Гоголе, прегледа на историческия период е стегнат и обективен. Навлизането в детайлите само би доказал правотната на извода в края на поста ти.
В различни теми на форума често достигнеме до това обобщение - липса на любов и самоуважение в народа ни. Но той е породен преди всичко от непрокопсаните управници, яхнали управлението на държавата и довели я до това незавидно състояние. В липсата им на грижа и отговорност. Ако не ви отегчава, предлагам резюме на работата на двама от кметовете на София - градът, чието състояние е преди всичко обект на обсъждане в този форум.
ВЛАДИМИР ВАЗОВ
(7 април 1926 — 14 март 1932)
С избирането на В. Вазов на кметския пост започва един нов етап от развитието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управление на общинските служби и подобряване на финансовото им състояние, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и
личните качества на В. Вазов — предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник. През 6-те години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община — изграждането на водопровода „Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927) и с. Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското д-во за експроприацията на трамвайната служба по време на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловска-та и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци" (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители. От 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управлява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните работи за неин председател е назначен Боян Начов.
ИВАН ИВАНОВ
(25 май 1934 - 9 септември 1944)
С царски указ № 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. И. Иванов. Дейността му в столичните общински служби започва през 1919 г., когато е назначен за помощник-началник на отделението за водоснабдяване и канализация. През следващите години той проучва и проектира рилския водопровод, а от 1925 г. ръководи дирекцията за неговото изграждане до завършването на обекта през 1933 г. По време на неговото кметуване се извършва основно реорганизиране на службите на Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност.
Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чиновници. Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните (1915-1918). През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. И. Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. Въвеждат се автобусният (26 април 1935) и тролейбусният (8 февруари 1941) транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934-1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно, градоустройствено и благоустройствено развитие. След 9 септември 1944 г. до влизането в сила на Закона за народните съвети от 3 март 1948 г. Столичната община се управлява по действащите дотогава закони и наредби, като в тях се влага и ново съдържание.
