elisara Написал:
-------------------------------------------------------
> Joan,
>
> Ти много правилно питаш какво имам впредвид под
> спестовна квота и ще уточня:
>
Средностатистичеслката величина на спестяванията
> на приватните домакинства като дял от нетния им
> доход.
>
> Нямах впредвид целокупното богатството на
> населението или
> макроикономическата спестовна квота като дял от
> БНП.
>
>
> Писах го във връзка с това,
дали има населението
> достатъчно възможности и достатъчно доход, за да
> си позволи изобщо спестявания, които да вложи в
> облигации.
>
>
> Но и дори всичко спестено през годините да е доста
> висок % от БНП (които отчита потентността на
> икономиката за 1 година), българинът няма доверие
> на банките, нито на фондовата борса нито на
> управляващите и затова ще си стиска голяма част от
> спестените парички под дюшека. Това % съотношение
> разбира се не отчита как са разрпеделени тези
> спестявания. Повечето от хората, с които имам
> контакт в БГ се оплакват, че бизнеса не носи
> печалби- а едва крета и че обедняват като църковни
> мишки. Тук таме има някои със собствен биснес,
> които още не е усетил кризата сериозно и които има
> поръчки и работа.
> А тези които са на една заплата- едва свръзват
> двата края, като си платят кредитите и другите
> неизбежни разходи като енергия, вода и телефон.
>
> Затова
аз лично предпочитам да харча. Ако имах 2-3
> милиона, щях да се главобола къде да вложа- но
> това "удоволствие" ми е спестено.
Ами по твоето определение, спестовната квота на американците не е малка (ти каза, че е нищожна, ама от числата май не е така) - въпросът е къде са вложени тези спестявания и какво се случва с тях по време на сегашната криза. Защото ако са в ценни книжа, се топят като лански сняг, а ако са в кеш, топенето е значително по-забавено, макар че си го има заради инфлацията. Затова и разграничих спестяванията в други активи от тези в кеш.
Не зная разпределението на тези 22 милиарда лева, макар че имаше някакви статистики на БНБ за размера на депозитите.
Иначе за да оценяваме изобщо относителната способност на населението да оцелява в криза в различните икономики, добре би било да съпоставяме не спестяванията (в кеш и/или в различни други активи ), а нет-уърт - тоест да съпоставяме баланса между активи и пасиви. Има си и неодстатъци този метод (защото не отчита ликвидността на различните видове активи, а и се оценява като mark-to-market, което за неликвидни активи затруднява оценяването). Но дава някаква представа. Само че за такива упражнения се искат данни и време за събиране, обработка и анализ. Не смятам, че си струва труда.
Съгласна съм, че в трудни времена дори и кешът под дюшека е несигурно убежище, особено когато кризата не е локална (както беше преди 10 години).
С последното няма начин да не се съглася
*book* *book* *write* *yes*
