Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Snimka
Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Публикувано от paul 
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
15-01-2014 - 07:55:58
За първи път след 1995 г. Националният статистически институт (НСИ) измери най-ниската средногодишна инфлация - 0.9% за 2013 г.
На годишна база е отчетена дефлация от 1,6 на сто. Вижте повече тук>>>.

Соред експертите причината за тази отрицателна годишна инфлация се крие в намаляването на цените на тока, топлоенергията и храните през годината.

Според икономисти пък дефлацията означава свито потребление, но не толкова заради липсата на пари, а заради страх от бъдещето.

Никога от 1991 г. насам натрупаната годишна инфлация не е била отрицателна, а най-ниската инфлация досега е била от 0,6 на сто през 2009-та година.Най-високата инфлация пък от 547 % е отчетена през 1997-ма година.

Експертите от статистиката казват, че дефлацията за 2013-та не е била неочаквана за тях.

“Не беше изненада след 7 месеца с дефлация да имаме и отрицателна годишна инфлация. Още първите 3,4 месеца на годината се видя,че нещата отиват натам”, каза Албена Данчева- началник отдел ”Статистика на потребителските цени”, пред БНТ.

Според нея групите с най- голям отрицателен принос в годишната инфлация са електрическата енергия и топлоенергия, чиите цени са променени през 2013 г.

Дали всичко това е добре за хората?

“Налице е едно свиване на потреблението не толкова поради липса на финансови ресурси- много повече поради страх от утрешния ден”, отбеляза проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН.

Според него спадът в цените е бич за производството, защото фирмите разчитат да продадат това, което са произвели вчера на адекватни цени утре.

Признаци за дефлация е имало още от пролетта на миналата година, добави икономистът.

“Макроикономическото управление заобикаля тази тревожна тенденция ,дори в предвижданията на бюджета е заложена инфлация, която е под инфлацията в Еврозоната”, каза Минасян. Според Минасян е препоръчително инфлацията у нас да е по-висока от тази в Еврозоната, за да се преодолеят различията в цените.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
16-01-2014 - 08:22:05
Държавни облигации на стойност 1,5 млрд. евро или 3 млрд. лв. ще пусне Министерството на финансите на международните пазари. Планира се това да стане след изборите за Европейския парламент, които ще се проведат в края на май, каза началникът на отдел "Емисии" във финансовото министерство Дамян Стайков във Виена, където се провежда конференция на Euromoney за банковия сектор в Централна и Източна Европа.
Облигациите ще се пуснат, за да се осигурят средства за предстоящите плащания по външния дълг на страната през януари 2015 г. Тогава е падежът на глобалните облигации, емитирани когато финансов министър беше Милен Велчев, и хазната трябва да плати 1,086 млрд. долара.

Предвижда се новите еврооблигации, които ще се пласират през 2014 г., да бъдат пуснати на два транша по 750 млн. евро, като едните книжа ще бъдат със срок от 5 години, а другите ще бъдат 10-годишни.

Започва процедурата за емисията, каза в София и министърът на финансите Петър Чобанов. "Оценяваме ситуацията на пазара като добра за емитиране на дълг. Но не мога да се ангажирам, че ще стане в средата на годината", заяви Чобанов. Той поясни, че допълнително ще се решава дали емитирането на външен дълг да бъде на един или два транша, както и кой инструмент ще бъде избран за целта.

На вътрешния пазар през 2014 г. се планира да бъдат пласирани лихвоносни държавни ценни книжа(ДЦК) за 1,2 млрд. лв. и съкровищни бонове със срок 3, 6, 9 и 12 месеца с акцент през първото тримесечие на годината.

Това се прави, тъй като в началото на годината приходите в бюджета са по-малко, а са планирани големи разходи, като например субсидиите за фермерите на единица площ. През януари ще бъдат пуснати ДЦК за 900 млн. лв. През февруари се планира да бъдат пуснати ДЦК за 448,89 млн. лв., а през март за още 100 млн. лв.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
17-01-2014 - 13:17:26
Банковият сектор в България е "умерено нестабилен", като фактори за това са както ограничените перспективи за растеж на бизнеса и на печалбите на местните финансови институции, така и фактът, че значителна част от тях са собственост на гръцки и италиански банки, посочва в оценката си международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's (S&P's), цитирана от "Капитал Daily".

Според анализаторите общата оценка за банковия сектор в страната се влошава, въпреки че България остава част от т.нар. група 7 (S&P's класира банковите системи в отделните страни в 10 групи, като рискът е най-нисък в група 1 и най-висок в група 10), в която влизат още Ирландия, Португалия, Русия и Йордания.

"Преди кризата рисковият апетит на българските банки по наше мнение беше висок", отбелязват от S&P. През последните години подходът по отношение на практиките на кредитиране е станал по-умерен, като очакванията са това поведение да се запази поне в средносрочен план. "

Кредитирането вече не е фокусирано върху рискови и циклични сектори, както беше в миналото, като кредитната експанзия вероятно ще остане слаба поне през следващите няколко години", се посочва в анализа.

Въпреки това авторите на доклада смятат, че банковият сектор в страната остава "умерено нестабилен" с оглед на трудната среда и забавянето на икономиката. "Това може да дестабилизира системата, особено като се имат предвид високите равнища на чуждестранна собственост. Чуждите банки може да продадат българските си подразделения или да свият местните им операции", посочват от рейтинговата агенция.

Като негативни фактори, влияещи върху развитието на българската банкова система, от S&P отчитат още продължителното влошаване на качеството на активите в банковите баланси в резултат на бързото прегряване в сектора на строителството и недвижимите имоти, рязкото намаляване на външното финансиране и особено от страна на банките от еврозоната в периода на кризата, както и структурата на собствеността на банковата система в страната.

В доклада си от рейтинговата агенция посочват още, че в БНБ не се е представила особено добре в ролята си на регулатор в периода на кредитния бум преди кризата.

"Както в много други държави от Централна и Източна Европа, регулаторите не съумяха да предотвратят прегряването на икономиката", се казва в анализа. Според наблюденията им, макар и да е предприела някои опити за действие чрез разумни регулаторни мерки, БНБ се е оказала сравнително неуспешна в предотвратяването на нарастването на рисковете преди финансовата криза от 2008 г.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
24-01-2014 - 20:44:11
В Астрахан, град в източния дял на европейската част на Русия, съдебни изпълнители търсят 38-годишна жена, която си е сменила пола, за да се избегне плащането на натрупани дългове, които вече се равняват на 130 хиляди рубли, съобщи ИТАР - ТАСС.
"Жена с име Наталия е сменила пола си и е станала мъжа Андриан. Смяната на паспортните данни и пола обаче не променят по никакъв начин задълженията, които човекът е натрупал", заяви един от съдебните изпълнители.
Подобен случай е имало и в региона на Ленинград през юли миналата година. Мъж, който дължал издръжка на дъщеря си, сменил пола си, за да избегне плащанията, като обяснил, че пари липсват, защото бил болен, вследствие на операция.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
25-01-2014 - 12:18:45
Тази седмица един симпатичен човек ме спря на улицата и ми зададе няколко въпроса за икономиката, защото чул определени твърдения за сегашното ѝ състояние по телевизията. Отговаряйки на въпросите на този човек, разбрах, че трябва да оборвам слухове.
Слух 1: Държавният дълг се увеличава, защото през 2015 г. трябва да се изплати "дългът на Милен Велчев".
Наполовина вярно. Правителството на Симеон Сакскобурготски само превалутира, т.е. прехвърли дълга от щатски долари в евро. Всъщност това е дългът, по който страната фалира по времето на правителството на Андрей Луканов през март 1990 година.
Положението тогава е следното. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. са малко над 1 млрд. щатски долара, БВП - над 10 милиарда щатски долара, а дългът - почти 11 милиарда. Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната – 3,09 милиарда. От тази сума 1,64 милиарда са дължими през първото тримесечие на година, а в края на март 1990 г. валутните резерви на БНБ са 284 милиона щатски долара.
Това положение е следствие на управлението на икономиката през 1980-те години от правителството на Георги Атанасов, БКП и Тодор Живков.
Операцията на правителството на Сакскобурготски далеч не бе съвършена, защото се основаваше на предположенията, че доларът ще остава скъп и че лихвите на Лондонския пазар на междубанкови кредити ще растат или поне ще останат високи. Може да се предполага, че при доларова деноминация комунистическият дълг би бил изплатен по-бързо и по-лесно. Но това е всичко; оригиналният дълг си е този от времето на Тодор Живков.
Другата причина за новия дълг е увеличението на правителствените разходи от 2010 до 2013 г. отвъд равнището на финансиране на правителството с данъци, т.е. политиката на бюджетни дефицити, която остава обща философия на правителствата и на ГЕРБ, и на БСП-ДПС. Но има разлика: дефицитите, натрупани от предишно правителство, са около 5,6 милиарда общо за управлението им или по около 1,6 млрд. на година, а тези от това – 1,5 милиарда (но за по-къс период на управление). В крайна сметка причината за вземането на нови заеми е продължението и влошаването на политиката на ГЕРБ за високи правителствени разходи.
Слух 2: Тази политика е в името на преодоляването на бедността и увеличението на доходите на българските граждани.
Крайно невярно. Държавният дълг е изземване на доходи от населението. Но вместо от данъците на днешните избиратели и данъкоплатци, това са доходи на онези български граждани, които не са станали избиратели и още не са се родили. При сегашния темп на изплащане на дълга - около 250 лева на човек на година - всеки български гражданин, независимо от социалния му статус (работещ или безработен, пенсионер или дете, и т.н), дългът ще се изплаща 10 години.
Не е измислен начин, когато се намаляват разполагаемите доходи на хората (т.е. когато им се изземва повече доход), те да инвестират и работят повече.
Не е измислен начин, по който правителството да харчи (например инвестира) по-разумно, отколкото отделните граждани и фирми. Държавният дълг и разходи (в крайна сметка става дума за едно и също) са разпределение на доход, който още не е произведен. Немалка част от сегашния държавен дълг е следствие именно от такова неразумно харчене през последните години. Достатъчно е да се посочат такива грандомански проекти като "Белене" и "Цанков камък". Но нерационални са приблизително 20% от държавните разходи средно на година. (При различните правителства неразумността варира, но в относително малки граници.)
Сравнителната бедност на сегашния средностатистически гражданин на България е следствие на подобна политика през 1980-те години и в периода от 1995 до 1997 гoдина.
Слух 3: Правителството на БСП (от 1995 до 1997 г.) е трябвало да изплаща държавния дълг по сделката за неговото преструктуриране, сключена от предишното правителство на проф. Любен Беров и това е предопределило неговата съдба.
Пак не е вярно, макар да е по-сложно за обяснение. Както стана дума, това е дълг, натрупан от управлението на БКП. Правителството на Любен Беров направи три неща по този повод. Първо, постигна намаление на дълга с около 47%. Второ, промени данъчната система чрез въвеждането на ДДС и това убеди гаранта по сделката (т.е. МВФ), че България ще събира достатъчно данъци, за да изплаща задълженията си. Трето, завърши установяването на пазарната правна рамка в икономиката, като написа главата "несъстоятелност" в търговския закон и убеди народните представители да я приеме.
Но сделката на правителството е ратифицирана от народното събрание в края на юли 1994 г. Тогава БСП и ДПС имат около 51% от местата в парламента. Малко по-късно, в началото на септември с.г., БСП инициира вот на недоверие на правителството и с това отваря пътя към предсрочни избори, които са проведени в средата на декември. Ако БСП е искала да не се занимава с дълга, който нейните предшественици са натрупали, тя можеше да не сваля правителството на Беров. Очевидно БСП тогава или е решила, че завръщането във властта е по-важно от всичко друго, или се е надавала на чудото, че проблемите с плащанията по преструктурирания вече дълг ще се решат от само себе си.
При все това планираният за плащане дълг през 1995 г. е само 476 млн. щатски долара, а за следващите пет години плащанията по дълга са средно около 1,1 млрд. щатски долара.
Слух 4: БСП е направила всичко по силите си, за да се справи с управлението на държавните финанси и икономиката, но банките и предприятията са произвеждали непрекъснати загуби.
Никакво съответствие на фактите. Освен че предприятията работят на загуба. Но това е така от средата на 80-те години, както е видно от историята на самия дълг. Известен изкуствен ръст на икономиката е отбелязан през предишната година (1994 г., правителството на БСП започва работа в края на януари 1995 г.). Частично, защото предприятията почти не плащат данъци.
Вместо да се опре на достигнатото от правителството на проф. Беров (т.е. сигурен приход в бюджета по линия на ДДС, обявяване в несъстоятелност на губещите държавни предприятия и спазване за задълженията по изплащане на редуцирания външен дълг), БСП предпочете да прави нещо като индустриална политика.
Тя се изразяваше в следното:
1. Отказ от ликвидация и приватизация на губещите предприятия. Замазване на положението с промяна в закона за приватизацията (приет в началото на 1992 г. и приложен през май 1993 г. с първата приватизационна сделка) с правила за "социална приватизация". Тази последната имаше две схеми: а) ваучери за собственост на всеки пълноправен гражданин върху държавни предприятия, които произвеждат загуби, т.е. не струват нищо и б) т.нар. РМД. За да има все пак някакъв интерес от инвеститори с живи пари, бяха измислени данъчни облекчения за частни собственици, които инвестират в предприятия с 34% държавно участие (т.е. контролен пакет акции, според тогавашните закони).
2. Циркулярно писмо от началото на май 1995 г. от страна на най-големия собственик в страната – министъра на промишлеността - до държавните предприятия, което им заповядва да не изплащат своите задължения към банките, независимо дали са държавни или частни.
3. Натиск върху БНБ от страна и на банките, и на правителството да покрива възникналите дисбаланси с емисия на пари и други подръчни средства, които в крайна сметка се свеждат до използване на спестяванията на населението.
4. Логично, когато се разширява предлагането на пари, трябва, по възможност предварително, да се ограничи инфлацията. Затова през лятото на 1995 г. е разработен и приет, а от септември - приложен "закон за цените". До края на годината администрираните цени обхващат постепенно до 54% от цените и стоките в потребителската кошница (при 10% в началото на мандата на правителството).
5. Натиск от държавните предприятия правителството да ги защити от външна конкуренция чрез мита, цени на горивата и електроенергията и преференции при износа и изкупуването на активи в процеса на спорадична приватизация.
Някому тези политики могат да се струват красиви като замисъл, защото "запазват достигнатото по време на социализма" и работните места в държавните предприятия. На други и сега варианти на тези политики изглеждат примамливи и желателни, като вид "реиндустриализация" на икономиката на България.[2]
Ето все пак какви са вътрешните мотиви на тези политики и техните резултати през 1996 г. и началото на 1997 г.
Официално правителството на БСП говори в началото на 1995 г. за "плавен преход", обяснявайки на избирателите, че защитава работните места, които отдавна са такива само формално, но не и като доход.
Всъщност първият акт на правителството от края на януари 1995 г. укрепва позициите на директорите на държавни предприятия и назначените от самото правителство членове на техните съвети. За осигуряване на техен доход биват измислени и посочените данъчни и приватизационни преференции. Втората група, която има интерес от гипсиране на завареното положение, са частните предприемачи, които обслужват доставките и продажбите на държавните предприятия. През 1994 г. частният сектор владее 5-6% от активите в икономиката, делът му в печалбите е почти 90%. Няма съмнение, че частният сектор е по-ефективен по определение, но през 1994 - 1996 г. става дума просто за приватизация на печалбите и обобществяване на загубите.
Споменатата заповед на министъра прави нищожни основанията, по които банките могат да искат от държавните предприятия да връщат заемите си и да ги обявяват в несъстоятелност, когато те не могат да правят това. Стопанска банка, банката с най-висока кредитна експозиция в реалния сектор, е обречена на фалит.За другите рефинансирането от централната банка е банка е единственият изход. Но дори този източник не е безкраен. И половината от действащите банки фалират.
Законът за цените, замислен за борба с инфлацията, има един напълно предвидим, но пренебрегнат, ефект: сделките не могат да се извършват по административни цени и икономиката спира да работи. Реалният спад на БВП през 1996 г. е 11%.
Рефинансирането от БНБ увеличава парите в обръщение, подгрява инфлацията, променя валутния курс, увеличава търсенето на твърда валута, доларизира икономиката и обрича на мизерия онези, чийто труд, стоки и услуги не могат да се продадат за щатски долари или немски марки.
Курсът на щатския долар към лева, когато правителството на БСП идва на власт, е 54,25 лева. На 31 декември 1996 г. той е 175,82 лева. Инфлацията през 1994 г. е 54%, през 1995 - 67% и пет пъти по-висока през 1996 - 311%. (Това равнище на инфлация ще бъде достигнато само за първите два месеца на 1997 г.) През второто полугодие на 1996 г. реалните заплати в промишлеността спадат с 19% на месец. Хората изяждат половината от спестяванията си, които за икономиката като цяло са на равнището на 6% от БВП в края на годината. Хората под прага на абсолютната бедност са вече 39% от населението (а не 9%, както е в края на 1994 г.)
В края на 1996 г. средното месечно възнаграждение в България пада толкова ниско, че е 4,2 пъти по-ниско отколкото в Чехия, 4,1 пъти по-ниско от Полша, 3,6 пъти по-ниско от Унгария и два пъти по-ниско от това в Русия. (При приблизително равни месечни заплати в края на 1991 и 1992 г.)
По различни оценки загубите в икономиката през 1995 и 1996 г. се генерират от 60 до 80 държавни предприятия. Нормалната пазарна логика изисква те да бъдат обявени в несъстоятелност. Това би означавало 100 хиляди безработни. За тяхното обезщетяване правителството договаря в началото на 1996 г. безлихвени заеми и помощи.
Приватизацията на тези предприятия би била по-приемливата форма на решаване на техните проблеми (така те биха били преструктурирани, запазили работни места и доход). Правителството, с малки изключения, не се решава и на тази крачка. Пита се защо, след като помощите за безработните са вече осигурени?
Отговорът няма да бъде даден от тези, които разпространяват слухове за случилото се през 1995 и 1996 година. А той е, че правителството на БСП, както е ясно от казаното дотук, не може да лиши от доходи 700 члена на управителни съвети на държавни предприятия и да прекъсне приятелските си отношения с онези, които приватизират печалбите.
Слух 5: Към ноември 1996 г. правителството на БСП е готово да спре описаната по-горе политика, да фиксира валутния курс и да въведе системата на валутен съвет, но е принудено да подаде оставка вследствие на заговор и външен натиск.
Може би. Но това би означавало, че то трябва да прави обратното на онова, което бе описано по-горе.
Документално известно по този повод е следното.
Валутният съвет бе предложен като един от вариантите за реформа на паричната политика на България за първи път през есента на 1990 г. от Плана за реформи и икономически растеж. След това в условията на висока инфлация за 1993 (27,65%) и 1994 г. (57,25%) същата идея, в по-разработен вид бе обосновавана от проф. Стив Ханке в условията на частно посещение по покана на неправителствената организация "Клуб Икономика 2000" през втората половина на 1994 г.
През април 1995 г., на споменатата конференция "В началото на лявото управление", Румен Аврамов от ЦЛС предвиди, че, ако така продължава, единственият изход за България ще бъде въвеждането на паричен съвет и управление на страната по програма на МВФ. През септември 1996 г., в рамките на частен семинар с инвеститори в български държавен дълг, организиран от ИПИ, всички участници стигат до извода, че единственият изход България да не фалира е въвеждането на валутен съвет, стабилизирането на държавните финанси и приватизация и либерализация на икономиката. Тези виждания стават известни, очевидно е, че тази политика би била в интерес на гражданите, но никой от управляващите не поема инициативата.
През ноември 1996 г. същата идея е предложена от МВФ - без видим резултат. Няколко седмици по-късно въвеждането на валутен съвет е предложено и от Асоциацията на чуждестранните инвеститори и е подкрепено от всички български икономисти, присъствали на срещата, независимо от теоретическата школа, към чиито възгледи се придържат.
В тази ситуация не само българските граждани, но и чуждестранните инвеститори вече знаеха, че правителството на БСП не е способно на разумни ходове. А български избиратели се досещаха, че дори и обяви нещо подобно, то ще е само за да остане на власт.

Прочетете повече на: [ime.bg]
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
28-01-2014 - 11:06:31
Министерството на финансите пласира успешно деветмесечни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинална стойност 400 млн. лева, съобщиха от ведомството.

На аукциона, проведен днес, постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 0.58%, а доходността до падежа на емисията на 29 октомври 2014 г. е 0.44 на сто.

Общият размер на подадените поръчки е достигнал 843.8 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.11.

Очаквано най-голямо количество книжа са придобили банките - 70 процента, следвани от гаранционни фондове с 14.15% дял, пенсионни фондове - с 13.02% дял, и други инвеститори - с 2.83 процента.

Постигнатата среднопротеглена годишна доходност на аукциона е по-ниска от тази на пласираните на 6 януари шестмесечни книжа отново за 400 млн. лв., когато този показател беше 0.6 процента, посочват от министерството. Нивото е и под това, реализирано на аукционите за деветмесечни сконтови бонове на държави от ЕС като Италия (0.83%), Испания (0.84%) и Унгария (2.84%).


+

Банкер: Не искаме ”диктатура на длъжниците”!!!

Има стабилизиране на лошите кредити, коментира днес пред журналисти Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, цитиран от БТА.

Нашият интерес, на банките, не е да си удушим клиентите, а да създадем атмосфера на доверие, каза Хампарцумян по повод законовите регулации на банковия пазар и евентуалните бъдещи промени в тази област.

Може и да има проблеми при някои от стотиците хиляди кредити, които отпускат банките, но тези проблеми трябва да се решават на конкурентен принцип, а не със закони, смята Хампарцумян.

Според него естествените пазарни отношения са тези, които са достатъчни да регулират отношенията банки-клиенти.

Ако на вас ви се случи да си купите развален продукт от магазина, не приемате специален закон, че магазините не трябва да продават развалени продукти, даде пример банкерът.

Според Хампарцумян не бива да бъде променян чл. 417 от Закона за кредитните институции, който приравнява банките с държавата и общините при събирането на задължения от неизрядни длъжници. Този член не бива да се променя, защото няма нужда да създаваме ситуация на диктатура на длъжниците както през 1997 г., когато тази ситуация ни докара до банкова катастрофа, заяви Хампарцумян.




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2014-01-28 11:11 от paul.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
31-01-2014 - 10:27:09
Половината от световната икономика е на крачка от дефлационен капан. Международният валутен фонд счита, че вероятността капанът да щракне е над 20%.

Това е плашещо, при условие, че водещите икономики – САЩ и Китай, са принудени да затегнат паричните си политики, за да предотвратят балони в цените на активите, пише Амброуз Еванс-Причард в "The Telegraph", цитиран от Дарик.

"Ние трябва да бъдем изключително бдителни", коментира директорът на МВФ Кристин Лагард в Давос. "Дефлацията е това, което ще се случи, при икономически шок сега, с оглед на ниските темпове на инфлация, която е много под целевите нива. Аз не мисля, че някой може да оспори, че в еврозоната инфлацията е далеч под целевото ниво", добави тя.

Не е трудно да си представим какво се има предвид под шок. Вече виждаме такива в Турция, Индия и Южна Африка. И трите страни забиха спирачките на икономическия растеж, за да защитят своите валути.

Световната банка предупреждава в последния си доклад, че изходящите капиталови потоци от развиващите се страни, в резултат на оттеглянето на паричните стимули от Федералния резерв в САЩ, могат да доведат до низходяща крива в международната финансова система.

"Ако пазарните реакции са прибързани, развиващите се страни могат да се сблъскат със спад на инвестициите от 80% до месеци", пише в доклада. Една четвърт от тези икономики рискуват внезапно спиране.

В доклада се казва още, че може да се наложи контрол върху капитала, за да се преодолее бурята.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
03-02-2014 - 22:35:34
Миналата година е била най-слабата в бизнес кредитирането от около 10 години насам, сочат надзорните данни на БНБ към 31 декември 2013 г. За първи път от началото на кредитния бум фирменото кредитиране почти не е помръднало за цяла година. Раздадените заеми на предприемачите са се увеличили от 38,17 млрд. лв. на едва 38,31 млрд. лв.
Това прави годишен ръст от само 0,4%, или 140 млн. лв. За сравнение през всички останали години от началото на кризата бизнесът теглеше поне по 1-2 млрд. лв. нови заеми. През 2012 г. например тези кредити се увеличиха с над 2 млрд. лв., което беше ръст с около 6%. От данните може да се направи изводът, че фирмите тотално са замразили плановете си за инвестиции, което може да се окаже сериозен проблем за очаквания ръст на икономиката т.г. от 1,8%.

В същото време за първи път от 2009 г. насам кредитите за домакинствата нарастват на годишна база в абсолютна сума. Увеличението е с малко под 100 млн. лв. - от 18,415 млрд. лв. на 18,503 млрд. лв., като ръстът е изцяло при потребителските заеми. При жилищните се регистрира спад от 53 млн. лв.

Надзорната статистика включва всички отпуснати кредити, включително просрочените. Общият размер на заемите с просрочие над 90 дни в края на 2013 г. е близо 9,9 млрд. лв., от които 8,5 млрд. лв. са загуба, т.е. по тях не е имало плащания повече от 6 месеца. За година лошите кредити са се увеличили с 256 млн. лв., но последното тримесечие на 2013 г. се регистрира спад с 88 млн. лв.

Освен че не тегли заеми, българинът продължава да спестява. Гражданите и домакинствата у нас почти са удвоили парите си в банките през последните 5 години на криза. От 22,17 млрд. лв., колкото са били заделените средства във влогове в края на 2008 г., сумата е достигнала рекордните 39,25 млрд. лв. в края на 2013 г. Тази сума включва първоначалните депозити плюс натрупаните лихви.

Само за година спестяванията са се увеличили с близо 3,4 млрд. лв. Това постижение все пак е по-ниско в сравнение с рекордния ръст на депозитите през 2012 г. в размер на 4 млрд. лв. През 2011 г. увеличението също беше по-голямо - с 3,9 млрд. лв., което означава, че през миналата година е започнало известно забавяне на темпа на спестовността.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
04-02-2014 - 23:39:24
Нарастващите проблеми в китайската банкова система могат да доведат до нова глобална финансова криза, предупреди Шарлийн Чу, бивш старши анализатор на Fitch.

Експертът в момента е директор на азиатското поделение на Autonomous Research, съобщава Дарик.

Според нея бързото нарастване на заемите в чуждестранна валута сочи, че кризата във финансовата система на Китай представлява все по-голям риск за международните банки.

"Една от причините, поради които ситуацията в Китай беше толкова стабилна до този момент е, че за разлика от много развиващи се пазари, твърде малко се разчиташе на външно финансиране. Тъй като това се промени, то очевидно се увеличава уязвимостта към промени в нагласите на чуждестранните инвеститори", посочва Чу в интервю за The Telegraph.

Тя предупреждава от 2009 г. насам за растежа на сенчестата банкова система в Китай, който даваше гориво на кредитната експанзия в страната. Но натрупването на чуждестранни заеми от китайците, особено в щатски долари, създава сериозен риск, дори по-голям от този през 2008 г.

Данни, публикувани от Банката за международни разплащания през октомври, показват, че кредитите в чуждестранна валута в Китай, както и трансграничното кредитиране от страна на китайските компании, са достигнали 880 млрд. долара към март 2013 г., при 270 млрд. долара през 2009 г.
Анализатори твърдят, че тази цифра сега вероятно надвишава 1 трилион щатски долара и продължава да расте, засилвайки уязвимостта на китайската банкова система.

"Ако погледнете данните от Банката за международни разплащания и отчетите на банките в Хонконг ... стават видими няколко чуждестранни институции, които имат значителни експозиции в Китай," посочва Чу.

Джордж Магнус, старши икономист в UBS, смята, че китайската банковата система наподобява тази на Япония през 80-те в години на XX век, довела до финансова катастрофа страната.

"Ако доларът поскъпне това може да създаде проблеми за тези банки, които са заемали долари. Налице е банкова система, която използва чужда валута, а това може да предизвика проблеми, когато стойността на пасивите нарасне", счита Магнус.

В Китай, където банките, дори и най-големите, не дават публични отчети, само за 5 години бяха раздадени кредити на обща стойност около 15 трлн. долара. Тези пари заредиха с гориво икономиката и доведоха до безпрецедентен растеж и инфраструктурен бум, който няма равен в историята. Сега обаче някой ще трябва да плати сметката.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
07-02-2014 - 18:22:45
БНБ разкритикува предложенията за премахването на таксата за кандидатстване за кредит, както и промените при формирането на лихвата в Закона за кредитите.

В бюджетната комисия в парламента подуправителят на БНБ Димитър Костов предупреди, че ако отпадне таксата за разглеждане на документите, реално разходите на банката ще трябва да се прехвърлят върху кредитополучателите.

Костов призова и за прецизиране на текстовете за лихвения процент и недопускане на неточности.

Депутатите от ДПС и БСП предлагат отпадане на таксите при банковите кредити и наказателната лихва при предсрочто погасявате. Освен това променливата лихва да зависи от пазарни индекси.
Предлага се и възможност банката да поема целия риск от ипотеката, но при по-висока лихва. Предвиждат се и промени при бързите кредити.

По отношение на формирането на лихвите по кредитите, подуправителят Димитър Костов е категоричен, че то трябва да става на базата на методика, която да стъпва на някаква публично достъпна информация, каквито са индексите и статистическата информация, като става дума за лихвената статистика, която е масово достъпна от страницата на БНБ.

От своя страна от асоциацията на банките предупредиха, че обвързването на лихвите с някои от индексите на международните пазари ще доведе до увеличаването им.

"Идните години най-вероятно ще видим значително по-високи нива на всички тези международни индикатори, защото централните банки в един момент ще тръгнат да си събират това, което в момента и по-рано се е изсипвало на пазара", коментира председателят на банковата асоциация Левон Хампарцумян.

Според него събирането ще става чрез повишаване на основния лихвен процент.

Вносителите на законопроекта бяха категорични, че е много важно да се осигури прозрачно формиране на лихвите, като по този начин конкуренцията на пазара ще ги държи на ниски нива.
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход