Дра(х)ма без край
Наливането на още средства в Гърция само ще направи фалита й по-скъп и опасен
Светломира Гюрова
На гръцкия хоризонт няма надежда
Когато те спасяват, не стачкуваш
Помощта за Гърция всъщност е помощ за германските и френските банки
13 май 2011
Ако следваме максимата "Не вярвайте на нищо в политиката, докато то не бъде официално отречено", то фалитът на Гърция е едно от най-сигурните неща на света. Вероятно не остана високопоставен политик или представител на институция в Европа, който да не е опровергавал страстно и многократно, че преструктурирането на гръцкия дълг е възможно и че дори е обсъждано.
В последната седмица изкуството на отричането в ЕС достигна нови висоти, след като една не-чак-толкова-тайна среща на финансовите министри на най-големите страни от еврозоната в Люксембург, посветена на гръцкия въпрос, разбуни духовете и пазарите. Тя бе последвана от нова лавина от опровержения, но и едно признание - че спасителната програма за Атина не работи и ще трябва да бъде предоговорена, като е много вероятно страната да има нужда от допълнителен заем. Самият факт, че това, което инвеститори и независими икономисти говорят отдавна, най-после бе официално потвърдено от ЕС, е повратен момент в гръцката финансова трагедия.
Така точно една година след като Гърция стана първата страна в еврозоната, на която бе хвърлен финансов пояс, спасителите и спасените пак се върнаха в начална позиция. Което само доказва колко ужасно погрешен е подходът, с който Европа се опитва да сложи край на дълговата криза. Отлагането вече не е опция и времето на лесните решения свърши. Лидерите на ЕС трябва най-после да признаят, че няма начин Атина да се измъкне от финансовия ад, без да мине през чистилището на фалита. Ако искат да ограничат заразата и да избегнат риска Гърция да повлече със себе си не само Ирландия и Португалия, но и опасно голямата Испания, европейските политици вече нямат право на грешки и е хубаво да измислят как неизбежното преструктуриране на гръцкия дълг да стане контролирано, подредено и възможно най-безболезнено.
Упс, те пак го направиха
През май 2010 г. на гръцкия пациент беше поставена диагноза "критична неплатежоспособност". Страната беше вкарана в интензивното отделение на еврозоната и й беше влята животоспасяваща инжекция от 110 млрд. евро, осигурени от ЕС и МВФ. Предписана беше и драконовска диета от бюджетни съкращения и радикални реформи. Дванайсет месеца по-късно се оказа, че пациентът не само не оздравява, но и става все по-зле. Дори и лекуващите лекари начело с германския канцлер Ангела Меркел бяха принудени да признаят, че е изключено Гърция да стъпи на крака и да бъде в състояние да се завърне през 2012 г. на капиталовите пазари, за да разчита да се финансира чрез тях, както беше по план.
Осъзнаването на тази неприятна истина е причината премиерът на Люксембург и председател на ЕКОФИН Жан-Клод Юнкер да свика миналия петък тайна среща на финансовите министри на Германия, Франция, Италия, Испания и Гърция, еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен и президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Същия ден обаче в онлайн изданието на немското сп. Spiegel излезе статия със заглавие "Гърция обмисля да излезе от еврозоната", в която се казва, че на срещата във великото херцогство германският финансов министър Волфганг Шойбле ще се опита да откаже Атина от тази идея с помощта на анализ, описващ сеизмичните последствия от подобен ход. Според описания в документа сценарий новата гръцка валута ще се обезцени с поне 50% спрямо еврото, което означава дългът на страната да скочи до 200% от БВП и фалитът да стане неизбежен.
Развитието на събитията в следващите няколко часа е много показателно за неадекватния начин, по който европейските политици се опитват да се справят с гръцката драма. И както отбеляза в. Financial Times, щом не са способни дори да организират едно тайно събиране, как биха могли да решат дълговата криза?
Първо говорителите на Юнкер и на Европейската комисия категорично отрекоха да има подобна среща. След тази откровена лъжа дойдоха обясненията, че на събирането изобщо не се е обсъждало Гърция да се връща към драхмата, а само какъв нов пакет от мерки да бъде предложен на страната. Но както коментира в. Suddeutsche Zeitung, вече никой не може да вярва на лидерите на ЕС по този въпрос. "Рядко сме виждали политици да се държат толкова безотговорно, както в петък вечер", отбеляза гневно германският всекидневник.
Акрополис сега
"Преди една година Гърция не беше спасена. Тогава имаше криза с ликвидността, но никой не видя по-дълбоката структурна криза. Тогава всички мислеха, че ще дадат милиардите, които са необходими, и нещата ще се оправят", казва пред "Капитал" Юрген Гаулке от влиятелния германски Институт за икономически изследвания (Ifo). Главният икономист на лондонския Centre for European Reform Саймън Тилфорд също смята, че ЕС сбърка от самото начало с Гърция, а след това и със следващите нуждаещи се от помощ страни - Ирландия и Португалия. "Всичко, което европейските лидери направиха, беше да добавят още дълг към вече невъзможно големия дълг на Гърция. Те просто заемат още пари на неплатежоспособни страни, които имат малък или никакъв шанс да намалят задълженията си достатъчно, за да могат да се върнат на финансовите пазари", коментира Тилфорд за "Капитал".
Ясно е, че спасителният план за Гърция е пълен провал. При тотално възпиращи лихви в момента от 25% по двегодишните облигации и близо 15% по десетгодишните няма никакъв шанс Атина да се финансира самостоятелно след две години. Същевременно единственото, което расте в страната, са дългът и безработицата. Бюджетният дефицит миналата година беше цели 10.5%, доста над договорените с ЕС и МВФ 8.1%. Въпреки опитите на правителството на Георгиос Папандреу да изсветли сивия сектор укриването на данъци остава любим национален спорт и това в комбинация с третата поредна година на рецесия няма как да вкара достатъчно средства в бюджета. Подобна каша би била предизвикателство и за най-стабилното и сплотено правителство на света. А гръцкото съвсем не е такова и се раздира от вътрешни противоречия по повод и без това абсурдно оптимистичните планове на правителството да събере близо 50 млрд. евро приходи от приватизация до 2015 г.
Виновни за провала са както Атина, така и ЕС. "От една страна, целите в програмата бяха свръхамбициозни. И от друга, гръцкото правителство се оказа неспособно да изпълнява договорените мерки. Заради комбинацията от тези два фактора сега изглежда, че Гърция ще има нужда от допълнително финансиране", казва пред "Капитал" Георгиос Кацикас, анализатор от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP. Числата, които се спрягат за евентуалния нов заем в гръцките и международните медии, са между 20 и 60 млрд. евро.
