Файлетони от времето на имотният балон...

автоматчик Написал:
-------------------------------------------------------
> Искам нещо П.Г.Удхаус и Джером К. Джером.
> Давайте малко по весело, не сме на погребение, за
> сега.
>
> Примерно:
> Трима души в една стая

Там имаше един момент, в който героят беше отишъл в библиотеката и се заровил в медицински книги и беше установил по симптомите, че само от 3 болести не е болен. Спомням си, че едната беше вода в коляното...

Ако пренесем симптомите в стаята, не знам, не знам.... *huh* *huh* *pardon*

Май и вода в коляното ще остане... :] :]

Ето и Уудхаус ...

— Прекрасно! — рекох. — Лорд Пършор у дома ли си е, Джийвс?
— Не, сър.
— Очакваш ли да се върне за вечеря?
— Не, сър.
— Къде е той?
— В затвора, сър.
— В затвора?!
— Да, сър.
— Искаш да кажеш… в затвора?
— Да, сър.
Аз се сгромолясах върху най-близкия стол.
— Защо?
— Нe си плащаше ипотеката, сър. За имението в Манастирски ливади.
— Лорд Пършор не си плащаше ипотеката???!!!?!
— Да, сър.
— Но как се е случило това?!!
— Инвестициите му в Слънчев Бряг са провал, сър. В Банско също.
Помълчах, за да смеля новината.
— Ама Джийвс! Това е ужасно!
— Моля, сър?
— Какво ще каже лейди Малвърн, като научи?
— Не допускам, че милейди ще научи, сър.
— Нали ще се върне и ще пита къде е.
— Аз предполагам, сър, че дотогава лорд Пършор ще рефинансира.
— Ами ако не рефинансира?
— В такъв случай, сър, ще е препоръчително да си послужите с дребна и несъществена измама.
— Какво?
— Ами ако позволите да направя едно предложение, сър, бих ви препоръчал да съобщите на милейди, че милорд е заминал на кратко посещение в Студентски град.
— Защо пък в Студентски град?
— Извънредно интелектуален и почтен град, сър.
— Джийвс, струва ми се, че си налучкал изхода от положението!
— И аз така мисля, сър.
— Всъщност по-добре и да искахме, нямаше да се получи. Ако не беше това, младият лорд Пършор като нищо щеше да свърши в багажника на някоя кола, преди да се е завърнала лейди Малвърн.
— Точно така, сър.
Колкото повече обмислях случая, толкова повече ми харесваше номерът със затвора. Вече не се съмнявах, че затворът е направо препоръчителен за всеки ипотекар, пък бил той и лорд — все едно, че е бил изпратен там от семейния лекар. Само там можеше да миряса от имотната треска. Мъчно ми беше за нещастника, но в края на краищата, реших аз, един човек, прекарал живота си с ипотека в селцето Софишир, не би трябвало да се впечатли от някакъв си затвор.
И, общо взето, отново взех да си възвръщам добрата стара форма. Животът пак започна да ми се струва като думите на онзи поет, е, кажи го де! Не помня какво беше казал, но, общо взето, добре го беше казал



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-04-24 16:13 от bender.

Do Bender. ne se piwe ; mia filia ; a mia figlia i ne o3na4ava vnu4ka a daweria

:} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :} :}

Толкова е забавнооооооооооооо

Направо ми се иска и аз да напиша нещо, муза, направо ми идва музата, ама като не мога.....................

По Екзюпери
..........
На следващата планета живееше един брокер. Това посещение бе много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга.
- Какво правиш? - каза той на брокера, когото завари седнал мълчаливо пред една купчина застояли и друга купчина нови оферти.
- Мисля - отвърна мрачно брокерът.
- Защо мислиш? - попита го малкият принц.
- За да измисля - отговори брокерът.
- Да измислиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да измисля, какво да мисля - призна брокерът, като наведе глава и посочи купчините с оферти.
- И какво измисли ? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- Това, че трябва да измисля какво да мисля! - завърши брокерът и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше.

Офф/
Най-ми е трудно да чета "Малкия Принц". Кара те да осъзнаеш колко много губиш от душата си. Човешкото се заличава от годините и, може би, децата са истинските хора, а ние оскотяваме и озверяваме....

автоматчик Написал:
-------------------------------------------------------
> Офф/
> Най-ми е трудно да чета "Малкия Принц". Кара те да
> осъзнаеш колко много губиш от душата си. Човешкото
> се заличава от годините и, може би, децата са
> истинските хора, а ние оскотяваме и озверяваме....

Автоматчик, това е поправимо ако успееш с децата да станеш и ти дете. Колкото и странно да изглежда/звучи това действа много добре.

mobiman Написал:
-------------------------------------------------------
> автоматчик Написал:
> --------------------------------------------------
> -----
> > Офф/
> > Най-ми е трудно да чета "Малкия Принц". Кара
> те да
> > осъзнаеш колко много губиш от душата си.
> Човешкото
> > се заличава от годините и, може би, децата
> са
> > истинските хора, а ние оскотяваме и
> озверяваме....
>
> Автоматчик, това е поправимо ако успееш с децата
> да станеш и ти дете. Колкото и странно да
> изглежда/звучи това действа много добре.
>

Не странно, даже е много лесно! Просто, сме се взели много на сериозно...

А и децата зареждат...

Ето нещо скомно и от мен


Малка рухнала панелка
С две брокерки отпред
Тука що е банков заем
Сетих най-напред

Тука под панели стари
Не веднъж не спях
Тук зарад зли ипотекари
Плачех и кълнях

О, панел на дните жални
Кът, омразен и унил
За една те аз заплата
Веднага бих сменил

clap: :}