Преглед на печата - 2010

що да е лъжец? стината говори. всичко си каза човека багери магери и тн.

Строителството и услугите повишават бизнес климата през януари28.01.2010 11:20
През януари 2010 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 3,1 пункта в сравнение с предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Подобрението се дължи на по-оптимистичните нагласи на стопанските ръководители от строителството и сектора на услугите.

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” запазва равнището си от декември 2009 г. През януари са влошени оценките за настоящото бизнес състояние на предприятията, но за следващите шест месеца мениджърите имат по-оптимистични очаквания за своя бизнес. По отношение на заетостта предприятията предвиждат съкращаване, но с по-бавни темпове.

По-песимистичните оценки за настоящото бизнес състояние са съпроводени с понижени оценки за производствената активност, осигуреността с поръчки и конкурентните позиции на предприятията на местния и външния пазар. През януари предприятията посочват, че основни проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да са несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене както от страната, така и от чужбина.

Средното натоварване на мощностите в промишлеността през януари остава без промяна в сравнение с октомври миналата година. Спрямо януари 2009 г. обаче има намаление от 6,1 пункта. По отношение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца не се очаква повишение.

През януари съставният показател „бизнес климат в строителството” се покачва с 9,7 пункта спрямо предходния месец главно поради по-оптимистичните очаквания за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца (балансовият показател нараства с 18,8 пункта). Същевременно прогнозите за дейността през следващите три месеца също са благоприятни (балансовият показател се покачва с 18,4 пункта), а очакванията за поръчките през следващите шест месеца съществено се подобряват. За следващите три месеца обаче продължава да се очаква по-нататъшно намаление на персонала, но с по-бавно темпо.

По отношение на настоящето оценките на мениджърите за строителната активност са, че тя продължава да се свива, а осигуреността на производството с поръчки - да намалява. Най-сериозни фактори, затрудняващи дейността на предприятията, са финансовите проблеми и несигурната икономическа среда, следвани от недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени анкетата продължава да отчита очаквания за намаление на цените.

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” през януари приблизително запазва равнището си от предходния месец. Настоящата бизнес ситуация в предприятията е оценена от мениджърите като малко по-добра в сравнение с декември 2009 г., но техните очаквания за следващите шест месеца са по-песимистични. По мнение на търговците на дребно продажбите през последните три месеца са намалели, като очакванията за тях, както и за поръчките към доставчиците и персонала, са те да останат без промяна през следващите три месеца.

Несигурната икономическа среда, влошеното търсене и конкуренцията в бранша продължават да са факторите, които затрудняват дейността на предприятията, като тяхното влияние през януари е по-силно в сравнение с предходния месец. Мениджърите прогнозират, че продажните цени в търговията на дребно ще останат непроменени през следващите три месеца.

През януари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” нараства с 5,9 пункта в сравнение с декември миналата година поради по-добрите оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията и по-оптимистичните им очаквания за следващите шест месеца. През последните три месеца търсенето на услуги, както и заетите в сектора, са намалели. В очакванията за следващите три месеца обаче се отчита известен оптимизъм по отношение на търсенето, а по отношение на персонала не се очаква намаление.

Несигурната икономическа среда продължава да е фактор, затрудняващ дейността на предприятията от сектора на услугите, следван от конкуренцията в бранша. По отношение на цените в сектора продължава да има очаквания за понижение през следващите три месеца.

Банковите кредити се увеличиха с 0.4% за една година

Quote

Банковото кредитиране нито се е увеличило, нито е намаляло през изминалата година, става ясно от статистиката на Българската народна банка за 2009 г., огласена вчера. Отпуснатите от банките кредити са се увеличили за една година минимално - с около 210 млн. лв., или 0.43%, до близо 51 млрд. лв.

Формално ръстът на заемите за м. г. се води 3.6%, или 1.7 млрд. лв. От тях обаче 1.52 млрд. лв. са обратно изкупени от банките заеми, става ясно от данните на ведомството на Иван Искров. Тоест това не са реално отпуснати нови кредити, а само счетоводни "игри" на трезорите. Затова реалният ръст за 2009 г. възлиза на 0.43% при около 30-40% увеличение на кредитирането през 2008 г.

За една година лошите и преструктурираните заеми са нараснали с близо 250%, или 2.93 млрд. лв. Към края на декември общо те достигат 4.1 млрд. лв. Това значи, че делът на лошите и преструктурираните заеми от общо раздадените възлиза на 10.6% в края на декември. При потребителските процентът е 12.25%, при жилищните - 10.35%, а при фирмените - 9.98%. Трябва да се има предвид, че в тези сметки влизат кредитите със забавяне над 30 дни, но и предоговорените, които реално продължават да се изплащат.

Недостатъците на женското тяло са:
1. Структурата на балконите пада много бързо.
2. Входа за гости е много близо до тоалетната.
3. Има редовни течове в канализацията.
4. Като ходиш на гости куфарите ти винаги остават навън!

Quote
Naskata

Quote
Ivel
- пак да си кажа, на нас до 2025 година евро не ни трябва

Според мен пък след 2015 година въобще, даже никак няма да ни трябва. Проблемите на Гърция, Испания, Португалия ще го ерозират отвътре.

ЕК: Еврото в Гърция, Испания и Португалия е надценено с над 10%

Плъзгам набързо поглед по страниците и поглеждайки това заглавие в поста усетих, че има нещо, което ме смущава. В първия момент си рекох, че съм пропуснал важно събитие за старта на емитирането на гръцко, испанско и португалско евро :-)))), което е надценено спрямо германското :-))) такова.
После се замислих и си викам, че това е отново някаква странна журналистическа приумица и реших да го подмина, но нещо ме спря и рекох да кликна върху линка. Виждайки, че става дума за Дневник веднага разбрах, че е добре да прочета, все пак.

Уводното изречение на статията : "Разликите в конкурентоспособността на отделните региони на еврозоната може да навреди на доверието във валутния съюз и да предизвика проблеми, свързани с обема на възнагражденията. Това се казва в доклад на Европейската комисия (ЕК), цитиран от агенция "Ройтерс". Според доклада на ЕК реалният курс на еврото в Гърция, Испания и Португалия е надценен с повече от 10%. Толкова трябва да е намалението на заплатите или увеличението на продуктивността, за да се повиши тяхната конкурентоспособност, се казва в документа."

Сам по себе си този детайл за "реалният курс на еврото в Гърция, Испания и Португалия е надценен с повече от 10%" е леко нонсенс. Дори само присъствието на думата курс веднага подсказва, че са избрали един меко казано странен начин на изказ.
Следващото изречение ме заковава окончателно : Толкова трябва да е намалението на заплатите или увеличението на продуктивността, за да се повиши тяхната конкурентоспособност, се казва в документа.

Вече поне разбирам за какво иде реч. Същинското твърдение, с което искат да ни запознаят е, че цените в тези страни са фактически изкуствено надути. Знаем, че европейското обединение поставя в основата си целите за свободно движение на стоки, капитали и работна сила. В една част от Съюза това е вече факт и при съобразяване на наличието на евровалутата, по един естествен начин започва процес на "изравняване" на цените. Не случайно съм го поставил в кавички, цените никога не може да са равни, но може да се констатира тенденция към уеднаквяване на големи групи от наблюдавани стоки. Зад практически "равните" цени все още стоят доста "неравни" икономики. И там вече се констатира проблем.
Различните икономики показват разлики в размера си, но също и при материалоемкост, енергоемкост, труд, данъци, такси, осигуровки, търговски надценки, технологично ниво, образованост и производителност на работната сила, разлика в законодателството и средата, разлика в манталитета, културата, традициите и др., оттам организацията е различна, оттам и конкуренцията, оттам и печалбата. Много различни неща има. И всичко това влияе на цената.
Изненадах се, че още в уводното изречение на статията така категорично и юнашки се пласира твърдението, че :
"Толкова трябва да е намалението на заплатите или увеличението на продуктивността, за да се повиши тяхната конкурентоспособност,"

Защо точно на заплатите? Защото е най-лесно ли ?! Те - заплатите и без това са доста различни в отделните страни. Ясон е, че при равни други условия по-непроизводителният труд ражда стока, която е по-скъпа, не се търси и оттам идат хроничните проблеми с отрицателните баланси на текущите сметки, повлиявани основно от дефицита във външната търговия. Това в пълна степен е валидно и за Бг.
Веднага ми иде на ум, че ако е било проведено една наистина мащабно изследване и неговите резултати показват, че зад 1 евро нетно трудово възнаграждение по страни стои твърде различен предоставен на обществото продукт. Да, обаче от подобно твърдение в статията няма и следа.

После, съобразявам, че продуктивността наистина е елемент на конкурентоспособността, но далеч не само. Конкурентоспособността е едно доста по-сложно явление.
В съвременното общество продуктивността е един системен въпрос, който е резултат от сътрудничеството на труд, капитал и обществена среда.
Защо ли не са се опитали поне като вариант да вметнат, че може да се постигне някаккъв "сходен ефект" при оразване на предприемаческата печалба. А тя иначе колко е по места?
Защо не са се опитали поне като вариант да вметнат, че в рамките на статуквото на заплащането на труда следва рязко да се увеличи образователният ценз на работната сила и това да се съчетае с мащабни инвестиции, но концентрирани и при подобрена структура, които ще вдигнат технологичното ниво, оттам производителност.

Абе, нащата с европейската идея нещо взеха да стават много сложни. Бедните не могат да станат лесно дори средни, да не говорим за богати. Богатите се мръщят на идеята за солидарност и не щат да плащат. Тук може да се направи един много интересен и поучителн преглед и анализ (много важно и исторически включително) на причините за тяхното богатство, но аз лично смятам да се въздържа. По-горе споменах, че излизане от констатираното положение може да стане с инвестиции и веднага някой би попитал: а от къде тези инвестиции? Ясно е от къде биха могли да дойдат: от по-богатите ни братя предприемачи. или по линия на европейски пари. Само дето богатите казват (включително и в тази статия), първо си отрежете заплатите. И нека не се заблуждаваме, щом не се притесняват да подканят за подобно орязване "техните" стари идеологически приятели - испанци, португалци игърци (стеснително са премълчали за италианците:-)))), представете си какво мислят за нас.

Та нека не се бъркама за същността на подобни изследвания и твърдения. Нещата се безпринципно омешани в разни некоректни "валутни курсове" и прочие купешки и научно добре звучащи думи, но посланието е друго:
Затягайте коланите !

Реших всъщност да споделя защото първоначално извеждането на "валутен" курс, при което от едната страна стои валута, а от другата конкурентоспособност ме изненада, но хубавото във включването ми не е това, а нещо съвсем друго. Знам, че конкурентоспособността е сложна, отсенъчна категория, мислех да направя опит да я дефинирам, но си дадох сметка, че няма ад ми е лесно.
По тази причина сметнах, че е по-добре да си прочетете един подходящ материал, с който случайно разполагам.
Що е то конкурентоспособност

Кольо Парамов ще дава съвети на премиера?


"Финансовият експерт", който смята българския лев за надценен, сам обяви, че ще бъде икономически съветник на Бойко Борисов.

От пресслужбата на Министерски съвет обаче се въздържаха да потвърдят новината. "Заповедта за назначаването му още не е подписана", заяви пред вестника Николай Боев, началник на пресслужбата на министър-председателя.

Новината първо беше съобщена от сайта "Фрог нюз", на когото Парамов се води "икономически анализатор". Впоследствие тя се появи и в други електронни издания. Самият Парамов е потвърдил пред "Банкер" назначението си, като е заявил, че то влиза в сила от 1 февруари.

Кольо Парамов беше осветен като служител на Държавна сигурност. Той е бил вербуван през 1979 г. и е работил като резидент по "турското" направление под псевдонима Яков. Снет е от отчет през 1986 г. В периода 1995-1996 е бил началник на служба в БНБ, а след това в продължение на две години беше главен ревизор на Централната банка.

В свои интервюта през последните години Парамов твърдеше, че българският лев е "изкуствено надценен". "Ние имаме непаритетно покритие на лева към еврото и по мои изчисления към момента реалното съотношение е 3.50-3.60 лева за евро", казва той през април 2008 г.

Още за икономическите възгледи на "бъдещия съветник" вижте тук.

29 януари, 11.15 ч. Успяхме да се свържем с Кольо Парамов, който потвърди през "Капитал", че заповедта за назначаването му е подписана от Бойко Борисов на 22 януари. Длъжността му е "съветник към политическия кабинет на министър-председателя". "Започнах работа на 25 януари и имам вече кабинет в Министерски съвет", добави Парамов.
[capital.bg]

Истинско удоволствие е да се четат постовете на Господин Начев. Благодаря !
И не мога да не се съглася с изложението. Когато се обединяват отделни икономики по политически причини, винаги има опастност от разочарования.
Всъщност според мен, в статия се напипва нещо (осъзнато или не от автора) и това е, че в тези държави за единица време се произвежда по-малко продукт, но за това пък на същата цена като повечето продукт в Германия. или иначе казано за един час немския работник произвежда 10 единици стока, а гръцкия 3 и следователно часовата ставка следва да бъде- за първия 10 евро, а за втория 3. В действителност обаче, гръцкия работник вместо да получава 3 евро, получава 6.Логично е да си зададем въпроса, другите 3 евро от къде идват, щом не е от продажбата на стоката при единен пазар (за европейската общност). Фокус-Мокус и хоп-ето го- компесаторния механизъм на бюджетния дефицит или похарчили сме едни пари, които ги нямаме. Лошото е в прогнозата, защото е като снежна топка-колкото повече се търкаля, толкова по-голяма става. Е да, ще каже някой, да не ги мислим гърците сега емитираха дълг (щото евра не могат) и ще се оправят. Дано ! Но хич не ми се вярва... Въобще задлъжнялостта, независимо дали е на национално ниво (като тези страни) или на ниво домакинства (като в щатите), винаги ще дърпа надолу.

И колкото и странно да изглежда това твърдение сега- българите (а не гърците, испанците или португалците) заедно с чехите са любимците на германците, а румънците на французите по една проста причина-не живеем назаем, дори и повече от мизерно. За това и този нисък бюджетен дефицит на Дянков беше толкова важен. Да, българските стоки днес не са конкуретни, но поне не са напомпани с въздух в цената и в тоя смисъл-да, живеем бедно, но без заеми. А дали е по-добре ?! Не знам.

Икономиката на САЩ с мощен ръст от 5,7%

Quote
Naskata
Икономиката на САЩ с мощен ръст от 5,7%

Заглавието на статията е доста подвеждащо, каквато е обикновено практиката на родните ни медии...

Quote
Investor
Макар през последните две тримесечия на 2009 година икономиката на САЩ да отбеляза ръст, за цялата минала година е отчетен спад от 2,4 на сто. Това е най-лошото представяне на американската икономика от 1942 година насам, когато е бил регистриран спад от 10,9 на сто.

Quote
Investor
Около две трети от реализирания през последното тримесечие на годината ръст се дължи на реализация на запаси в икономиката. Ако те се извадят от изчисленията, то ръстът възлиза на 2,2 на сто на годишна база, което е сигнал за продължаваща слабост в САЩ.

А иначе и мощно начало на статията : "Американската икономика даде сериозна заявка за изход от тежката икономическа криза..."

Quote
palamud
Недостатъците на женското тяло са:
1. Структурата на балконите пада много бързо.

Изходът е [zdravbadi.com] *yes*