Това което стана с Уошингтън Мючуал е според мен най-елегантното решение в тази ситуация. Разпарчетяват се банките, депозитите им се усвояват от неомацали се с деривати конкуренти, а активите от второ и трето ниво се продават на цена максимум 1 към 5, или още по-добре както направи Джей Пи - на 1.9 към 1780
. Така тежестта се прехвърля, както и трябва да бъде, върху инвеститорите. Понеже в момента не се знае кой и доколко е сух, спасителните 700 милиарда се протакват още седмица, докато по тази схема се разфасоват още няколко банкови гиганта, и основната тежест на загубата се прехвърли на инвеститорите, а не на депозитите. В момента във Вашингтон се дърлят кои момчета инвеститори да бъдат жертвани, и кои да оцелеят след "пречистването". Дърлят се щото очевидно няма доброволци. Бушона и Чейни натискат да се спасяват всички сега, конгресмените обаче виждат изборите като заколение и мислят да жертват президента и приятелчетата. Слава богу, дебелите акули решиха че е твърде политически опасно всички едновремено да си спасят задниците със данъците на населението, и решиха да поизбият малко от своите първо. Тоест, това е компромиса - 10те най-големи тариката жертват 1000 свои колеги, за своето и общественото благо
. Единственият проблем, който може да дойде после, е с 401к пенсионните фондове в загиналите инвеститори, но явно това са го оставили на по-заден план.
Въпросните инвеститори, които ще си останат с обезпечение кухи активи, така или иначе са или чужденци, или американци инвестиращи в Азия, така че в Щатите тяхната липса няма да е чак толкова драматична.
Положението даже е малко комично, да гледа човек как важни клечки си правят буквално харакири
. Дано депозитната база остане изолирана от съмнителни активи, че много бързо се случват тези покупко-продажби на тъмно.
