камелия Написал:
-------------------------------------------------------
т сутрин до вечер се говори как
> кризата иде. Народът се е парализирал и вместо да
> си зададе въпроса, как е в собствения му двор- има
> ли нещо обезпокоително, трябва ли нещо да се
> направи, да предвиди, изпада в депресия и
> отчаяние. Това е много по- лошо от от "бодряшката"
> увереност, че ще се справим.
Абе то да си готов и да се опиташ да видиш какво идва не значи, че няма да се справиш (говоря във второ лице условно). Нито отчаянието помага, нито заравяне на главата в пясъка. Ежедневно обновяване на информацията. Няколко варианта (за неща, които не можем да предвидим), степенувани по "неприятност" - А, В, С и пр. Какво се прави при единия ако се случи, какво се прави при другия и т.н. Ако няма как да се избегнат загуби, как да се минимизират. Планът за действие вече е надежда, но да има такъв и за лоши варианти.
А
> сега, като че ли всичко живо е решило точно тези
> опори да ни изтегли изпод краката, та да рухнем.
Никой нищо не иска да изтегля, по принцип за да се реши един проблем, трябва първо да се признае, че има проблем. Един алкохолик докато не си признае проблема, няма надежда за оправяне.
> А за аварийния изход на самолета- нямам ли
> парашут, каква ми е ползата да вися до
> него...
Ползата ти е огромна!!! Над 70% от загиналите в самолетни катастрофи са изгорели или задушени от пожар или удавени във вода когато самолета вече е бил на земята, а са били живи след удара. А 340 на Еър Франс преди няколко години, не успя да спре на пистата в Торонто, подмина я, падна в един дол и се разцепи. Свткавична евакуация и нито една жертва, после самолета избухна. А320 наскоро в Ню-Йорк се приземи в реката Хъдсън, светкавична евакуация и нито една жертва...та същото е и с другите неща. Не бива да се подценяват и най-малките възможности при криза. Чудеса стават ако сме подготвени обаче.
*beer*
