В последените години в българската икономика, чрез банковите институции бяха влети малко над 10 млрд евро.
Тези пари образуваха портфейлите на българските банки за активните им операции (за раздаване на кредити) като се получаваха най-главно по две линии-чрез преки заеми от банките-майки и чрез световните капиталови пазари (най-вече от пакетни заеми).
Всички тези пари чрез кредитната експанзия на българските банки бяха раздадени за кратко време. С оглед все още развиващия се пазар, банките предпочетоха основните средства да бъдат дадени на множество по-малки кредитополучатели със сравнително стабилно обезпечение (каквото се считаше по онва време ипотечното обезпечение) като по този начин това довеждаше до по-голямата им увереност, че средствата ще бъдат върнати на време и че рисковете им са минимизирани. За това и голяма част от тези пари останаха извън реалната икономика, извън малкия и средния бизнес, извън традиционно силни отрасли като туризъм, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство. За това и растежът на БВП се формираше главно от ПЧИ, а не от прираст и от капитализиране на производствени мощности.
Разбира се, тези заеми за около 10 млрд евро бяха и са с определен падеж, т.е. те трябва да се върнат с генерирана печалба в определени срокове. Тези срокове полека лека изтичат. Отделно от това за част от кредите, ползвани от българските банки е предвидено, че при определени обстоятелства стават и предстрочно изискуеми или иначе казано българските банки не представляват нищо друго освен един обикновен кредитополучател, които силно се влияе от финансовото здраве на кредитодателя си.
Падежите на кредите един след друг настъпват и българските банки трябва да връщат парите, които вече са раздадени като кредити. За да формират погасителните си вноски в размери, които нямат като наличности, банките прибягват до агресивна политика по пасивните си операции-привличане на депозити, както и от българските граждани, така и от българското правителство от една страна, до предсрочно възстановяване на средства, дадени вече като кредити и разбира се от лихвите по дадените кредити. Разбира се, второто крие рискове от социално напражение и затова БНБ, за да запълни празнината, намали задължителните резерви на банките, като по този начин им осигури допълнително средства за обслужване на заемите си засега (до изборите). За да осигури още средства, правителството ще промени и режима за провизиране като ще удължи сроковете.
Имайки предвид, че част от падежите по заемите тепърва предстоят, че възможностите на БНБ в условията на валутен борд (съвет) са ограничени, тази правителствена помощ и помощ от БНБ може само да отстрочи момента в които българските банки, за да обслужват задълженията си, ще бъдат принудени да променят политиката си към кредитополучателите си като увеличат значително цената на вече получен кредитен ресурс и съкратят времето за събиране на лошите кредити, чрез предоговаряне на предстрочно погасяване при сконтиране на част от задължението, чрез репо сделки с вече възложени им активи и най-различни финансови инструменти.
По всяка вероятност в началото банките ще успеят да съберат необходимите им средства, до толкова, доколкото независимо от различните финансови инструменти и атрактивността им, все пак всичко ще зависи от финансовия потенциал на обикновените хора.
Правителството
Явно е, че при липса достъп до кредитен ресурс, икономиката бавно ще замръзва.Като за това ще помага и все по-ограничените пазари за българските стоки Явно е и, че без привлечен от чужбина ресурс българската икономика ще угасне.Най-прекият път до тези помощи са Европейските фондове.
Явно е и друго, че шансовете на България да се ползва от тях при доказанта неефективност на съдебната система, при липса на политическа воля за борба с корупцията, при тенденция за насаждане на евроскептицизъм, при загърбване на европейски ангажименти за сметка на предизборни тенденции ( отварянето на Козлодуй) са силно ограничени.
При това положение единствената задача на Правителството, остава да удържи непроменени икономическите и социални параметри, което донякъде ще гарантира и добри изборни резултати.
Замръзването на реалната икономика, повишената безработица значително ще намалят бюджетните приходи. Дори и новото правителство да съкрати наполовина държавната администрация, те няма да са достатъчни за издръжката й и социалните дейности. Това ще доведе до нова данъчна политика, която чрез завишаване на ставките, да осигури обезпечаването на разходите. Това още повече, ще обедни хората и бизнеса.
Силно ще се почувства и необходимостта за ползване на кредити от правителството, както и от печатане на пари. Две неща за които вече валутният борд ще бъде досадна пречка, От друга страна, валутния борд няма да може неограничено да обменя левове в евра- българските банки погасяват задълженията си в евра, а не в левове и макар да не съществува задължение за неограничено обменяне от страна на валутния борд левове в евра за банки, то съществува такова за гражданите, които са и кредитополучатели.
След корекция в закона за БНБ и отмяна на валутния борд ще последва силна обезценка на лева и галопираща инфлация.
Точно в такава ситуация ще се роди и т.нар. вторичен пазар на недвижимите имоти-при които кредитополучатели без възможности да обслужват заемите си, ще продават имотите си, за да погасят заемите си от една страна и от друга самите банки като собственици на възложени им имоти, който да станат продавачи.
При това положение на повишено предлагане цените на имотите ще се срутят. Точно това банките няма да допуснат, защото, загубите им ще бъдат многократно по-големи от декапитализацията на обезпеченията, от колкото от необслужвани кредити.
Въпросът е, какво ще предпочетат системните банки (майки)-дали да сринат цените на недвижимите имоти, да осребрят каквото могат и на каквато и да е цена или да отпишат част от активите си, но да останат на пазара.
Отговорът на този въпрос предстои да разберем...
