и общия макроикономически риск създава усещането, че в България нещо е извън нормата. Вероятно това е лапсус и в крайна сметка инициаторите имат предвид решаване на конкретни (единични) сложни казуси на свръхзадлъжнялост.
И така - малко факти. Общият дълг на домакинствата към банки и небанкови финансови институции е 20,1 млрд. лева към края на март 2013 г., като над 92% от тях са към банки, а останалите - към дружества за бързи кредити и лизингодатели.
Много или малко е това обаче?
Ако го съотнесем към брутния вътрешен продукт - т.е. съвкупното производство на стоки и услуги в икономиката за цяла година, това е около 23-24%.
Само в Румъния домакинствата имат малко по-малко дългове, в Литва нивото е подобно. В "кризисните" Испания и Гърция например дълговете са 77 и 60% от БВП, в Португалия достигат 80%. В иначе стабилните икономики на Франция, Германия, Холандия личните заеми са от 55 до 73% от БВП, а в Дания са цели 129% от БВП.
Разликите са още по-фрапиращи, ако разгледаме ипотечните кредити - а именно там последствията за длъжника при неплащане са най-тежки, тъй като може да загуби жилището си.
В България общият размер на тези кредити е 11% от БВП, средно за еврозоната - около 40%. Внимателните германци дължат за жилища около 38% от БВП, а шведи и холандци - 66%, или относително 6 пъти повече от българите.
Изобщо "големите" кредити - при все че сума над 50 хиляди лева отива за покупка на двустаен в областен град или мансарда в София - са общо 70 хиляди броя и ако приемем, че част от гражданите имат по два или повече, значи задлъжнелите с "голям" кредит българи са под 70 хиляди от 7 милиона население.
Ако съотнесем кредитите към общия разполагаем доход (а в България официалните данни не включват недекларирани доходи от дейности в сивата икономика например), то отново България е с най-ниско съотношение - т.е. обслужването на кредитите с прихода в домакинствата "тежи" относително най-малко.
Размерът общо на всички кредити е около 40% от разполагаемия годишен доход - малко повече от Румъния и сравним с повечето страни от Източна Европа - при 90% в Германия, 134% във Великобритания, 140% в Швеция.
Същевременно данните показват подобряване през последните месеци, а не влошаване. Общо относителната задлъжнялост (като дял от БВП) трайно намалява след 2009 г. За последната година те намаляват с 2%.
Дори в абсолютно изражение домакинствата дължат общо 1 млрд. лева по-малко, отколкото през есента на 2009 г. За последната година кредитите към домакинствата намаляват с 2%.
Ако разгледаме лошите и преструктурираните потребителски кредити (които включват дори тези, по които има забавяне, въпреки че впоследствие може да има изплащане), те достигат пик в края на 2011 г. и след това трайно намаляват.
При жилищните кредити влошаването на портфейла се усети в периода 2010-2012 г., а за последните 12 месеца делът на проблемните заеми е постоянен.
От данните дотук следва, че на макроикономическо ниво това не е значим риск. Това е така както за банковата система, така и за потреблението и изобщо - за поведението на българските домакинства като цяло.
И това е резултат както от консервативната регулация на финансовите институции, така и на благоразумно лично поведение на преобладаващата част от българите дори по време на динамичния растеж преди 2008 г.
Има, разбира се, проблеми с прилагането на законите и съществуващите процедури по събиране на дългове, по уреждане на спорове между кредитор и длъжник, по скоростта на производствата.
В голямата си част функционирането на съдебната система е пряко свързано с разрешаването им. Не е лошо и да се мисли как да се предотвратява ситуацията един длъжник да стане "свръхзадлъжнял" в бъдеще.
Но правителството би следвало да вложи политическа воля за провеждане на реформи там, където макроикономическите проблеми са очевидни - при създаването на работни места (след загубата на 460 хиляди от началото на кризата), преодоляване на огромната пропаст между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса, големия дял отпадащи от училище, дисбалансите в пенсионната система, обречения в дългосрочен план модел на енергийния пазар.
