ТЕРА ИНВЕСТИТОР 15.06.11
Отговор Събудих се рано, внезапно с някаква тревожна мисъл, която толкова бързо отлетя, че не можах да я проследя. Слязох долу и се метнах в шевролета ми – чисто новичък модел – но беше нещо нормално и тривиално за квартала ми – Ботунец. Запалих към единтсвения ми останал строеж, след масовата разпродажба – вчера едва не ме изтикаха от офиса голям глад за имоти, нещо страшно се задава. Последната двустайка в Ботунец си я дадох на 4700 евро/м2. Ромът който ми я закупи – много образован като всички цигани де, работеше като риск-мениджър в Дженерали – знаеше 3 езика – замисли се 2 секунди и подписа предварителния с 40% предплата. .. Така замислен не разбрах кога съм стигнал до строежа – ослепителната сграда блестеше насреща ми и алуминиевата дограма се отразяваше в чистоновичкия асфалт с прясна пътна маркировка – обичам го този квартал Ботунец, сменят асфалтовата покривка всяко първо и петнайсето число от месеца дори да няма нужда. На тези стандарти ни завижда вече и Берлин – прекрасна инфраструктура в Софето. На улицата спря автомобил, шофьорът – образован на вид младеж, слезе от колата и помогна на старица да пресече булеварда. Сълзи на умиление в очите ми. Другите шофьори спокойно го изчакаха да се качи обратно и с ведри усмивки на уста продължиха. Това е българина – дай му да работи, да поддържа ред и да помага на ближния си. Толкова се радвам че съм у софето. Прекрасно наредените плочки по тротоарите стигащи до хоризонта в удивителен ред, заградените градинки за домашни любимци, добре поддържаните зелени площи, усмихнатите хора – всичко това ме зареди с една такава ведрина и щастие. Пред вратите на строежа ме чакаха вярната ми охрана – АХХХ и bubblehead – реднекове, объркали се и избягалив странство, ходили да ринат оборки тор в Тексас и конски въшкии в Колорадо. Едвам ги оттървах и докара тука. Сега цял живот са ми благодарни и ми целуват ръцете – стоят при мен и без заплата ама и подхвърлям некой залък , нали съм Тера инвеститор на зелено, не къде а в София.
- Бате Шломо, бате Шломо, хвана ме за ръката отривисто бабъла, а АХХХ крещеше нещо несвързано, ела да видиш моля ти се какво става горе по етажите
- Какво ? казах леко намусено аз, сепнат от приятната картина която гледах от вън
Качих ме се нагоре по стълбите, гледам хора щъкат ? Как така, не ги познавам, не е бригадата ми. От една врата се подават ухилени роми – познах ги купиха на зелено преди месеци, те работят като уеб дизайнери и джава девелопери в една просперираща американска фирма у софето. Вървя на горе изкачат ми пенсионерки, българки, от тези с реиндексираните големите пенсии – те си позволиха мезонети. Решихме викат сами да си завършим хапартаментите – хем да те облекчим в работата, хем да се затвърдим като сигурни клиенти, решихме е така на наши раззноски викат – хем да е по-бързо, хем да те облекчим, че на този бум на имотите с тези непрекъснато повишаващи се цени в най-добрия град за живеене в EU според форбс, не можем да си позволим в София ей тъй да седнем да седим и да чакаме. Пуста българска трудолюбивост, ред и честност. Неможех повече да продължа сълзи на благородство и умиление бликнаха от очите ми... AXXX и бублето стоеха примерно и чинно острани и кимаха одобрителнои с главици
