Придобиване на апартамент на основание давностно владание

Не съм юрист,но казусът ме заинтересува и отворих Омарбалиев.Така добре обяснява нещата,че и първокласник би разбрал.Лошото е ,че ръководството му е "апокрифна литература".

Мадам Костакиева този път е напълно права, браво. Моят нотариус каза, че не би издал такъв нотариален акт.

Адвокат Костакиева, личните ви нападки и лирическите отклонения извън областта на правото отдавам на това, че имате дългогодишен опит, самочувствие на добър адвокат и не обичате да ви се противоречи. Аз не съм адвокат и нямам желание някога да стана, но съм добре подготвен юрист, така поне твърдяха моите преподаватели в университета проф.Герджиков, проф.Петканов, проф.Владимир Петров, проф .Стамболиев и пр., както преподавателите в МакГил-Монреал. Дали съм юрист, шлосер или лукова глава обаче, за тази дискусия няма никакво значение. Нито пък има някаква стойност аргументът ви ,че в подобни спорове във форумите, колегите ви са съгласни с вас. Нямам желание, нито време да обсъждам аргументи извън материята на правото.
Относно основните видове нотариални актове нямам какво да допълня към това, което вече написах, мога да се позова на проф.Огнян Стамболиев, проф.Мингова, Проф.Боянов и т.н.
Относно придобивната давност считам, че замествате вещното право с аргументи от гражданския процес. Крадецът е владелец на откраднатата вещ от момента, в който насилието или тайността се прекратят. Осъденият със СПН да ползва 1/2 ид. част от жилището става неин владелец, в момента в който явно демонстрира намерението си да се превърне от държател във владелец. СПН, изпълнителният лист, които вие изтъквате като аргумент, нямат отношение към факта на владението, нито към придобивната давност, започнала да тече след влизането в сила на решението-чл.117 от ЗЗД. Мисля че съпругът има достатъчно правни механизми за защита на владението си на своите идеални части,уредени в закона , за да му бъдат създавани и допълнителни такива. Както вече посочих презумпцията, че съпругата в казуса е държател е ОБОРИМА. Ако тя смени намерението си и се превърне във владелец, на нея е възложена доказателствената тежест да докаже момента на interversio possessionis. Освен това придобивната й давност започва да тече от момента, в който явно демонстрира намеренията си и те достигат до съзнанието на досегашния владелец. Така се е считало по времето на Фаденхехт, Tissiers и Capitant, така е и сега. Вие писахте, че , това, което твърдя е все едно наемател да стане владелец на основание договор за наем-"Абсурд!". Наематели са ставали владелци от едно време /вж. Решение на III с. 581 от 1936г./, стават и сега. Те никога не основават владението си на Договора за наем, защото никой не го изисква от тях- те са НЕДОБРОСЪВЕСТНИ владелци и нямат никакво правно основание да владеят.
Гражданският процес няма отношение към спирането и прекратяването на придобивната давност, нито съдебно решение, нито договор могат да попречат на едно лице да се превърне от държател във владелец, ако няма изрична законова разпоредба. Основанията са уредени изчерпателно в материалните закони и не може процесуален закон ги дерогира или добавя нови. Тук не става дума за последиците от неизпълнение на съдебно решение, нито за неустойките по договора, а само и единствено за Вещно право. Ако ми посочите разпоредба на ГПК, която да има вещния ефект да изключва възможността държателят да стане владелец, аз ще призная, че греша.
Както вече изтъкнах,вие игнорирате най силния аргумент във вашата теза- чл.115 ал.1, б. "г". във.вр. с чл.84 ЗС. Тук вещноправният закон урежда хипотеза, която е сходна на нашия казус-съдебно решение, с което се възлага на едно лице да управлява обща вещ-давност не тече. Тази разпоредба като че ли е най-адекватна ако трябва да се приложи аналогия в нашия случай, защото per argumentum a contrario на б "в" от същия член от ЗЗД между бивши съпрузи давност тече.
Това беше по съществото на спора. Сега пак да повторя, че времето, което отделям за този форум, когато съм в България е само за смислени дискусии между компетентни и добронамерени личности и няма да обръщам внимание на забележки като тези на Камелия.

Понеже познавам лично Владо Петров и знам как пише 5 и 6 ще кажа, че явно сте минали "метър" по вещно. Правете разлика между владение и държане. Наемателят държи веща, не я владее!
Държането изключва намерението да се владее за себе си! Разпоредбата не е в ГПК, а в ЗС.
За Петров ще ви разкажа случка, която си мислех, че е шега... на една конференция го питах за този мит и той каза, че е реална ситуация.
С две думи студент, който не знае нищо се явява на късмет. Владо решава да му пише 2, студента казва "Щом Бог така е решил..." и Владо му казва, не за да ви докажа, че тук Бог няма нищо общо ще ви пиша 3... студента пак така, Владо му пише 4... вече на петицата го изгонил и му оставил 4-ка.
Колкото до Стамболиев, мен лично не ме е изпитвал, поради което и нямам преки впечатления.
Ето и малко практика:

Решение № 1338 от 21.V.1965 г. по гр. д.№ 625/65 г., I г. о.
"Като се има предвид, че ищецът е наемател и в качеството си на такъв е държател на наетия имот, а ответниците чрез него владеят имота, то независимо от това, че ищецът се намира още в имота, има право да претендира за равностойността на подобренията, извършени в същия имот."

Решение № 612 от 15.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1610/99 г., IV г. о.
В качеството на наемател касаторът е бил държател на вещта, както правилно е приел съдът.


Решение № 1807 от 30.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 651/99 г., г. о.
На второ място безспорно е, че касаторът като наемател на недвижимия имот е негов държател, а не владелец, при което по отношение на него не може да намери приложение и хипотезата на чл. 72, ал. 3 ЗС относно държането на недвижим имот от добросъвестния владелец до заплащане на сторените от него подобрения и разноски за вещта.

Умишлено давам едно доста по-старо и по-нова, за да видите, че е константна!

Адвокат Костакиева, защо повтаряте едно и също нещо, без да навлезете в същината на въпроса. Прочетете стр. 46 и сл. от "Вещно право" на проф.Георги Боянов, стр.18 и сл. от "Владение" на проф.Витали Таджер, стр. 32 и сл. от "Система на българското вещно право " на проф.Петко Венедиков /изд. на "7м график " 1990 г/ относно придобиването на владение чрез едностранни действия. Прочетете си и чл. 80 ал.2 от ЗС и си отговорете на въпроса може ли да се придобива по давност собствеността върху недвижим имот, ако владението е придобито чрез престъпление. Като четете селективно съдебната практика се опитайте и да си отговорите и на въпроса дали тези решения, които цитирате не се отнасят до случаи на необорена оборима презумпция.
Да ви призная честно въпреки, че имам отлично юридическо образование и доста приятели адвокати, никога не съм одобрявал високомерното отношение на голяма част от вашите колеги. Каква връзка има със същината на спора дали съм отличник или двойкаджия, или спортист, който не си изкарва прехраната с право, но обича да чете? Както и да е, живейте си живота според вашите разбирания! Аз се отказвам от спора.

В крайна сметка човекът питаше "Кажете моля има ли за какво да се притеснявам (например бившия съпруг да ми създаде някякви проблеми, дали би могъл да оспори продажбата, и ако да, доколко е защитен моят интерес) ".
И какво се получи , адв. Костакиева каза, че има за какво да се притеснява, а вие кавате - няма.
Ако аз съм на мястото на купувача и много ми се иска да придобия този имот щях да ви наема , но при условие, че гарантирате, че ще им възтановите всички разходи, възникнали от евентуални проблеми. С други думи бихте ли се заели с посредничеството (срлещу определено възнаграждение) на тази сделка при изричното условие да носите доказана(гарантирана) материална отговорност пред клиента в размер на сумата за която става сделката + разходите по дела + някаква неустойка. Защото ми прави впечатление, че сте прекалено уверен, ЧЕ НЯМА НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ, а щом сте толкова уверен би следвало да не се притеснявате не клиентът ви , а вие да загубите немалка сума пари.
Единственото доказателство за сериозност за каквото и да е е носенето на материална отговорност.

[lex.bg]
Линк с мения и на други юристи - също смятат, че имота е проблемен

И Човек също е много прав. Не е въпросът какво ще реши Върховния съд по този казус, а как хората да нямат проблеми. Тази кака, дето си е извадила нотариален акт по давност, да се убие, не може да докаже, че е ВЛАДЯЛА имота като свой, поне така казаха моите юристи.

И аз това казвам ))
Обаче "колегата" не ще и да слуша...

Адвокат Костакиева, аз не се вълнувам от това, какво Вие мислите за мен. Аз съм доволен от себе си,млад съм, хората ме уважават, живея цветно, материалното ми състояние е отлично, в спорта ми върви, в Монреал, където се установявам трайно със семейството си е много красиво. Без да проявявам неуважение към Вас, трябва да Ви призная, че аз не се интересувам и от Вас и Вашия личен живот. Аз не се възмущавам от рекламата на Вашата кантора в противоречие със Закона за адвокатурата, нито от опитите Ви да обявите, че наемателят е държател до гроб, нито от твърденията Ви, че съдебното решение a priori дерогира действието на юридически факти с вещно-правни последици. Ако ще Ви направя щастлива ще напиша, че успехът ми от 5,67 в СУ се дължи на това, че винаги минавам "метър", така е и в McGill.
Все пак се интересувам от нещо и може би Вие можете да ми помогнете. Всички адвокати и нотариуси, които Вие цитирате считат, че в конкретния случай не може при никакви обстоятелства да се придобие собствеността по давност до навършване на пълнолетие от децата. Бих искал да попитам ЗАЩО? Предполагам, че за толкова на брой хора с юридическа практика, ще е много лесно да ми посочат правната норма или принципът на правото, който изключва възможността съпругата от държател да се превърне във владелец. Всъщност на практика дали тя е владелец е факт, който не може да се дерогира, могат само да не бъдат зачетени последиците, които ЗС свързва с този факт. Имотко, доколкото разбрах Вашите юристи не изключват възможността по принцип съпругата да се превърне във владелец, но отричат варианта това да бъде доказано в съда. Според мен е достатъчна телеграма с известие за доставяне или нотариална покана до съпруга, в която да пише: " От ...... дата считай, че целият апартамент е мой, да не си стъпил тук......" Съпругата може да си навлече последствията от неизпълнение на съдебно решение , но това е извън и независимо от факта, че е станала владелец.
Ще бъда благодарен, ако получа отговор на въпроса си кои са правните норми/принципи, които не позволяват на съпругата да стане недобросъвестен владелец /със съответните последици/ преди навършване на пълнолетие на децата?