Това го намерих в дир-а. Не е мое ама май има много истина в него.
С какво ще завърши „световната финансова криза”? За Федералната резервна система на САЩ (ФРС) Артур МАХНИКИН Основната и единствена причина за кризата на световната икономика е свръхпроизводството на основната световна валута – щатския долар. От 1971 г., когато бе отменено обвързването на долара със златно покритие, осигурявано от запасите на злато на САЩ, доларите започнаха да се печатат в неограничени количества. Покупателната сила на долара бе осигурена не само от БВП на САЩ (както е във всяка нормална страна), но и от БВП на страните по целия свят. Нищо лошо дотук, обаче държавите, чиито икономики обезпечаваха силата на долара, нямаха и нямат контрол върху обема на доларовите емисии. Такъв контрол, реално, няма и правителството на САЩ. Това е право единствено на ФРС на САЩ. Федералната резервна система на САЩ (т.е. Централната банка на САЩ) е частна организация, принадлежаща на двадесет частни банки в САЩ. Основният им бизнес е именно този – да печатат световните пари. За да го постигнат, днешните собственици на ФРС загубиха много време – десетилетия, а по-точно – столетие, и усилия – това са Първата и Втората световна война, както и Бретън-Уудските споразумения от 1944 (когато се създава МВФ и Световната банка, б. пр.), и т.н., и разбира се, самото създаване на ФРС през 1907 г. По такъв начин група частни лица окончателно получи правото да пуска в обращение долари, да определя обема и срока на емисиите и т.н. От 1971 до 2008 г.обемът на доларовата маса в света нарасна десетки пъти, надхвърли многократно реалния обем на стоки в света. Това положение бе изключително изгодно на първо място за собствениците на ФРС като частна организация, и на второ място – за самите САЩ като държава. За изгодите на собствениците ще стане дума по-нататък, но към ползите на САЩ се отнася възможността като цяло, от 1944 г., и особено от 1971 г., т.е. в течение на 37 години, да живеят в огромна степен за сметка на останалия свят. БВП на САЩ представлява 20% от световния БВП. Тази цифра не е докрай вярна, тъй като САЩ включват тук редица показатели, например стойността на някои услуги, които другите страни не включват в своя БВП. Ако го изчислим по общи показатели, цифрата ще падне от 20 на 15%. Но дори и да е 20%, все едно. САЩ обаче потребяват 40% от ежегодно произведеното в света. Един въпрос за онези, които могат да мислят – ако някой произвежда 20 % (или 15%), а потребява 40%, кой трябва да плати за това? И наистина плаща. Този „кой” е целият останал свят, който отдава на Америка стоки в замяна на необезпечени хартийки. При това се получава огромно преразпределение на световните богатства в полза на САЩ. Впрочем, колкото повече се вглеждаш в ставащото днес, все повече се убеждаваш, че няма нищо ново на този свят. Всичко вече се е случвало в историята, или е описано в приказките. Например обменът на реални активи срещу шумолящи хартийки е аналогичен на покупката на Манхатън от индианците за сума от 24 долара - толкова стрували мънистата и дрънкулките, които послужили за разменна монета. Умението да живееш за сметка на другите и да си най-силният, е описано в приказките на Лев Толстой, където Филипок смучел сокове от другите, по-слаби растения. Възниква въпросът, а защо ФРС трябва да произвежда повече долари, отколкото е необходимо за нормалното функциониране на световната икономика? Ако всички страни, които доброволно „развиват” икономиките си като механизъм за поддържане и обезпечаване на покупателната способност на долара, имаха право да контролират емисиите на долари, нищо лошо нямаше да се случи със световната икономика. Реалната доларова маса щеше да съответства на реалния обем от активи, които трябва да обезпечават долара. Но целият фокус е тъкмо в това - ако си частно лице и имаш право да печаташ долари, които са обезпечени от цялата световна икономика, и ако не си Майка Тереза, разбира се, а банкерите от ФРС съвсем не се светци, - просто си длъжен да започнеш свръхпроизводство на долари, понеже това ти дава фантастични възможности. Точно затова е създавана и ФРС. Именно заради това се прави всичко, та доларът да е световна валута. Твоето свръхпроизводство на долари е твоя и само твоя стока. И то най-добрата стока в света. По печалба това производство надхвърля всякакъв вид заработване на пари. Наркотиците, проституцията, оръжейната търговия са наивни забавления в сравнение с възможността да печаташ долари. И тази възможност ФРС получава, и по-точно не получава, а си заработва по право. Заради това право бе похабено огромно количество интелект (най-добрите мозъци), огромни усилия, пари и години напрегнат труд, заради това бяха организирани няколко кризи и две световни войни. Да видим по-нататък. Свръхпроизводството на долари е необходимо за свръхбогатството (обаче то защо ни е?). С такива, на практика виртуални пари, можеш да купиш съвсем не виртуална, а истинска ликвидна собственост (компании, заводи, злато, други активи). Част от парите трябва да се похарчат за поддържане на силите на САЩ. Собствениците на ФРС са мозъкът. Обаче мозъкът, дори и с много пари, е беззащитен пред грубата сила. Затова на мозъка му трябва много силно, и не просто силно, а най-силното тяло в света. Такова тяло са САЩ. И не се жалят пари в името на целта това тяло да притежава най-силната армия в света, най-сития народ в света. На САЩ се заплаща с допълнителни, непроизведени от икономиката им, обеми на стоково потребление от народите. Впрочем, значителни средства се харчат за осигуряване на „достъпни” кредити – потребителски, в това число и за жилища. Т.е., още нищо не си изкарал, но ти дават жилище, автомобил и т.н. Е, да, имаш задължението да работиш 30 години, та да си върнеш кредита. Така че всичко това може да се заплаща (даването на огромни обеми от кредити) единствено чрез необезпечено емитиране на долари. Онези, които „са в час” (собствениците на ФРС), прекрасно знаеха, че няма да се наложи потребителят да връща тези кредити в пълен обем, понеже настъпва етап на „контролиран срив” и всичко ще се промени, в това число и доларът ще рухне. Обаче това ще е после, а засега – през 70-те, 80-те, 90-те години на 20 в. – всичко е ОК, има още много време до контролирания срив. Впрочем често чувам как мнозина злорадстват: „Ура, доларът пада, икономиката на САЩ ще рухне и това ще е крахът на Щатите!” Трябва да разберем едно – мозъкът обикновено дълбоко презира тялото. Мозъкът си е направил тяло, но той не е кардинално свързан с него, той може да си направи няколко други тела. Мозъкът никога не губи, ако едно от телата трябва да се умъртви или да бъде отслабено. Ами че мозъкът само частично е базиран в САЩ, останалите му части са в Англия, Франция, Италия и т.н. Днес мозъкът, в замяна на едното тяло, създава много други – това е многополюсният свят. Едно от новите тела ще е Русия. Може би това ново тяло ще съществува като съюзна държава между Русия, Беларусия, част от Украйна и вероятно Казахстан. Усилването и укрепването на Русия е почти сигурно, тъй като мозъкът има определени обективни изисквания към всеки нов полюс на света (тялото), отнасящи се до броя на населението, територията, икономиката, военната мощ. За предстоящото засилване на Русия, за жалост, самата Русия няма заслуги, но това е друга тема. Да се върнем на ФРС. Необезпечаната част от емитираните долари натоварват пазара и водят до обезценяване на долара, което е неминуемо при увеличеното количество долари в обращение, надвишаващи стоковите активи в света. Затова гениалните собственици на ФРС измислиха великолепни по своята ефективност методи за обвързване, замразяване на значителна част от доларовата маса във виртуални стоки. Фондовият пазар На първо място за тази цел бе използван фондовият пазар. От нормален и обикновен, той бе превърнат в до голяма степен виртуален. Да, наистина, акциите на предприятията струват пари. Обаче основната и почти единствена инвестиционна ценност на акциите на нормалния пазар се определя от доходността на предприятията, т.е. възможността да получиш доход като чиста печалба на предприятието, разпределяна между акционерите. Стойността на акциите е толкова по-висока, колкото е по-висока годишната печалба на вложения капитал. Но така е на нормалния фондов пазар. На виртуалния ситуацията е по-различна. Ще ви обяснят например, че печалбата има третостепенно значение. Онези 2, 3, 4 или 5% печалба, които носи корпорацията и разпределяните между акционерите 10, 20 или 50% от тази печалба не са особено значими. Най-важното е ръстът на капитализация, и съответно ръстът на стойността на акциите. Важно е да нараства стойността на Вашия пакет акции. Тук е главният доход за инвеститора. На практика това е най-важната акция за „помиярите”, и не бива да се разстройваме, че „помияри” се оказват и доста умни и силни хора. Нали знаете, нас ни лъжат толкова, колкото можем да поемем. За съжаление това е универсално правило, действа без изключения и се разпространява и сред най-умните хора. На виртуалния фондов пазар се случва следното Бизнесмен е изкарал един или няколко милиона долара. Започва да обмисля къде да ги вложи – например да построи завод. За тази цел трябва да измисли качествена продукция, която да се търси, да намери земя за строежа, да построи завода, да наеме персонал, да го обучи, да купи суровини, да произведе продукция, да я рекламира, да я продаде и т.н. Това са огромни загуби на личен труд, време, нерви, а като резултат ще се получат само няколко процента печалба срещу вложените пари. А трудът и силите ще трябва да влагаш постоянно, всеки ден, всеки месец, всяка година. И тук се появява алтернатива – „този сладък фондов пазар”. Нищо не трябва да правиш. Трябва само да платиш с пари и акциите всяка година покачват цената си, по-точно, всяка година ще „ставаш по-красив” с 10-15% отгоре върху първоначалната цена. Никакви „главоболия”, никакви особени загуби на сила, енергия, ум. Всичко е просто и ясно, като безплатна суровина в просто техническо устройство. Е, добре, как да не се полъжеш, как да не повярваш на всевъзможни икономически „гуру”, които ти обясняват, че не е най-важното печалбата на предприятията, а по-високата стойност на курса. И наистина за тези, които превърнаха фондовия пазар във виртуален, това е главното, понеже фондовият пазар се базира на оценката на акции, като излиза от действителната доходност на предприятията. Той може да „утилитизира”, да „обвърже” долара с десетократно по-малки обеми, отколкото пазара, разчитащ на курсовите стойности на акциите. Това е истински важното за организаторите на виртуалния фондов пазар, защото става дума за десетки трилиони долари. Впрочем опциите, фючърсите и всички подобни финтифлюшки, са актьори от същия този спектакъл, наречен „виртуален фондов пазар”. Изгодно е да се излъжат дори не толкова глупави бизнесмени, които обаче си облекчават живота и вярват във фондовия пазар. На практика тук реално заработените с труд пари се превръщат във виртуални. За тези, които измислиха „опаковката” фондов пазар, освен целта да „отместят встрани” долара, се решаваха и други невероятно изгодни въпроси - създадена бе възможност за огромни пари. Ако контролираш ключовите моменти на такъв пазар, и притежаваш значителни средства (ако печатате долари, нямате проблеми с парите – винаги може да се самофинансирате с кредит на желаната сума за неограничен на практика срок), сам правиш новините, на които пазарът ще реагира, и сам определяш времето и реда на изнасянето на тези новини. Така ще направиш и фантастични пари. Освен това за теб (за разлика от ония „помияри” дето също играят на борсата) парите няма да са виртуални, а съвсем истински, печалбата ти ще бъде не 10, 15 виртуални процента, а реалните 40, 50, 60,... 100%. И така от година на година. Най-важното е, че ти знаеш точно кога ще срутиш пазара, като преди това си измъкнал парите си. А докато година след година купуваш контролните пакети на истински печеливши предприятия, когато всичко рухне, огромната част от реалните активи ще са в твоите ръце. Фондовият пазар за другите играчи е руска рулетка, но в по-жесток вариант – от шестте гнезда в барабана на пистолета пет са с патрони. Това също е игра, в нея дори има победители-„помияри” но съвсем малко, защото резултатите са предопределени от първоначалните условия на играта. Фондовият пазар е реално обезпечен с пари около 1-2%. Тоест само 1-2% от инвеститорите могат да излязат без загуби от него, понеже пазарът е виртуален и от момента на създаването му не се е предвиждало инвеститорите да излизат масово от него или да изнесат поне онова, което са платили на входа. ...
