Клиентът открехна входната врата, но не бе подготвен за мощтната струя светлина, която го блъсна в мършавите гърди и го събори на пода, подреден по модата на красиви петоъгълници. Брокерът зад гърба му се усмихна лукаво.
- В сегашното ми жилище също има нарисувано слънце, но това тук... прекалено голямо е! - заизправя се Клиентът, опитвайки се да прикрие избледнелите си очи с длани.
- Добре, добре, ще го замажем с кал... в другата стая има достатъчно, а и е тъмна. - продължаваше да се усмихва Брокерът. Днес беше в добро настроение и смяташе да даде всичко от себе си за тази сделка.
Спуснаха се в стаята през триъгълния отвор и чак тогава Клиентът се поотпусна. Заопипва пода, стените..., дори и свит долу на кравайче стигаше тавана - сигурността и уютът проникнаха в костите му. Хвана без да иска набъбналата ръка на Брокера.
- Видяхте ли, т.е. усетихте ли? - шепнеше в ухото му Брокерът - "Вечен покой", както е в рекламата, не си губим времето с празни приказки. А сега бързо навън, за престой се плаща допълнително!
С огромно усилие Клиентът се откъсна от меката влага и изпълзя примижвайки покрай слънцето. В преддверието двама роми спореха за философия и размахваха ножове...
- Както разбирате, мястото е специално, като изключим светлината (предишният собственик беше някакъв артист). Да се договорим за цената...
- Един бъбрек и око...
- Не, не... Бъбрек ще вземем от тия безплатно - посочи ромите Брокерът. - А очите ви са цветни още... Може би половин сърце?
- Мммм... коя половина? Тъжната или любящата?
- Че на кого му трябва любящата? Освен това, без да Ви правя комплимент, мисля, че Вашето е от две тъжни половини.
- Договорихме се! - зарадва се Клиентът и откъсна два нокътя за обичайното капаро.
ПП
Искаше ми се да е в стил Борис Виан... Ама сутрин преди кафето толкова можем, а и някакви славейчета ме разсейват.
