Вероятно шофьарът взима 1500 лири на седмица, които стигат за да живее с жена си и детото в сносно жилище и да поддържат приличен живот. Ако и жената работи може и да спестяват нещо.
В Бразилия банките нямат навик да дават кредити в такива размери. Въпреки това обществото е тотално затънало в дългове, защото лихвите по кредит картите и специалните чекове е по 10-15% на МЕСЕЦ, не на година, при стабилен реал. Т.е. това са реални лихви, а не инфлационни. Затова нямате представа как яко сте хванали Господ за шушляка в България. В Сао Паоло като обявят 3 работни места и трябва да се явиш в 8 сутринта, тръгваш от фавелата в 3 часа през ноща и вървиш 5 часа пеша, защото нямаш пари за билети, а там гратис не може да пътуваш. Затова казвам, че сме благословена страна. Работиш не работиш - все си добре или поне сравнително добре. А на студент и през ум не му минава да прави нерационални движения, защото през времето дето не учи бачка до скъсване, за да си плати учението. И са ми сядали по 4 парчета в дни с жива музика и ми поръчват голяма Кола с четири чаши. И като ги изпратя да си я пият в супермаркета мрънкат.
За право месечната такса ти е близо 3 минимални заплати, но там минималните заплати са реални, т.е. толкова получаваш. И през ум не ти минава, че съществува злато, скъпи парфюми, дискотеки и т.н. Масовата студентска кола е 10-12 годишно Фуске - Фолксфаген Костенурка от старите.
И в Милано е по зле от София. Ти ги смяташ по сумата, която ти плащат, но жилище се купува със сумата, която ти остава от заплатата. Разликата е огромна. А отделно тук помагат и роднини, имоти в провинцията и т.н.
Абе българин да си на тези времена.
