"Икономист": След рецесията идва кризата на държавните дългове
От Дневник
Последна промяна в 19:13 на 17 юни 2009, 254 прочитания, 0 коментара
Най-тежката икономическа криза от 30-те години на миналия век може вече да отслабва, но нова заплаха надвисва на финансовия хоризонт - огромните публични дългове на много икономики. Това пише британското списание "Икономист". С развитието на кризата безработицата започва да се увеличава, приходите от данъци намаляват, а в същото време значителни средства се отделят за стимулиране на икономиките. Тези фактори принуждават правителствата да заемат огромни суми. Според Международния валутен фонд (МВФ) има опасност публичният дълг на десетте водещи световни икономики да достигне до 114% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2014 г. от досегашните 78%. Ако прогнозата се сбъдне, това ще означава по 50 хил. долара на човек от населението на тези държави.
Световните икономики не са задлъжнявали толкова много от Втората световна война насам, пояснява "Икономист". Дори и след края на кризата много правителства ще съкратят бюджетните си разходи, за да предотвратят увеличението на дълга си. Притеснителен е фактът, че задълженията се трупат в момент, когато разходите за пенсионно и здравно осигуряване се увеличават поради застаряването на населението. Изданието отбелязва, че до 2050 г. една трета от жителите на развитите страни ще бъде на възраст над 60 години.
Моментната ситуацията поставя световните правителства в много деликатно положение. В краткосрочен план заемането на средства от държавите е жизненоважно за противодействане на икономическото забавяне. Без стимулиращите пакети за банките сривът на финансовата система щеше да е катастрофален. Ако гледаме в дългосрочен план обаче, тези действия застрашават сериозно финансовата стабилност на страните, отбелязва "Икономист".
След края на икономическото забавяне правителствата трябва внимателно да обмислят стъпките за справяне със ситуацията. От кризата в Япония през 1997 г. стана ясно, че рязко увеличение на данъчната тежест може да тласне икономиката в нова рецесия. Един от вариантите е да бъде намалена реалната стойност на дълга чрез висока инфлация. Оттук произтичат опасенията за фалит на по-слабите икономики в ерозоната като Гърция, Ирландия, Италия и Португалия. Тези държави имат големи публични дългове, но не са в състояние да обезценят валутата си - еврото.
Много добър ефект за икономиките на страните с растяща задлъжнялост би имало увеличаването на пенсионната възраст. Това осигурява едновременно ръст на данъчните приходи и намаляване на разходите за пенсии. При всички положения обаче правителствата не трябва да прибързват с действията за орязване на дефицитите си в момента, но да дадат заявка, че ще свършат това след края на кризата.
---------------------------------------------------------------------------------
*xxx* Дали колкото повече се доближавам до възрастта за пенсиониране, толкова повече се отдалечавам от нея? Трябва да питам Мечо Пух..
