bah ако си забелязал при всички картинки на спад има един момент, в който цените падат под тези на здравия разум. Вземи за пример Латвия, която минава преди нас по тези стъпки. Там цените се сринаха с 70-75%, а след това за 1 година ръст от 25% (да не се бърка, че се е възстановил половината от спада - сравнени абсолютно тези 25% са 8% от интервала 100%-25%, както и да е).
Виж произволна графика на спукване на балон, пускана тук от сривльовците, за нагледен пример какво става (почти) винаги. Ако не е това, тогава е вариантът Япония - много дълъг спад и по малко.
Аз съм казвал какво мисля (което ми се струва нормално) - спад на средните цени до 500-600 евро/м2 и силно раздалечаване на скапани жилища срещу хубави жилища - първите ще са непродаваеми или на 200-300 евро/м2, а вторите - ще растат, защото са малко, примерно 2000-2500 евро/м2.
Като казвам - това ми се срува нормално, но кой знае. За мен е и ненормално мързел с несигурна заплата и бъдеще да взима кредит, защото всички така правят и "един път се живее", когато животът под наем излиза 3-4-5 пъти по-евтино, ама то се случва(ше). Плюс потребителски кредит за LCD защото съседът имал. И като направи чак после сметката излиза, че трябва да живее семейството с 200 лева на месец. И като го уволнят, защото е мързел (защото у нас така се работело - 30 минути за фирмата и после бъркане в носа 7 часа и половина) и става на минус 500 лева. Обаче такива - много. Затова една друга статистика дава непрекъснато растящи %.
При цялото това положение цените на имотите има да си падат, докато горните безумия не се променят. Връзката между тях и цената на сиренето е неопределена. Ако я има, у нас по-скоро растящите цени на нещата от първа необходимост, ще водят до спад на цените на нещата от последна необходимост.
Жилището е последна необходимост. Поне докато животът под наем излиза 2-3 пъти по-евтин и ще става все по-евтин (пак поради горните причини). В такива условия покупка може да има само при емоционалщина ("един път се живее", "жената иска, иначе никакъв секс", "Гошо си купи, аз да не съм лукова глава" и т.н.) или ако човек има големи приходи, но тези са малцинство.
