Любомир Христов: Всеки с ипотечен кредит е жертва на клептобанкиране
Любомир Христов е финансист, съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти. Бил е член на управителния съвет на БНБ, съветник за България на изпълнителния директор на Световната банка, както и изпълнителен директор на Централния депозитар. Христов бе кандидат за вицепрезидент в кандидатпрезидентска двойка с Меглена Кунева. Той е и икономически съветник на партията на Кунева “България на гражданите”.
Разговаряме с финансиста по повод последното осъдително дело срещу банка за своеволие при определянето на лихвите по ипотечен кредит. Той е сред малцината отявлени противници на тази банкова практика.
Г-н Христов, имаше пореден случай на осъдена банка в русенски съд за своеволна промяна на методиката на кредитните лихви. При положение че повечето банки в България имат тази практика, защо все още няма лавина от дела?
В корена на всичко, което се случва и има да се случва от тук нататък, стои това, че ние, вие, аз, вашите читатели, сме свикнали да гледаме на нещата като на казуси. Естествено, нашето внимание е привлечено от някакъв конкретен случай. Но това е също като да забелязвате: „а, черешите падат от дърветата, „о, и крушите падат от дърветата“, „я, и ябълките падат от дърветата“. Досещате се, че тези три различни казуса имат обща основа и тя е, че има сила на гравитацията.
Общата основа у нас е, че у нас не съществува банкиране, което е възприето в Европа и на Балканския полуостров. Понеже ме питате конкретно за делото на Пламен Стоянов в Русе, той го е завел след многократни опити да получи отговор на въпросите си от самата банка и не е получил отговор. Той е бил обслужван от банки в Южноафриканската република, обслужван е във Великобритания и знае кое е нормално. Не е първият човек, който осъжда банка за такова нарушение. Мисля, че първият съдия, който осъди банка, забележете, не за повишена, а за ненамалена съгласно договора лихва, е същият съдия по делото на Пламен в Русе. Банката беше „Пиреус“ и това стана през януари 2011 г.
Проблемът на всички нас е, че възприемаме и се примиряваме. В България няма банкиране, има клептобанкиране. Банките работят като крадци, това е бизнес моделът им. Като чуеш българска банка, стискаш здраво джобовете и портмонето.
И това състояние не е случайно, то не значи, че една банка е добра, а друга – лоша. Това е състояние, което банките са си уредили, докато ние с вас сме спали – 5-стенна крепост от членове и алинеи, съдържащи се в различни закони. И са си пленили регулатора (БНБ – бел.ред.). Всъщност Българска народна банка при управлението на Иван Искров се превърна в отдел на асоциацията на банките, а не в регулатор.
В какво се изразява т.нар. от вас клептобанкиране?
В четири неща.
Първо, банките съставят типови договори, съдържащи неравноправни, следователно нищожни клаузи. Кой го казва това? Не го казвам аз, а Комисията за защита на потребителите. КЗП тази година обяви, че 25 банки (ами те са толкова – от 30 банки 25 работят с клиенти!), предлагат договори с неравноправни клаузи. А неравноправните клаузи, съгласно една европейска директива и съгласно Закона за защита на потребителите, който я пренася в българското законодателство, са нищожни – все едно не сте се договорили въобще.
Вторият начин, по който се осъществява клептобанкирането (понеже те са спокойни, тъй като няма регулатор, който да защитава обществеите интереси), е: те нарушават самите тези договори. Основното в случая на Пламен, както и на хилядите други клиенти на „Уникредит Булбанк“ е, че банката нарушава договора, който сама е съставила. Прави го, като променя не лихвата, а метода за изчислението й. С клиента е договорен един метод, а след това банката решава, че този метод не й харесва, защото „Юрибор“-ът почва вече да не й харесва. Тоест имате търговец, в случая банка, която прави каквото си иска, след като вече е сключила договора с вас.
Сега Пламен Стоянов ще плаща 3% лихва за оставащата част на договора си. Аз познавам и друг клиент на „Уникредит Булбанк“, който две години плаща 3% лихва по ипотечния си кредит. И при това положение всички други клиенти на банката трябва да си зададат въпроса: ние глупаци ли сме, че плащаме по 7 и 8 % лихва? Нека всеки сам си отговори, аз отговор на този въпрос нямам.
Знаете ли за други осъдени за такова нарушение банки?
Досега са осъдени, макар и на първа инстанция, „Пощенска банка“ – 6 пъти, както и „Пиреус“. Срещу „Пощенска банка“, между другото, още през месец май са заведени 25 дела, които обаче още не са насрочени.
Трето, имаме това, че банките с писалката на БНБ всъщност пишат законите в своя полза. БНБ пише законите, съгласува ги с банките, дава ги в Министерския съвет и МС клепа с уши, след което ги гласува.
Това ми твърдение може лесно да бъде илюстрирано с епизода между 13 май 2010 г. и 30 август 2010 г. – сагата с измененията на Закона за потребителския кредит.
Спонсор на това изменение беше Мартин Димитров. Целта на това изменение беше, простичко казано на български, това, което банките правеха дотогава като едностранно изменение на писмените условия, да стане законова норма. След което банките не промениха нищо в своите практики. И това личи от резултатите на Комисията за защита на потребителя.
И четвъртият начин, по който банките клептобанкират в България, е, че след като сами са си написали законите, те нарушават и законите. Без никакви последици за тях. Кой го казва? Не го казва Любомир Христов, който е един „фашист“, „комунист“, „популист“, ако слушате банкерите. Казва го Българската народна банка. БНБ в редица свои писма точно до „Уникредит“, с копие от едно от които аз разполагам, директно казва: моля управителния съвет на „Уникредит Булбанк“ да уведоми Българска народна банка какво е предприел по повод нашата констатация, че е нарушил чл. 58, буква еди-коя си от Закона за кредитните институции. Това се случва през 2009 г. Сега сме почти 2013 г., вие да сте чули за нещо такова някъде?
А тази информация не е ли публична?
Не само че не е публична. Българска народна банка отказва да даде тази кореспонденция на българския съд под предлога, че това е надзорна информация, вътрешна работа на БНБ…
БНБ е едно раково образувание в момента. Народната банка е най-старото учреждение в България, основана е със закон, написан на руски език през 1879 г.
С цялото ми уважение към много колеги, които познавам и уважавам там и които работят, управителят на банката се превърна в подлога на банките – същите, които трябва да надзирава и регулира.
И мандатът на Иван Искров ще влезе в историята като мандатът, в който БНБ изгуби своята девственост, пардон независимост. Сега тя не е независима, тя е в пълна зависимост от банковия сектор и обслужва интересите на акционерите и мениджърите на банките, а не интересите на клиентите на банките.
Щом в този си вид законът нарушава права, защо досега не е атакуван в Конституционния съд?
Това е въпрос от миналото, от януари 2011 г. Аз съм писал 11 страници изложение на 3 януари 2011 г. до г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България. Със следната теза: влезе в сила закон за потребителския кредит. Този закон с дефиницията си за референтен лихвен процент позволява банките едностранно произволно да променят лихвата след като са сключили договора с клиента, поради което този член на закона влиза в колизия с член 19 на Конституцията, който пък казва, че законите в Република България не трябва да допускат монопол и трябва да са в защита на потребителите.
Омбудсманът предприе някои мерки: да пише на финансовия министър, на управителя на БНБ. Те му размахаха пръст явно и в крайна сметка човекът не сезира Конституционния съд.
Нека ви отговоря и на въпроса, който не сте ми задали: колко народни представители има в Народното събрание? Този въпрос не е риторичен и тривиален. Значи, българският съд казва, че когато банка едностранно промени лихва на свой клиент след сключване на договора, това е неравноправна клауза и следователно е нищожна, защото така пише в Закона за защита на потребителите.
А когато банките могат да правят същото, вече не въз основа на договор, а на закон, тогава питам: този закон в защита на потребителите ли е? Той има два възможни отговора: не е в защита на потребителите и нарушава Конституцията. Другият е: той не е в защита на потребителите (защото едва ли някой ще се наеме да твърди такова нещо), но Конституцията няма значение. Защото няма кой да сезира КС.
Освен омбудсмана той може да бъде сезиран от 48 народни представители. След като от депутатите, които аз и вие издържаме, не се намират 48 души в течение на вече две години, които да сезират Конституционния съд, значи в българския парламент има максимум 47 народни представители. Това е горна граница. Този случай показва, че всички, които са се клели в Конституцията – народни представители, омбудсман, президент, или не я разбират, или не я спазват.
Затова едно от моите предложения, на което, разбира се, не се обръща внимание освен от "България на гражданите" (те го чуват, но каква позиция ще заемат, си е тяхна работа), е да се създаде ред, както е в Германия например, граждани да могат да сезират Конституционния съд. Разбира се, по ред. Това е единствената институция в България, която може да се произнесе дали един закон съответства на основния закон, но до нея няма достъп. Независимо какъв е – с Марковска или без Марковска – до него просто няма достъп.
Народ, който не уважава и не си пази Конституцията, не заслужава свободно съществуване. Той ще бъде роб – на чужда сила, на монополите, на олигарсите, на мутрите или на когото и да било.
В един интернет блог са публикувани серия от препоръки на КЗП към „Уникредит“, писани в няколко поредни години – очевидно не публична кореспонденция. Имате ли представа дали банката е спазила някои от тях, дали е била санкционирана? И въобще каква тежест имат тези препоръки на комисията?
КЗП е създадена да бъде бутафорна организация, за да я има. Казвам го с цялото си уважение към сегашния председател на комисията и поне един от членовете й. КЗП няма необходимите пълномощия да наложи смислени санкции. Това е една от причините банките да могат да правят каквото си искат.
Специално „Уникредит Булбанк“ е „клиент“ на комисията от 2007 г. Тя има предписания към нея от 2007 г., от 2008 г., от 2009 г. от 2010 г. и от 2012 г. В един от случаите банката е глобена с 2000 лв. Аз и вие принципно сме в риск да бъдем глобени със 150 000 лева затова, че споменаваме името на някоя банка.
Банката е понесла глоба от 2000 лв., а само от Пламен, както показва съдебното решение, е откраднала 4677 лева и 68 стотинки. Защо да си променя поведението? И това не е само Пламен, всички тези преписки от 2007 г. са по жалби за аналогични случаи. Нали не си представяте, че Пламен единствен е подписал един особено лош договор? Абсолютно всички хора, които са теглили кредит от „Булбанк“ през 2006, 2007, 2008 година, имат такива договори. Затова казвам, че който плаща повече от 3% лихва по договор с „Булбанк“, е глупак.
Асоциацията на банките вдигна мерника на адв. Весела Волева заради медийните й изказвания, касаещи конкретни банки. Вие не се ли притеснявате, че някой може да иска разжалването ви под някаква форма?
Не, не могат да ми искат разжалването откъдето и да било, защото аз съм независим. Аз говоря каквото мисля и винаги съм си плащал цената за това. Очаквам с нетърпение някой да ме заплаши с някаква санкция, за да имам повод да покажа доколко е невярна информацията, която излагам. Защото медиите сте виновни пред българската публика.
Законът (чл. 152а от Закона за кредитните институции) казва така: подлежи на санкция онзи, който разпространява невярна информация, с която уронва престижа на банката, т.е. който клевети. Ама то и съседката да клеветиш, е подсъдно. Нека някой ми даде повод да извадя документи, за да се види кога съм споменал име на банка, придружено с невярна информация за нея.
А медиите по принцип не знаят събеседникът им вярна информация ли ще даде или не, и за тях безопасната тактика е въобще да не се споменава име на банка. Бил съм в телевизионно студио, където показвам писмо с логото на банката, с входящ номер и журналистът не ми позволи да го покажа. Нищо, че това очевидно не можеше да бъде невярна информация – единственият начин беше да съм фалшифицирал бланката.
Медиите прилагат този текст в закона по такъв начин, че банките са защитени от репутационния риск. И хората, които искат да изтеглят кредит, няма как от средствата за масова дезинформация да се ориентират коя банка какво им предлага. Може пък да има банки, които имат хубави и почтени бизнес практики, но как да научим за тях, като не им се споменава името?
Лошото е, че това се е превърнало в култура. Самата комисия за защита на потребителите не споменава имената на банки. Нека и аз ви попитам: вие чували ли сте името на банката “Барклис” например?
Да.
А спомняте ли си последният път по какъв повод го чухте?
Не.
Аз за последен път го чух тогава, когато се разбра, че "Барклис" се е опитала да манипулира с 3 до 5 базисни пункта лихвения процент „Либор“. И понеже тя е била наказана от нейните регулатори с $400 млн. глоба, го прочетох във вестниците. Вие да сте чели името на която и да е банка в България, че е глобена, наказана, че й е обърнато внимание? Самата КЗП, която налага санкции в рамките на правомощията си, не казва имената. За това става дума.
В годишния отчет на КЗП за 2010 г. е записано, че 25 банки имат 31 неравноправни клаузи в договорите на банките с клиентите. Но не казва кои са банките. И как се ориентираш кои са те? Ами чрез опита. Сключваш договор и после казваш: ау, какво стана. Всички го правят и защо да не, като няма последици за тях?
В конкретното дело на Пламен Стоянов съдът постанови „Уникредит“ да върне надвзетите суми на клиента и да плати съдебните разноски. И нищо повече. Не би ли било редно и дисциплиниращо такива клиенти като Стоянов да съдят съответната банка, която и да е, и за неимуществени вреди? В противен случай на банката спокойно може да надпише едни пари на кредитополучателя, защото единственият риск, който я грози, е един ден да му ги върне – евентуално, в случай че някой съд я задължи.
И то да му върне надвзетото след 4 години, след като ги е отчела като печалба, раздала си е бонусите. Не съм юрист и не мога да ви дам точен отговор. Най-краткият ми отговор би бил, че според мен сте напълно прав.
Въпросът не е, че Пламен ще си получи това, което са му надвзели, с известни лихви, при това не от датата, когато са му надвзети, а от когато е завел делото. Проблемът е, че този акт на съда няма възпиращо, превантивно действие.
Ще ви кажа как стои този въпрос в други, по-бели страни. Чувал ли сте за банката „Кепитъл уан“? Това е средна по големина американска банка, която обаче е голям играч в обслужването на кредитни карти в САЩ. През лятото на тази година тя беше санкционирана от американския еквивалент на КЗП, бюрото за защита на потребителите на финансови услуги. Тя беше санкционирана да върне $150 млн. на клиенти, плюс $60 млн. глоба. Така че и тя, и другите банки, които следят какво се случва, ще си направят простата сметка, че не им е изгодно да лъжат клиентите си.
Тя беше санкционирана не за нарушение на договор, а защото е забелязано, че когато продавала кредитни карти по телефона, тя използвала агресивни практики и ги притискала да купуват и допълнителни финансови продукти.
Тоест в българския случай на практика за банките няма санкция?
По тези дела съдът говори за събиране на суми без основание в договора. Сега, аз ако ви взема 5 лева от портмонето без основание, какво съм направил? А банката какво е направила? Отговора оставям на вас.
Моята позиция е, че поведението на банките в България и на държавната БНБ е не просто незаконно, не просто неморално, то е и търговски късогледо и вредно за самите банки. Банките убиват дългосрочния си пазар. За да открадне 4600 лв. от Пламен, банката е загубила 46 000 лева от клиенти, които няма да отидат при нея. И това трябва да разберат банките.
Ако те разбираха дългосрочния си интерес, нямаше да прилагат такива некоректни практики. Но те са алчни и късогледи. И смятат, че бонусът тази година е по-важен от оцеляването им в следващите години. Да, те ще загубят клиентите си. И това се вижда от статистиката.
Последният пък, когато гледах статистиката на БНБ, има нарастване на депозитите с 14% и нарастване на кредитите с 2%. Банката не може да живее, като седи върху парите на клиентите си.
Българските банкери не са банкери. Ако бяха, щяха да се грижат за печалбите си в течение на годините, а не за печалбите си в следващото тримесечие. Познавам един банкер, който е същевременно и българин, и искам да му честитя днешния професионален празник на банкера. Той се казва Чавдар Кънчев и вече 13 години не е в банковата система (Кънчев е популярен български финансист и шеф на „Булбанк“ до приватизацията й през 2000 г. – бел. ред.).
Когато говоря с хора на Запад за банковите практики в България, те не ме разбират. Те не могат да допуснат, че такова нещо е възможно. С едно изключение. В Словения точно преди 10 години е бил решен точно същият проблем, чрез масови граждански дела на клиенти.
