Калоян Михайлов, CFA е вицепрезидент в отдел "Управление на риска" в Bank of America. Завършил е МВА в Университета на Северна Каролина – Чапел Хил и Международни Икономически Отношения в УНСС.
В американската икономика се изляха трилиони. Какво от това?
Да, наистина в американската икономика се изливат безпрецедентни суми за последните няколко месеца. До неотдавна цифрите от няколко стотици милиарда ни се струваха астрономически, а тези дни не минава седмица без да бъде обявена нова инициатива, струваща поне толкова на американските данъкоплатци. Аз лично дори им изгубих бройката, май надхвърлиха двата трилиона.
Всичко това се прави с цел да се пресече опасната спирала на дефлацията. Администрацията на Обама прилага комбинация от кейнсиански и монетаристични мерки, за да компенсира спада на потребителско търсене с държавни разходи и да стимулира кредитирането. Колкото и огромни да ни се струват сумите, предвидени за харчене от държавата, те бледнеят пред драстичните очаквания за спад на потреблението и инвестициите.
Какво причини толкова голям спад в потреблението?
Спадът на търсенето е повлиян предимно от три тренда.
На първо място, това е негативният ефект върху потреблението от намаленото богатство на населението. Според някои изчисления, американците са изгубили около 20 трилиона долара от стойността на активите си за последните 18 месеца. Тази сума включва загуби от инвестиции в ценни книжа и обезценка на недвижими имоти. Сумата е невероятна! Само за съпоставка брутният национален продукт на САЩ е около 14 трилиона долара. Такава загуба на богатство не е наблюдавана от времето на Великата Депресия. Съответно, не е трудно да се направи изводът, че когато хората се чувстват по-бедни, те харчат по-малко и това задейства омагьосания кръг към спад на брутния национален продукт.
Вторият фактор, който влияе негативно на търсенето, е нарастващата безработица. Към момента тя е 8.5% като не е изключено да надмине психологическата бариера от 10% до края на годината. Малко икономисти се наемат да предвидят къде тя ще се спре. Тези нива са рекордни от 30 години и по всичко личи, че икономиката на САЩ плува в непознати води.
На трето място, се наблюдава тенденция към увеличаване на спестяванията. Американците бяха позабравили този феномен или по-скоро бяха свикнали (и дори се бяха пристрастили) към пълната му противоположност - "негативните" спестявания. Да живееш на кредит от 18 до 80-годишен се беше превърнало в национален спорт. Уви, дните на лесните кредити безвъзвратно изчезнаха и днес все повече американци (или поне тези, които все още имат работа) започват да спестяват и да си плащат ускорено задълженията по кредитните карти. Този тренд допълнително ще натежи на потребителското търсене.
Според някои икономически анализи спадът на потреблението ще надхвърли многократно стимулиращия пакет на Обама. С други думи, в краткосрочен план може да продължим да очакваме задълбочаване на кризата в САЩ и съответното й преливане към Европа, Азия и най-вече развиващите се пазари.
Вижда ли се краят на кризата? Ако да - кога?
През последните няколко седмици станахме свидетели на редица положителни новини, но за съжаление е много рано да се говори за край на кризата. Краят ще започне да се вижда едва, когато се появят първите признаци, че натрупаните дисбаланси в американската и световната икономика се връщат към устойчиво равновесие. Много анализатори посочват балона на недвижимите имоти в САЩ като основната причина за кризата. Моето лично мнение е, че този балон не е причина, а по-скоро резултат на истинските първопричини – сред тях на първо място са огромните дисбаланси в платежните сметки на основните играчи.
От една страна САЩ, Великобритания и Испания успяха да натрупат огромни дефицити по платежните си сметки, докато страни като Китай, Германия, Япония и петро-износителите финансираха същите тези дефицити с огромните си излишъци. В последните 15 години "бедните" китайци финансираха покупките на къщи, коли, образование и евтини стоки от Уолмарт на "богатите" американци.
Напоследък се наблюдава положителната тенденция към намаляване на платежните дисбаланси, но за съжаление има още много път до едно по-устойчиво ниво. Много е вероятен сценарият, в който пазарите решават да "съкратят" този път чрез рязко, но и много болезнено за всички, обезценяване на дефицитните валути (долар и паунд).
Другата фундаментална причина за кризата са процесите на конвергенция (сближаване) между развитите и развиващите се икономики. На теория всичко звучи ясно и логично – в условията на отворени пазарни икономики бедните и богатите страни ще постигнат постепенно изравняване на жизнените стандарти. Точка. На практика обаче тези процеси са изключително трудни, болезнени и про-циклични особено когато не всички страни играят по правилата.
Пример за нарушаването на правилата са САЩ и Китай. Американците години наред злоупотребяваха със статута на долара като световна резервна валута и натрупаха дефицитите-близнаци (бюджетен и платежен). От другата страна китайците изкуствено поддържаха юана подценен, за да стимулират експортно ориентираната си икономика и да извадят от бедност стотици милиони жители в рамките на 20 години. С днешната криза плащаме част от цената на тези неперфектни конвергентни процеси.
Последните данни за пазара на жилища в САЩ са, че има известно раздвижване. Това ли е разковничето?
Пазарът на недвижими имоти в САЩ е все още далеч от дъното. В последния месец се наблюдаваше покачване на сделките, но е много рано да се каже дали това представлява пречупване на тренда или по-скоро еднократна реакция, повлияна от рекордно ниските лихвени проценти (4.5% фиксирани за 30 г.). Според мен е второто и следващите няколко месеца ще затвърдят тази теза. Индикаторът, който ще предвещае възстановяването, е броят месеци, за които могат да бъдат поети от пазара обявените за продажба имоти. Към момента този индикатор е на рекордното ниво от 12+ месеца като продължава да се покачва. Исторически, един балансиран пазар на недвижимите имоти в САЩ се характеризира с показател от около 6 месеца.
Разбира се някои региони са по-близко до инфлексната точка /точка от крива, в която кривата сменя знака си - б. р./ от други. Например в Калифорния, Флорида, Аризона и Невада цените до момента са спаднали с около 30-40% и дъното е много по-близко отколкото в райони като Ню Йорк или Северна Каролина, където вълната тепърва предстои. Решаващ фактор за възстановяването на недвижимите имоти ще бъде нивото на безработицата. Хората, които остават без работа по-дълго от 6 месеца, почти със сигурност изпадат в просрочие по ипотеките си и на банките им се налага да изземват жилищата и да ги продават на занижени цени. Трябва също да се отбележи, че планът на Обама за ипотеките, не предвижда никаква помощ за тези, които нямат стабилни доходи да покриват ипотечните си вноски.
И все пак, кога виждате края на кризата?
Според мен, първите региони ще започнат да забавят спада си през втората половина на 2009 и ще започнат бавно да се покачват към средата на 2010. На национално ниво възстановяването ще бъде на дневен ред през втората половина на 2010 и дори началото на 2011. До този извод стигам чрез следното правило - на един слабо ликвиден пазар, минал през ирационален бум, му трябва почти толкова време да се върне в равновесие, колкото му е отнело да се надуе балона. В този случай спекулативното покачване продължи 4-5 години от 2002 до 2007 - 4 години след 2007 ни пращат в 2011!
Какъв ще бъде следващият бизнес цикъл? Пак ли ще последва бум в следващите 10 години или според вас ще има някаква радикална промяна?
Мисля, че наистина настъпва радикална промяна в света, която може да бъде сравнена по мащаб с падането на Берлинската стена. Говоря както за икономически промени предизвикани от кризата, така и за геополитически, предизвикани от харизматичния нов наемател на Белия дом.
Що се отнася до сегашния бизнес цикъл, трябва да сме подготвени за няколко сценария. Единият от тях се нарича "двойно дъно" и все по-често се прокрадва в анализаторските среди. Другият сценарий е по-мрачен и се характеризира с глобална инфлация (в дългосрочен план), придружена от протекционизъм и социални напрежения. Според мен реалният път на кризата ще мине някъде по средата като аз бих заложил по-скоро на "двойното дъно".
И двата сценария ще започнат развитието си по еднакъв начин и ще можем да ги различим според последващите мерки на правителствата и централните банки от Г-20. В следващите 6-12 месеца най-вероятно ще наблюдаваме известни положителни ефекти от стимулиращите политики, които ще забавят темповете на икономически спад, ще укротят безработицата и ще постигнат рефлация (процес на спиране на дефлацията).
Тук на ход ще бъдат финансовите министри и централните банкери. Дилемата пред тях ще бъде в каква степен и колко бързо да изтеглят про-инфлационните трилиони, пуснати в обращение и как да управляват натрупаните бюджетни дефицити. По-разумните от тях ще настояват за бързо намаляване на паричната маса в обращение (т.е покачване на лихвите) и агресивни програми за балансиране на бюджета (т.е. увеличаване на данъците и/или намаляване на държавните разходи).
Подобни стъпки ще бъдат изключително непопулярни. Но ако предположим, че се намери политическа воля за тях, тогава е много вероятно да станем свидетели на сценария "двойно дъно", в който икономиките и пазарите ще изпитат повторен шок от покачващите се лихвени проценти и данъци. Нормализиране ще настъпи едва при изчистването на глобалните дисбаланси чрез пазарните механизми.
При другия сценарий, финансовите министри и централни банкери ще забравят (забавят) изтеглянето на ликвидността, което ще доведе до инфлацията и обезценяването на някои ключови валути. Лихвените проценти ще скочат многократно и ще доведат до фалитите на високозадлъжнелите компании. Следващата стъпка ще бъде търсенето на виновни извън пределите на съответната страна и ето как на дневен ред идва протекционизмът. В този вариант ще бъдем само на крачка от нова Голяма Депресия.
Въпреки изложените мрачни (но и реални) сценарии, аз лично съм оптимист за дългосрочния успех на либералния пазарен модел. Тези пазарни сили, които правят икономиките уязвими към кризи са същите, които винаги ни връщат към устойчив баланс.
* Мненията в статията изразяват личното мнение на автора и не представляват официалните възгледи и прогнози на Bank of America.
