Бих предложила следното решение на казуса при бегла сверка със Закона за собствеността.
Приемаме, че Иванов е в ролята на добросъвестен владелец. - чл.70, ЗС
Договор , който по характер може да се нарече предварителен - е бил сключен на 23.04.1993 г.
чл.70 изисква, за да е добросъвестен владелецът: да владее вещта на правно основание /договора/, годно да го направи собственик /договорът може да се обяви за окончателен на основание чл.19 ал.3, ЗЗД/, цит.:"без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание."
Отделно Иванов е имал права и по чл.чл. 71 и 72, ЗС.
При доказано добросъвестно владение,"... правото на собственост /върху недвижим имот/ се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години." - съгл. чл.79 ал.2, ЗС
От всичко казано до този момент следва и изводът ми - Иванов е станал собственик на имота по давност преди да почине, а именно на 28.04.1998 г./приемаме датата на сключване на договора, а не датата на плащането/. Следователно синът е приел собствеността по правоприемство в момента на откриване на наследството.
Ако все пак е оспорена добросъвестността, срокът ще се отчете към началния момент на владението и в този случай владението трябва да се опази 10 години- до 15.05.2008 г. като синът може да се позове на чл.82, ЗС /...присъединяване на своето владение към владението на праводателя си./
Моля не го приемайте за правна консултация :!:
