Критичната точка за фалиране

Ето малко факти кога една държава отива към дъното.
Нека боравим само с цифри и факти.
Взимаме съотношението дълг/БВП като процент:

1 United States[1] $13,703,567 6/30/2008 $42,343 31-March-08 99.95%
2 United Kingdom $10,450,000 6/30/2007 $189,855 Q4 2007 376.82%
3 Germany $4,489,000 6/30/2007 $54,604 30-Jun-07 159.92%
4 France $4,396,000 6/30/2007 $68,183 30-Jun-07 211.86%
5 Netherlands $2,277,000 6/30/2007 $136,795 30-Jun-07 352.75%
6 Ireland $1,841,000 6/30/2007 $448,032 30-Jun-08 960.86%
7 Japan $1,492,000 6/30/2007 $45,287 30-Jun-07 34.93%
8 Switzerland $1,340,000 6/30/2007 $509,529 30-Jun-07 441.95%
9 Belgium $1,313,000 6/30/2007 $126,202 30-Jun-07 348.74%
10 Spain $1,084,000 6/30/2007 $176,019 30 June 2007 est. 79.65%
.......................
Ето го и най актуалния линк:
[en.wikipedia.org]

Ако внимателно се вгледаме ще видим че всички които потънаха ( ирландия,исландия и т.н) имат дълг към бвп над 900%.
Каквито и фокуси да се правят ударим ли критична маса около 900 сме пътници.
БГ дълга към момента е 108%.
Това най-грубо означава че сме още далеч от потъване.
Обаче, има една червена лампичка:
-Към 2-ро тримесечие 2007г, сме били с 40% задлъжнялост, а 1-во 2008г сме на 108%.
Растем с по 20% на тримесечие средно.
Тук според мен е проблема, дали растем плавно с по 20% или за едно тримесечие сме се удвоили?
Мисля че деф. по текущата сметка си казва думата.
Ако приемем сценарио че ще растем с удвояване в геом.прогресия, то имаме 3 тримесечия живот преди да съберем критичната маса.
Отивам на оглед, като се върна ще посмятам по-детайлно нещата.


Корекция: Симптомите за фалит на държавата се появяват при малко над 300%. Това също е видно от всички фалити до момента.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-03-08 13:46 от teoteo.

[www.stat.bg]

Юлиус,
Взел съм числата директно от СИА, не съм ги мислил аз, не мисля че са объркани.
Обърни внимание че говоря за дълг-съвкупен дълг, а не частен или публичен.
На теория може всичко, но аз търся коя е онази точка на "кипене" над която нищо не помага.
Гледайки числата се очертава на 300%.

За мен основните въпроси са:
1. Как ще спрем декапитализацията на държавата? ( т.е обръщане на лева в евро и бягство навън на капитала)
2. Как да не ударим 300%?

За мен си имам 2 отговора:
1. Да влезем в еврозоната.
2. ...? Тук се затруднявам да отговоря, някой ако може, нека каже.

Пич, колегата вече ти подаде сламка, ама ти си явен аджамия и така и не успяваш да стоплиш....
Да те подсетя и аз: при анализ на състоянието на конкретен дълг, съществени са не само нетния размер и основното съотношение спрамо БВП, много важно значение има структурата на дълга. Не си казал нито дума по този въпрос, което означава, че нищо и не знаеш за тази "подробност". А тя е фундаментално важна.
Хайде, освести си аматьорския ентусиазъм ;-)

Или аз не пиша на български или не се разбираме.
То структурата и частен или публичен е ясно.
И колегата е прав че и с под 100% се фалира, ей ти го Зимбабве-почна се с под 100%.

Но на мен мисълта ми беше че:
-Независимо каква е структурата (!) при над 300% дълг към БВП, започва фалита.
..И като допълнение че в сегашното ни състояние, с този деф. по текуща сметка именно това ще наклони везната.
Ако можете да оборите това, но със цифри, моля направете го.
Ще се радвам да го видя.

teoteo Написал:
-------------------------------------------------------
Или аз не пиша на български или не се разбираме.
То структурата и частен или публичен е ясно.
..............................................................

Споко - пишеш на български и от второто ти изречение стана окончателно ясно, че не си в час какво точно означава "структура" на дълга.
Както и да е - продължавай да откриваш хладката вода, за топлата току-виж се светнеш за около 5-10 години

Ти ще кажеш ли нещо или как?
Дадох конкретен процент, нещо по темата?
Ще го обориш ли или не?
Не ми говори за структури, то е ясно че зависи в каква валута е, какъв е процента ЦК и за какъв период, дали е външен или вътрешен и прочие.
Но, това не отменя факта че най важно си остава дали е публичен или частен в % задлъжнялост и дали е краткосрочен или дългосрочен. Ясно е че вътрешен публичен дълг в ДЦК за 30 години "не е дълг" ( както беше казал един виден наш икономист).
Но, аз се концентрирам на нещо друго:
-Каквато и да е структурата, както и да е преоформен като падежи и инструменти, при достигане на ниво над и около 300% , та..ако ще да има 0,000001% публичен вътрешен дълг, ..при достигане на този % започва фалита.
Та ако ще кажеш нещо смислено по темата кажи.

За мен, като лаик в тези нещица, такава хипотеза е интересна.
Някой познава ли подобен съществуващ модел?
Ако такъв модел съществува, използван ли е за прогнозиране?

teoteo Написал:
-------------------------------------------------------
Но, аз се концентрирам на нещо друго:
-Каквато и да е структурата, както и да е преоформен като падежи и инструменти, при достигане на ниво над и около 300% , та..ако ще да има 0,000001% публичен вътрешен дълг, ..при достигане на този % започва фалита.
Та ако ще кажеш нещо смислено по темата кажи.
..................................................

Смислено?
Я да видим - написал си "ниво над и около 300% ".
Само за това алогично словосъчетание бих те изхвърлил от работа, ако посмееш да го цръцнеш публично в официален документ на компанията.
Що се отнася до %, който така те е впечатлил - срив е възможен и при нива под 100%, ако структурата на дълга в съчетание с конюнктурата е в съответни дименсии. По същата логика - съществуват фази на задлъжнялост много по-високи от аматьорски обявените от теб 300%, при които няма никаква опасност за системата.
Накратко казано - да се определят подобни лимити, каквито ти се опитваш да поставиш е глупава дейност- дълговата система е динамична и конкретната й оценка зависи от много повече фактори. Които ти не познаваш - следователно е безсмислено да бъдат обсъждани с теб, защото това тук не е учебно заведение, а кафене.
Хайде - запри си ентусиазма, че става досадно

Джулиъс, много добре обяснено, даже и за лаик в икономиката като мен. Имам два въпрос само, предварително се извинявам, ако са глупави:

Дефицит по текущата сметка и търговски дефицит едно и също ли е?

Няма ли значение при дефицита съотношението износ - внос на стоки и поток от парична маса влизаща и напускаща страната?