Тогава ще ти постна едно мнение на един познат от края на 2004 година:
** Това, което е безспорен плюс от замяната на брейди-облигациите, е следното:
1. Външният дълг на държавата намаля в абсолютен размер. Вари го, печи го, ползвай не китайски, а съветски калкулатори, ако щеш, това е така.
2. Структурният риск, произтичащ от това, че БВП (откъдето плащаме дълга) е евро, а дълга - долари, бе съществено редуциран. Това също е аксиомно.
3. Замяната на архаичен, непазарен в истинския смисъл на думата, клас облигации , каквита са "брейдитата", с еврооблигации доведе не просто до номинално покачване на кредитния рейтинг на страната до "инвестиционен", но и до реално отприщване на достъпа на частния, реалния сектор на икономиката ни до световните капиталови пазари; и това е очевидно дори за истеричните лелеци. А това е в основата на икономическия ръст в държавицата ни, дето и "сините каски" не могат да отрекат.
4. Най-важното, според мен, постижение, е отсрочването на дълга за периоди, когато очакваният БВП на страната следва да е поне двоен спрямо очаквания за периода на падежите на "оригиналните", брейди-облигациите. Тоест, спестените чрез отсрочката проценти от БВП за 2007-а ще бъдат реинвестирани и "завъртени" (на "сенчест" икономически жаргон), вместо директно да ни излезнат от джоба на по-ранния падеж, и, с доходността за периода до падежа на отсрочения дълг, за изчислението на която и двулевов калкулатор би свършил работа, ще се плати значителна част от дълга към падежа 2013-та - вместо да се напъваме по виденовски, а ла 1996-та, и да фалираме... А пък за лелеците мога да го обясня и по-простичко, под вид на статия, стига да подадат заявка до редакцията, а тя, от своя страна, до мен.
Това са плюсовете, които са безспорни, това посочих и продължавам да посочвам в публичните си изяви по въпроса, и не е моя вината, че некой вестникарин, некой депутатин, или некой лелек у Аустрия или у Финуандия не е в състояние да го проумее.
*** Какви са (без)спорните минуси?
1. Тайминга на замяната, според мен, можеше и по-прецизно да бъде изчислен, и аз също го своевременно го изтъквах. Друг е въпросът, че моите препоръки бяха за есента на същата година, тоест, днес, от "висотата" на днешните познания на задниците, гледащи изключително информирано назад, разликата нямаше да е голяма. Но валутни курсове и лихвени диференциали се предвиждат с 100-ва сигурност само от лелечещи по форумите, а хората от реалния финансов сектор нямат провидчески способности.
2. Лихвените условия можеха, вероятно, да бъдат и по-добри, но, по-скоро
не. Да, лихвите днес са наистина високи, но ако ги сравняваме с лихвите на междубанковия пазар на Евросъюза. А ние не сме там, ако не сте забелязали, и си плащаме пазарната премия и за това, и за тт.3 и 4 от по-горните ми "съображения". Който може, да договори по-добри условия. И да има такъв, той не е сред коментиралите дотук, и никога няма да бъде.
Остава въпросът за многомилионната комисионна дето я бил "заджобил" Велчев от сделката. "Заджобил" ли е нещо, или не, не зная. Зная (и това е публична информация) колко бе комисионната на посредника - единственото място, от което някой би могъл да "заджоби" нещо - 0, 7 % от сделката, ако добре помня. Смятайте. Комисионната за българската страна, ако изобщо има такава, едва ли надхвърля 20% от тази 0, 7% комисионна.
Остават и "стотиците милиони загуба" от валутни курсове днес, спрямо 2002-а. Тия сметки са без кръчмаря, и са срам за хора , наричащи се математици, или прокламиращи се за обективни и непартийни. Тези сметки със същия успех и със същата съвест могат да бъдат правени 1994-а спрямо 1997-а, 1998-а спрямо 2001 - а и т.н. А ако доларът беше отишъл отново на 2.20 лева през 2004-а, а не на 1, 45? А, при флуктуациите от последните две години, къде е по-вероятно да отиде курсът през следващите, до падежа, години? Нагоре или надолу? Ако през 2013-а един долар е 1 евро и 35 цента? А? Тогава какво ще разправяте?
