Придобиване на апартамент на основание давностно владание

Колега, обясних ви няколко пъти защо. Надявам се да ме разберете този път. Когато имате решение за развод, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единият съпруг, до навършване на пълнолетие на родените от брака деца същият се превръща в държател на имота. Съдебното решение се ползва със СПН и е скрепено с принуда, така че съсобственика не може да му се противопостави. Обвързан е от него и е длъжен да търпи, че е лишен от възможността да ползва имота. Разбира се, въпрос на лично виждане и ситуация е, но практиката на ВС и ВКС е, че в тези случаи съсобственика може да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването на своята част.
Разбирате ли сега? Все едно да твърдите, че наемателят не е държател, а владелец на имота.
Просто не сте прав в случая, признайте си грешката. Нормално е да сбъркате, няма безгрешни хора, още повече че нямате й практика. Нищо лошо просто се вслушайте.
Колкото до сайта, не е в нарушение нито на Задв. нито с Наредбата. Така е защото имаме право да обявяваме адрес на кантора, координати и дейност. Клиентите, които са посочени са дали референции за нас, а не са обявяване на клиентите по смисъла на закона. Все пак нали не мислите, че само това са хората с които работя, били те и вип.
Аз се чувствам добре в собствената си държава, в страната в която съм се родила. По мои наблюдения от България бягат хора, които нямат смелост да се реализират тук. Разбира се не може да се обобщава, всеки случай е индивидуален.
Късмет! Пак повтарям бях добронамерен към вас, попълнете знанията си и се вслушайте в хората, които ежедневно се изправят пред такива житейски и юридически казуси.




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2006-07-11 03:09 от адв.Костакиева.

Благодаря Ви за добронамерения тон. :] Съгласен съм с Вас с това че собственикът е принуден да търпи. Съдебното решение е скрепено с принуда и има СПН. Моите аргументи обаче са само от областта на вещното право. Така например законът, моралът и религията ми забраняват да крада или да обсебвам. Какво ще стане обаче ако аз проникна с взлом в нечий апартамент, сменя табелката на вратата и почна да каня гости, открия си партиди за ток и вода. Аз съм извършил престъпление, но съм станал ВЛАДЕЛЕЦ и ако несмущавано престоя 10 години в апартамента аз ще стана собственик. Ако Вие сте ме осъдили да освободя апартамента Ви, извадили сте си изпълнителен лист, но не сте предприели следващи действия, след 10 години аз ще съм придобил собствеността, въпреки, че сте имали на Ваша страна съдебно решение със СПН, изпълнителен лист и възможности да използвате различни средства на принуда. Законът се отнася по-строго към собствениците на недвижими вещи, и този вид собственост може да бъде придобивана по давност,ако владението е придобито чрез престъпление. Защо? Защото философията е, че че титулярът на едно право трябва да го стопанисва, да се грижи за него. И докато за собственика на движима вещ е допустимо да я " захвърли някъде", собственикът на недвижима трябва да се грижи за нея. Това е и принципът de minima nоn curat praetor. Ако обаче стопанинът се отнася немърливо към вещта си и не предприеме действия в рамките на 10 години срещу престъпника, който я е завладял, той трябва да си понесе последствията и да загуби собствеността. Това всъщност е и приликата между придобивната и погасителната давност- някой е наказан за това , че в рамките на определен период от време е пороявил нежелание или немърливост и не е упръжнил свои правосъхраняващи възможности.Отношенията между наемодател и наемател са на плоскостта на облигационното право. Първото, което трябва да направи един наемател, който иска да завладее имота е да заяви ясно и недвусмислено на наемодателя: "Аз повече не съм наемател. Ти повече не си ми наемодател. Аз владея за себе си и нашият договор няма никакво значение." Тук за бившия наемодател и невладеещ собственик се появяват правни механизми да си върне владението и да търси обезщетение. Какво ще стане обаче ако наемодателят бездейства 10 години- той ще бъде наказан и ще загуби собствеността.
Владението е ФАКТ. Дори законодателят не може да си позволи да каже например "не може да се придобие владение върху движима вещ чрез престъпление". Владението е факт и законодателят не може да го игнорира. Той може единствено да определи , че в конкретния случай този факт от действителността не поражда правните последици, които по принцип следват от него. По същият начин стоят нещата с чл. 115 от ЗЗД, където изчерпателно са уредени случаите , в които погасителна, респективно придобивна давност не тече. Родителите, настойниците, съпрузите, управителите може да са фактически владелци през съответния период, но правните последици които законът обикновено свързва с този факт ex lege няма да настъпят. По същия начин стоят нещата и с имотите публична държавна собственост- те са res extra commercio и не могат да се придобиват по давност. Ако в нашия казус ситуацията е идентична, това трябва да произлиза от някой източник на правото. Както вече на два пъти посочих единственото, за което ми се струва приемливо е аналогията с чл.115 ал.1 б."г", въпреки че Кристиян Таков, в коментара си към тази разпоредба, насочва единствено към ЗЛС, ЗЮЛНЦ и ЗБ. За да обобщя: правилото е всеки може да стане владелец, това е факт, върху който правото не може да влияе, той "просто се случва". По принцип, ако недобросъвестният владелец владее 10 години, той придобива собствеността, ако няма изрично формулирана правна норма, която да обявява, че правните последици от факта на владение няма да настъпят. Считам, че в казуса, който обсъждаме, няма изрична правна норма, която да постановява, че давност не тече или ,че конкретният тип имот не може да бъде придобиван по давност/ както е с имотите публична държавна собственост, общите части и т.н./. Затова според мен всичко е въпрос на доказване от страна на съпругата, трудно, но възможно. Разбира се аз съм на 26 години, нямам практика и може да съществува такова правило,което да не позволява на бившата съпруга да придобие имота, за което аз да не знам. Логично е след като всички , които пишат в тази дискусия, са на противно становище, те да имат право, а аз да греша. Но смятам, че като опитни адвокати и нотариуси за тях няма да представлява затруднение да се аргументират като посочат на коя правна норма базират твърденията си.
Поздрави!

Това е проблемът колега, че изхождате само от нормите на вещното право и игнорирате тези на семейното право, гражданският процес и проявленията му в изпълнителния. Не се затваряйте само е една материя, тъй като правото е комплекс, а не изолирана норма (за конкретният казус). Именно й за това съжденията ви не са правилни. Няма как да се аргументира факта, в полза на съпругата, че до навършване на пълнолетието на детето тя не е владелец, а държател.
Иначе бях писала и тук беше ми попаднал един безумен НА - носеше заглавие НА за дарение с гледане без издръжка. Вътре страните се наричаха продавач и купувач. Изненадата ми беше, че акта е от 1999 г. Сега вие кажете такова чудо може ли да съществува, за мен е ясно - не може! Но ето факт е, всякакви безумия съм виждала, въпросът е в стабилността. Нищожността е нещо, което не се санира с времето.

Благодаря на колежката адв. Костакиева, че с трайното си и ангажирано присъствие прави юридическата част на форума нещо повече от общ разговор за правните проблемите от ежедневието ни.

Благодаря на колегата vpetrishky ! Намирам тона и изказа Ви за впечатляващи и вярвам, че всички биха са радвали да чуят поне кратки мнения и коментари и в бъдеще.