Quote
Всъщност ясно е, че може още много да се пише, но въпросът остава - Как я докарахме до тук? Може ли да се търси вината в някого? Според мен има няколко много виновни фактора, които допринесоха за това в момента в София да има десетки хиляди празни апартаменти, които не могат да се продадат.
Предприемачи. Честно си заявявам, че за мен това е мръсна дума. Не само заради контекста на постинга, а поради естеството на „работата” им. Какво е предприемач? Някой, който има много пари и иска да ги вложи, за да ги увеличи. До тук нищо лошо. Има три начина (които аз знам – може би са повече), по които могат да го постигнат. Първи начин – високорискова инвестиция, при която влага в десет високорискови проекта, от които само един евентуално печели, другите се сгромолясват, а този един му избива всички загуби. Втори начин – нискорискова инвестиция – обикновено това е производство, но то носи дивидент не повече от 40% на година и има време за възвръщане на инвестициите. Трети начин – създаване на имотни балони, технологични балони, борсови балони и всякакви други надуваеми и изпразнени от съдържание илюзии. За справка – кризата на информационните технологии (така наречения дот ком балон) през 2001 година; световната икономическа криза от 2008 година, до кой знае кога; имотните балони в България и прибалтийските републики. Всички те са подчинени на един и същ механизъм – спекулация и наливане на средства в нещо, бясно рекламиране и зарибяване, капитализиране на печалбите в ранен етап и бягане. За нас остава само да хамкаме (архаична дума - означава опит за ловене на мухи с уста).
На местна почва имотния балон имаше и допълнения и разклонения. Увлечени от успеха на първата вълна предприемачи и инвеститори продаващи имотни илюзии, се зароди втора такава, съставена изцяло от наши известни личности – мутри, далавераджии и всякаква измет, която се чудеше как да си изпере парите, пък ако може и да припечели нещо. Тогава вече започна безогледното и некачествено строителство, подчинено не на това да се прави бизнес, а да се правят пари.
Не искам да бъда разбиран погрешно. Нямам нищо против печалбата, печалбарството е това, което ме дразни. Нормалната печалба на даден бизнес е около 15%. Печалби от 25% нагоре означава много печаливш бизнес. Печалба от 200, 300 % и нагоре е балон, който рано или късно ще гръмне и някой ще трябва да го плаща. В случая ги плащаме ние – или като даваме луди пари за боклуци, или като се отказваме от идеята да имаме собствен дом. И двете категории сме прецакани.
Само още една бележка за предприемачите – сега тече поредния балон с недвижимите имоти – строителство на молове и бизнес центрове. Поредната глупост, на която сигурно някои ще се хванат и ще плачат след няколко години. Защото, замислете се, имаме ли нужда от толкова много молове? Къде са тези толкова много фирми, които ще населяват бизнес центровете? Нали за целта трябва да имаме икономика. А за да имаме икономика трябва да се инвестира в производство, енергетика или други отрасли , които създават нещо реално. За съжаление това не се случва. А не се случва защото да инвестираш в производство трябва да имаш план, да знаеш какво правиш, да очакваш, че ще печелиш след 5 години и то по малко, а не до пръване. Това означава да има бизнесмени, а в нашата китна родина такова мислене скоро няма да дойде. На почит е далаверата. Толкова за предприемачите.
Експерти по недвижими имоти. Това са другата категегрия която искам да обвиня за това, че до докарахме до тук с недвижимите имоти. Цели армии платени, заблудени и всякакви други малки, големи и още по-големи екперти се надпреварваха да обясняват, колко е изгодно да се купи жилище за инвестиция и как ще бъдем най-големите глупаци ако изпуснем вълната. И много хора го направиха. Някои даже и спечелиха от това. Тези, които капитализираха навреме. Но пък този бум ускори строителството и съответно влоши качеството (закона за органичението на ресурсите в една затворена система). Истината: купуването на недвижим имот като инвестиция, наистина е умно и добро. Цените на недвижимостите по принцип са в посока винаги нагоре. Има обаче едно голямо НО. Това трябва да се прави от хора, които имат готови пари и влагат тези пари в качествено строителство на качествено място. В противен случай имаме ситуацията в момента – разпадащ се блок между два други разпадащи се блока в краен квартал. Аз лично трудно мога да бъда убеден, че това е инвестиция. Но пък това не пречеше на армията от знайни и незнайни „експерти” да облъчват постоянно хората за ползата от подобно начинание по метода на Гьобелс – една лъжа повторена сто пъти става истина.
Строители. Това е другата мръсна дума в тази статия, наред с определението майстор. Тук дори няма какво да се коментира. То не бяха некачествени материали, некачествена работа, некачествени майстори, некачествен контрол и какво ли още не. Хората не напразно са казали: Да не ти влиза майстор в къщата! В интерес на истината, те просто яхнаха вълната. Има търсене – ние ще осигурим предлагането. И го осигуриха. Не било качествено! Те такова нещо не са обещавали! J
Ще направя само един паралел с личния си опит. Преди години работих като програмист в Германия, във „великата” фирма Panasonic. Няма да навлизам в подробности какво произвеждахме, само ще отбележа, че пускахме на пазара абсолютни боклуци. Не защото не можехме да направим нещо добро, а защото маркетинга казваше: Искаме това, това и това, за утре! И ние го осигурявахме. Качество? Не сме обещавали! Пък и никой не ни го е искал! J Така че това със строителите не е български патент, а е навсякъде където търсенето изведнъж рязко се увеличи. Тогава се разбират, кои са истинските и стойности фирми, които държат на реномето и на себе си. Винаги е имало огромни търсене на Ферари – чака се по две години – но не съм чул да са увеличили производството, още по-малко да са намалили качеството заради това J За строителния бранш в България не мога да дам подобен пример.
Корупция и абдикиране на държавата. Държавата и в частност общинската власт имат голям дял от вината за случващото се. Всички недомислени реституции, липса на устройствени планове за това къде да се строи и къде не, липса на контрол върху това, което е посторено –всичко това доведе до хаос, който за съжаление не може да бъде овладян. Не знам дали след няколко години или повече няма да се стигне до това, което в момента се случва в Испания примерно – разрушават се голяма част от строежите от техния имотен балон преди 30 години, за да се освободи място и да направят имотите отново желани и доходни. Ето я и българската следа в Стрелбище – пет етажен блок, построен в двора на П-образен 15 етажен блок. Нали си представяте каква гледка има от него? Смешната част – блокът е общински, на общинска земя и е някакво обезщетение. Най-доброто, което може да му случи е просто да бъде махнат, докато още не е заселен. Но едва ли ще се случи.
Агенти на недвижими имоти. Кой според вас увеличи цените на жилищата толкова много? Аз се подписвам под твърдението – брокерите на недвижими имоти. Една голяма пасмина, за която се радвам, че голяма част от тях фалираха, въпреки, че ми е жал за самите хора. Но като брокери няма да ми лиспват. Не съм срещал по-досадно и гнусно племе, което те лъже в очите, докато не започнеш да си мислиш: Аз наистина ли изглеждам толкова тъп? Естествено има и изключения, но те отново потвърждават правилото. Има и внимателни брокери, които наистина се опитват да намерят нещо качествено в джунглата от болкуци. Има и не малка част, които като видят, че знаеш какво точно търсиш и какво да гледаш просто вече не се занимават с теб J
Банки. Да говорим ли за тях? За техните номера със ситния шрифт, с хилядите такси и таксички, с променливи лихвени проценти и всякакви други изпечени селски мурафети, чиято единствена цел е да свалят от себе си риска и да го прехвърлят на купувача. Пък той после да се оправя – ще плаща! Нямам нищо против банките като институция, но не мога да си обясня как международни банки само месеци след като стъпят на родна почва почват заигравките и далаверите. Пак се връщам на цивилизованите държави и в случая Deutsche Bank, за които ми е трудно да кажа лоша дума, въпреки че точно по това време хванаха неговия генерален директор с подкуп от няколко стотин милиона ако не се лъжа. Но за мен като клиент нищо не се промени. Никога съм нямал впечатление, че искат да ме преметнат. Да не споменавам и факта, че ипотечния кредит в Германия е под 5% при положение, че заплатата ти е при тях. Влезем ли в еврозоната – моята заплата ще отива там и ще кажа сбогом на нашите любими банки.
Нашата народопсихология. Много спорен момент. Невярно ще е да се каже, че нашето вродено желание за собствено жилище доведе до сегашната ситуация. За съжаление и банките, и предприемачите се възползваха от това. И продължават да го правят. В България процента на личната собственост е много висока, което е следствие на страха ни да останем без собствен покрив на главата. В коментарите на първата част на постигна, много хора казват – да ама няма да имаш нищо свое. Да, така е, но мен лично не ме притеснява толкова много. Да не споменавам факта, че в момента стотици хиляди семейства все още нямат нищо свое – ще го имат след като си платят всички вноски по кредита. До тогава е на банката.Така че тук сигурността е спорна.
Както се вижда много са факторите, за да се стигне до тук. Надявам се само, че ако сме достатъчно умни, мислим аналитично и не се доверяваме на псевдо-експерти, няма да се окажем прецакани. Или поне не много J
