Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Отрицателните лихвени проценти изправят инвеститорите в имоти пред на пръв поглед странен проблем. Разходите по техните заеми всъщност може и да започнат да се увеличават на фона на спада на лихвите, пише в свой коментар Wall Street Journal.

Това предизвиква сериозни опасения сред инвеститорите, защото се очаква лихвите да продължат да се понижават заради опитите на централните банкери да стимулират икономическия растеж, според лобистката група Commercial Real Estate Finance Council.

Въздействието се усеща най-вече от инвеститорите в имоти, които теглят заеми с плаващ лихвен процент.

Докато инвеститорите като цяло опитват да се възползват от рекордно ниските разходи по заемите, колкото по-дълбоко на негативна територия отиват лихвите, толкова повече може да се увеличат разходите по кредитите, коментира Оливие Еламин, изпълнителен директор на германската компания за имоти Alstria Office REIT AG. Компанията управлява офис площи за около 3,5 млрд. евро в пет града в Германия.

Причината се крие в структурата на лихвените суапове - общи финансови продукти, продавани заедно с кредитите и предназначени да застраховат кредитополучателите срещу покачващите се лихвени нива.

Компаниите за имоти обикновено заемат средства при плаващ лихвен процент, т.е. при промяна на лихвените нива се променят и вноските им. В същото време те купуват суапове, за да покрият лихвения риск, които на практика превръщат плаващите вноски във фиксирани суми, обвързани с постоянните приходи от наеми.

Суаповете работят по следния начин – ако лихвите се покачват, компанията получава допълнително плащане от своя суап контрагент, а ако се понижават, тези допълнителни плащания отпадат.

Системата работеше добре, докато лихвите не се спуснаха дълбоко на негативна територия, тъй като банките все пак си създават защитна мрежа. Дори ако преобладаващите лихвени проценти паднат под нулата, самият заем никога не може да има негативна лихва.

При лихвени нива под нулата компанията за имоти обикновено трябва да плати на суап контрагента, докато сумата, която изплаща на банката по кредита, не спре да намалява. Това допълнително заплащане “ужили” много компании за имоти, коментира Марк Батистони, управляващ директор в консултантската компания Chatham Financial.

“Това няма да убие сделките с имоти, но не е приятна изненада”, коментира той.

Оливие Еламин се е сблъскал с феномена през 2013 г., когато компанията му е рефинансирала банков заем за 630 млн. евро. Той признава, че ако не са били забелязали проблема, в момента компанията му е щяла да е по-зле финансово.

За да избегнат непредвидените допълнителни плащания, от Alstria просто не са купили суап, а друг финансов продукт, който по-ефективно “фиксира” лихвените нива, без значение дали са положителни, или отрицателни.

Не всички инвеститори обаче са загрижени заради този проблем, защото банковото финансиране си остава феноменално евтино за тях точно заради отрицателните лихви.
*drunk*

Анализаторът на Deutsche Bank Марко Стринга изчислява, че ако банките решат да запазят балансите си непроменени до края на 2017 г., това може да изяде половината от растежа на еврозоната през следващата година.
И което е по-лошо, ако банките успеят да наберат само половината от средствата, нужни им да покрият изискванията на т.нар Базел IV , това ще ги принуди да намалят рисково-претеглените си активи в кредитните портфейли.

Европа има нов проблем: италианските банки са силно закъсали и спешно се нуждаят от милиарди. Пак ли данъкоплатците на Европа ще ги спасяват с пари от собствените си джобове? Някои смятат, че това е неизбежно.

Банковият сектор в Италия е в криза. Европейският банков надзор изчислява сумата на невъзвръщаемите италиански кредити на 200 млрд. евро. Някои икономисти обаче смятат, че става дума за около 360 милиарда. Ако балонът с лошите кредити се спука, италианската държава няма да може да се справи сама, а страните от еврозоната ще бъдат изправени пред поредното предизвикателство. Основният проблем е слабата конюнктура в Италия. "Италианската икономика почти не отбелязва прираст и се намира в частична рецесия. Някои фирми и частни домакинства не могат да обслужват дълговете си", казва професорът по банково дело Мартин Фауст.

Проблемът е известен от години. През есента на 2014 години девет италиански банки не издържаха т.нар. стрес-тестове. Най-голям дефицит тогава имаше Monte dei Paschi di Siena (MPS), най-старата още действаща банкова институция в света. От тогава насам се случиха доста неща, на явно и те са били недостатъчни. През 2015 г. в ЕС беше гласувана директива, която целеше да предотврати повтарянето на старите грешки.

Банките вече не могат да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците, както това стана по времето на финансовата криза от 2008 година. Собствениците и кредиторите носят финансовата отговорност, и чак после могат да се търсят пари от държавата. „Това означава, че собствениците на банкови акции и дори онези, чиито спестявания са над границата от 100 000 евро, би трябвало да се опасяват, че ще загубят част от авоарите си. А това не спомага за стабилността на банките, защото инвеститорите не им отпускат пари", казва Мартин Фауст.

Дяволски кръговрат

Слаба конюнктура и предпазливи инвеститори. Проблемите на италианските банки постоянно се увеличаваха. Не се вижда и изход от ситуацията. Мартин Фауст твърди, че през следващите години загубите на банките ще се увеличат значително . "Проблемът е в това, че лошите кредити водят до намаляване на собствения капитал на банките. А без него банките са обречени. Това е дяволски кръг, защото именно по време на слаба конюнктура фирмите имат нужда от силни банки", казва той.

В началото на 2016 година италианското правителство се договори с ЕС за възможността лошите кредити да бъдат изнесени в т.нар. bad Banks или „лоши банки”. През април беше създаден още един спасителен фонд, в който банките в страната вложиха почти 4 млрд. евро. Малко след създаването си фондът "Атланте" беше затрупан с работа и трябваше да подпомага две закъсали регионални банки - Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca. С тази спасителна акция беше изчерпана половината от наличната сума и започна спор кой да попълни отново фонда. "Много от банките не разполагат с капитал, за да попълнят фонда", казва германският банков експерт Мартин Фауст.

Отново държавни помощи?

На срещата на върха на ЕС през миналата седмица италианският премиер Матео Ренци отново заговори за спасяване на закъсалите италиански банки с пари на данъкоплатците. Той иска да им подсигури свежи капитали в размер до 40 милиарда евро. Ренци се аргументира с това, че британският вот е предизвикал извънредна ситуация, в която подобни държавни помощи можели да бъдат разрешени.

Професор Томас Хартман-Венделс от университета в Кьолн смята, че това е само претекст. "Няма никаква връзка между британското решение и актуалните проблеми на италианските банки", казва той. Томас Хартман-Венделс е убеден, че италианските банки трябва да бъдат санирани, но това трябва да стане съгласно новите правила.

"След финансовата криза всички се заклехме, че никога вече данъкоплатците не бива да отговарят за рисковите сделки на банкерите, а сега всичко това отново се поставя под въпрос", недоволства той. Според експерта, Ренци се опитва да върви по пътя на най-малкото съпротивление, но това няма да изведе италианските банки от кризата, а по-скоро ще ги закара в задънена улица.

Продължаващата драма с италианските банки показва ясно и слабите места на валутния съюз. Италианската икономика не бележи подем, защото липсват сериозни реформи, а еврото е относително надценено. "Кризите в еврозоната далеч не се преодолени. Структурните реформи бяха само отлагани през последните години, но проблемите не бяха решени", казва Мартин Фауст. Томас Хартман-Венделс от университета в Кьолн смята, че рано или късно европейските данъкоплатци отново ще трябва да спасяват чужди банки.

"Това е неизбежно. Италианската държава не може да се справи сама, тъй като самата тя е силно задлъжняла", казва той. Между 2012 и 2014 години Испания получи 40 милиарда евро за рекапитализиране на банките си от Европейския спасителен механизъм /ЕСМ/. Преговорите с Италия за подобна спасителна програма могат да поставят на допълнително тежко изпитание и бездруго обтегнатите отношения във валутния съюз, смятат двамата експерти.

"Дойче Веле"

Отрицателните лихвени проценти само правят ситуацията по-лоша за банковата система, която е залята от депозити и в която повечето кредитори традиционно получават значителни доходи от лихви, пише "Файненшъл таймс", цитирани от inews.bg.
"Комерцбанк" обяви във вторник, че това явление орязва нетния доход от лихви в две основни направления със 161 милиона паунда през първата половина на годината. Ако лихвените проценти останат на сегашното ниво, банката очаква загуби допълнително от 100 милиона паунда през всяка година след 2017 г. при изтичането на кредити на клиенти и замяната им с такива с по-ниски лихви, въпреки че банката се надява да бъде в състояние да се смекчи този ефект.
За германския банков сектор като цяло 0,4 процентовия налог на ЕЦБ върху свръх депозитите ще струва около 787 милиона паунда тази година, според анализатори от "Дойче Банк".
"Когато лихвените проценти са отрицателни, това поставя германския модел под голям натиск", каза Мартин Хелмик, професор във Франкфуртския институт по финанси и управление. Гюнтер Дункел, ръководител на Асоциацията на германските публични банки и изпълнителен директор на банка Норд ЛБ, взе подобна позиция. "Почти всяка голяма германска банка трябва да преосмисли своя бизнес модел, за да отрази новата регулаторна и лихвена среда. Те са променени драстично и ние трябва да реагираме с фундаментален преглед на това, което правим ", каза той.
Някои кредитори, включително "Комерцбанк" и "Дойче Банк", преминаха към отрицателни лихвени проценти спрямо институции и големи корпоративни клиенти. "Комерцбанк" увеличи размера на кредитите в банкирането на дребно. Някои банки започнаха да повишават лихвите си по заеми в усилията си да защитят своите интереси. Други въвеждат такси за услуги, които досега бяха безплатни, като например хартиените извлечения по сметки.
Проблемът е, че в условията на убийствена конкуренция банковият пазар в Германия има ограничени възможности за увеличаване на приходите. Това означава, че банките ще трябва да направят много повече, за да намалят разходите. Такива схеми често изискват големи първоначални разходи, преди да се появяват ползи.
Но като се има предвид тежестта на натиска върху потоците на техните доходи, банките нямат друг избор, освен да продължат, каза Рюдигер Филбри от Бостънска консултантска група.
"Ако банките не могат да си позволят да поемат тези разходи наведнъж, то трябва да го направят на стъпки. Да не правят нищо не е опция", каза той.
*book*

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ФИНАНСОВАТА ИНСТИТУЦИЯ BROKER DEFENSE, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С WARNING TRADERS