Най-бързо бягат “уплашените“ пари
18 Февруари 2009, 14:28
Източник: в-к Дума
Сн.: homeland-bg.com
Търговските ни банки опасно продължават да финансират строителството и услугите, които не възвръщат инвестициите
Тогава БНБ в качеството си на кредитор от последна инстанция продължаваше да рефинансира закъсалите търговски банки с ясното съзнание, че те не могат да се оправят и че ще затъват все повече. Но тогавашната преценка на ръководството на БНБ беше, че ако спрат рефинансирането на търговските банки, ще се стигне до по-неприятно положение, отколкото ако продължават безнадеждното рефинансиране. Видяхме докъде стигнаха нещата в онзи период, всичко се провали с гръм и трясък.С известна болка може би трябва да кажа, че сякаш наблюдаваме нещо подобно сега, когато търговските банки (сега БНБ не участва в този процес, паричният съвет не й дава възможност за това) видимо са ангажирани в тази дейност и не могат да си позволят да променят финансирането. Това е неприятно, защото последствията не биха могли да бъдат добри.Има още един момент, който искам да свържа с някои от съотношенията в платежния баланс. Наблюдаваме за 2008 г. чувствителен спад на чуждестранните инвестиции. Както показва статистиката на БНБ, общо за 2008-а преките чуждестранни инвестиции у нас са около 5,4 млрд. евро, докато предишната година са били 6,5 млрд. евро. Т.е. имаме спад от 16-17% за годината. И това, което е най-неприятното може би, е, че през последното тримесечие на м.г. е най-големият спад на чуждестранните инвестиции, който довежда до сериозен спад общо за годината. През четвъртото тримесечие на 2008-а преките чуждестранни инвестиции, постъпили в страната, са с 55% по-ниски, отколкото в същия период за 2007 г. Защо става така? Ако погледнем дохода, който се формира от преките чуждестранни инвестиции в България, виждаме много интересна картина като елемент от платежния баланс в страната. През 2008 г. доходът, който се е реализирал от тези инвестиции у нас, се оценява на около 2,1 млрд. евро - това е с 52% повече, отколкото дохода от преките чуждестранни инвестиции у нас през предходната 2007-а. Ако погледнем разликата спрямо 2005 г., виждаме, че през 2008-а реализираният доход от преки чуждестранни инвестиции е три пъти по-голям. Т.е. в рамките на три години доходът, който се реализира от преките чуждестранни инвестиции у нас, е нараснал три пъти. Това е много висока динамика на доходите което подсказва, че от тази гледна точка инвеститорите не са имали основание да съкращават инвестициите в нашата страна, след като имат такъв голям ръст на доходите. Отново е логичен въпросът: защо става така? Защо относително намалява реинвестираната печалба? През 2007-а директно реинвестираната печалба е била в рамките на 30%, другите са изнесени. Докато през 2008-а реинвестираната печалба спада на 25%. Защо инвеститорите не искат да инвестират у нас, след като имат такъв висок доход, къде на друго място ще намерят такава висока доходност? Няма такава динамика другаде. В това отношение нашата страна предоставя много добри възможности, благодарение на членството в ЕС. Особен ръст на интереса на чуждестранните инвеститори и преливане на капитали се наблюдава непосредствено преди членството ни в ЕС през 2006 г. и след него в началото на 2007-а. Това беше естествено, защото чуждестранният инвеститор предполага, че след като сме членове на ЕС, единствената перспектива е в напредъка на страната в социално-икономическо отношение. Това е така, защото си имаме надзорници - комисията на ЕС и най-общо казано, Брюксел наблюдава какво става в страната и няма да допусне да се случи нещо катастрофално. Въпреки това към края на 2008 г. интересът на чуждестранния инвеститор рязко спада. Това трябва да го обясним единствено с поведението на правителството и правосъдната система, които не направиха всичко възможно, за да отговорим на изискванията на ЕС. По тази причина нашата страна бе оценявана по високата корупция която наблюдаваме и която е причина за спирането на инвестициите от ЕС.Ползата от еврофинансирането съвсем не е само в парите, които ще получим оттам. Аналогично е положението и с парите от Международния валутен фонд. Работата е в това, че ангажиментът на ЕС в нашата страна е гаранция за чуждестранните инвеститори, че процесите тук ще се развиват добре. Нито един отделно взет чуждестранен инвеститор не притежава капацитета и възможностите да проследи и оцени какво става в нашата страна. Докато ЕС има тази възможност, както преди я имаше МВФ. Когато идват пари от ЕС, те теглят след себе си чуждестранния инвеститор. И обратно - когато ЕС изрази безпокойство за състоянието на процесите у нас и се отдръпне, това е сигурна гаранция за чуждестранния инвеститор, че нещата тук не вървят добре и най-добре е да си вземеш парите и да се отдръпнеш настрани. Има такъв професионален фолклор, който казва, че "най-бързо бягат уплашените пари". Въпросът е защо парите се страхуват да стоят в България, след като има такава висока доходност? Видимо доходността не е единственият мотив за инвеститорите да идват тук. Очевидно има и редица други елементи. И всичките тези неща са свързани с отношенията ни с Европейския съюзКолкото до това на какво се дължи ръстът на БВП за 2008 г., НСИ отчита висок ръст на аграрния сектор в последното тримесечие на 2008-а - над 20 на сто. Но според мен би било неточно и неадекватно обяснението, че на това се дължи ръстът на БВП. Не знам какво точно е нараснало в аграрния сектор, но дори и да има такъв ръст в него, той по принцип има слабо участие в БВП - под 4 на сто. Дори и да е нараснал с 20%, това не би могло да доведе до съществена промяна в самия БВП. Има друг въпрос, който заслужава внимание - това са т.нар. корективи - косвените данъци върху продажбите (основно ДДС и акцизи). Според данните брутната добавена стойност за последното тримесечие на 2008-а расте с 2,9%, докато БВП расте с 3,6%. Тази разлика се обяснява с прираста на корективите, на косвените данъци. Ако погледнем информацията, през 2007 г. имаме общо около 9,9 млрд. лв. от ДДС и акцизи, а през 2008 г. тази сума нараства на 11,5 млрд. лв. Това означава повече от 16% прираст на косвено начислените данъци, които увеличават и БВП като цяло. А това идва да покаже, че всъщност при нашата недобре организирана финансова и данъчна администрация събирането на косвени данъци става прекалено важно перо. Не би следвало да бъде така в една развита икономика. Косвените данъци имат предимства, но имат и недостатъци, когато се набляга прекалено на тях. Те са в това, че всички потребители плащат - и този, който получава 200 лв. месечно, и този със заплата 2000 лв., един и същ ДДС върху хляба, което не е съвсем справедливо. Но то е удобно за данъчната администрация, защото тези данъци са най-лесно събираемите.
*tired* *yes* *zzz*
