Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Snimka
Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Често задавани въпроси

Публикувано от Анонимен потребител 
Анонимен потребител
Често задавани въпроси
24-03-2006 - 08:58:44
Тези дни доста ми се наложи да ровя из форума за да търся стари неща и реших да взема да направя по една тема "Често задавани въпроси" във форумите, за да не ровим постоянно.

Темата ще е "затворена". Ако някой мисли, че определен пост трябва да се включи в тази тема да остави бележка с линк към съответния пост



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2006-03-24 09:21 от Тинки Уинки.
Анонимен потребител
Какво е предварителен договор
24-03-2006 - 08:59:59
Автор: адв.Гергана Георгиева

По своята правна същност предварителният договор е този с който страните уговарят съществените условия на друг “окончателен” договор, чието сключване ще последва след подписване на предварителният такъв. Характерното тук е че във взаимоотношенията на страните, техните предварителни уговорки, възникващите за тях права и задължения не са достигнали до такава степен на определеност, че може да се сключи между тях валиден и от юридическа гледна точка перфектен окончателен договор. Страните макар и не дотам подготвени предприемат една малка крачка към подготовката на окончателният договор със сключването на предварителен такъв, който съдържа всички съществени условия на окончателният, като предмет на договора, цена, срокове и модалитети. Правната уредба на предварителният договор се съдържа в чл.19 от ЗЗД и чл.297-298 от ГПК.
Допустимо е да се сключва предварителен договор за различни по характер и съдържание двустранни правни сделки, като предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или на лек автомобил, замяна на движими вещи или недвижими имоти, наем и др. Нищожен е обаче предварителният договор за дарение, т.к се явява неморално и в противоречие с добрите нрави възможността чрез един вид “принуда” дарителят да бъде задължен да подари нещо.

Условия за действителност.
Най-общо казано страните, които сключват предварителен договор трябва да имат ясното съзнание и взаимна воля че с неговото подписване поемат и задължение за сключване на окончателен договор. Важно е да се отбележи, че предварителният договор също е подчинен на общите разпоредби за действителност на договорите визирани в чл.26 до 33 от ЗЗД. Закона не прави някакво специално разграничение по отношение предмета на договора, но особеното тук е, че макар и неформален законодателят изисква договорът да бъде сключен в писмена форма, когато окончателният договор изисква да бъде сключен в нотариална форма или под формата на нотариален акт. Трябва да подчертаем, че докато нищожният предварителен договор не поражда правни действия, то окончателен договор, който поради една или друга причина е нищожен, пр. поради липса на изискуемата от закона нотариална форма, може да се счита като действителен предварителен договор ако отразява волята на страните и съдържа съществените условия необходими за сключването на окончателен договор за в бъдеще. Това тълкуване на закона не бива да се абсолютизира, защото в някой случай нищожността на окончателният договор не може да се трансформира във валиден предварителен договор, така ще бъде когато предметът на договора е противен на закона и добрите нрави. Договор, за валидността на който се изисква нотариална форма, която не е спазена, може да се счита за действителен предварителен договор само ако е сключен в писмена форма.
Погрешно е да се схваща че предварителният договор няма самостоятелно значение, по своята същност той е отделен договор, т.к предмет на престацията тук е различен от този при окончателният договор, условно може да определим и предмета като преобразуващото право визирано в чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съществено е че в предварителният договор страните могат да уговорят клаузи, които няма да бъдат възпроизведен в последващият окончателен договор, като неустойки, лихви. От друга страна самият окончателен договор може да съдържа разпоредби, които не са били възприети от страните в предварителният договор, т.к предварителният договор трябва да съдържа само съществените условия на договора. Трябва да отбележим че предварителният договор няма вещноправно действие, т.е с него не би могло да се прехвърлят вещни права.
Със сключването на предварителен договор за всяка една от страните възниква взаимното право и задължение, за сключването на окончателен договор. Обикновено, когато страните са добросъвестни сключването на окончателен договор е въпрос на време и на координиране действията на двете страни. Често случай обаче възникват и конфликтни ситуации, т.к изправната страна която се отнася с необходимото и добросъвестно поведение среща противодействие и недобросъвестно поведение от неизправната страна и тогава за първата остава открит пътя да упражни своето право по съдебен път – чл.19, ал.3 от ЗЗД. В този случай съдебното решение ще замести окончателният договор, който следва да бъде сключен между страните.

Дано е било интересно и полезно написаното тук!

[imoti.net]



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2008-06-25 08:27 от Тинки Уинки.
Анонимен потребител
за ипотеките... кратка разработка
24-03-2006 - 09:01:49
Автор: адв.Гергана Георгиева

Уважаеми посетители, това е моя кратка статия по въпроса за видовете ипотеки, дано да е интересна и полезна за вас:

Ипотеката като институт на облигационното право е уредена в чл.166-179 от Закона за задълженията и договорите, като в закона е регламентиран редът за учредяване на договорна ипотека, формата и други особености свързани с ипотечното правоотношение. Наред с договорната ипотека в закона е уредено и учредяването на законова ипотека.
Ипотечният договор е формален договор. Закона изрично предписва, че договорът за ипотека трябва да е под формата на нотариален акт, дори и спазено обаче това условие не е достатъчно за да “възникне” ипотечното право и да започне да тежи ипотечното задължение върху индивидуално определеният недвижим имот. Елемента който завършва този фактически състав е вписването на договора за ипотека, това става чрез подаване на молба и два еднакви първообраза на договора за ипотека. Вписването се извършва от съдия по вписванията към съответният Районен съд по местонахождение на имота. Тук трябва да отбележим, че всъщност най-важното приложение на вписването на договор за ипотека е възможността, същият след като бъде вписан, да бъде противопоставен на други трети лица придобили права върху недвижимият имот след вписването на ипотеката. В чл.168, ал.1 от ЗЗД е изчерпателно определено за какви видове вземания може да се впише законна ипотека, а ал.2 урежда самият начин на вписването и – чрез подаване на молба до съдия по вписванията по местонахождение на имота.
Вписването на ипотеката не трае неограничено време, трудно бихме си представили едно такова твърде неудобно за ипотекарния длъжник положение, който от една страна често пъти, поставяйки се в услуга, обезпечава с имота си не свое, а чуждо задължение – задължение на трето лице, а от друга страна самият ипотекарен кредитор бездейства и не предприема необходимите по закон действия за удовлетворяване на своето вземане.
Закона обаче допуска ипотеката да бъде подновена, преди обаче да са изтекли предвидените в закона 10 год. които започват да се броят от момента на вписване на ипотеката така че ипотекарният кредитор да не загуби своя ред и да се ползва от възможността да бъде удовлетворен преди кредиторите вписали ипотека за същият имот, но след него. В случай че заинтересованата страна -ипотекарният кредитор пропусне срока за подновяване на ипотеката пред него се открива възможността да поиска вземането му да бъде обезпечено с нова ипотека, която обаче няма да запази реда на първата тъй като ипотекарният кредитор е пропуснал да поднови същата преди да изтече 10 годишният срок предвиден в чл.172, ал.1 от ЗЗД.
Договорна ипотека – съдържание на ипотечният договор. Разпоредбите на чл.167 от ЗЗД, уреждат материята относно сключването и формата на ипотечният договор, като трябва да се подчертае, че действителен е само договорът за ипотека, сключен под формата на нотариален акт, вписан е и лицето което учредява ипотеката е собственик на недвижимият имот върху който тя ще тежи. Договорът трябва да съдържа всички изброени в ал.2 на същият член задължителни елементи: като трите имена на страните по него, тяхното местожителство и постоянен адрес, занятието което упражняват кредитора и длъжника, а така също и занятието на собственикът на недвижимият имот, ако обезпечава с него едно чуждо задължение, други законово определени и задължителни елементи. Ипотеката ще бъде недействителна тогава когато от договора не става ясно или има непълноти относно длъжникът и размера на задължението му, кредиторът, както ако има неизвестност относно тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата за която се учредява ипотеката – чл.170 от ЗЗД. В ипотечният договор следва да бъде индивидуализирано главното вземане, което от своя страна може да бъде парично или не парично Ако става въпрос за т.нар. не парични вземания следва в ипотечният договор да се посочи сумата за която ипотеката се учредява и до размера на който ипотекарният кредитор може да се удовлетвори. Тук трябва да подчертаем, че ипотеката обезпечава ипотекарният кредитор винаги и само до вписаният размер на вземането, т.е в случай че размерът на вземането се увеличи след вписване на ипотеката, същата ще обезпечава ипотекарният кредитор до размера на сумата вписана в нея, за това ако задължението е лихвоносно в ипотечният договор трябва да бъдат описани и лихвите, независимо от това какви са те по характер, т.е дали са от категорията на възнаградителните или на обезщетителните. В чл.174 от ЗЗД изчерпателно са изброени случаите в които не е необходимо да се направи изрично вписване за определена категория вземания – пр. за разноските за учредяването и подновяването, за съдебните разноски и за разноските по принудителното изпълнение.
Законна иптека. В чл.168 на ЗЗД са предвидени 2 случая при които се учредява т.нар законна ипотека. В първият случай, правото на “законна ипотека” има отчуждителят на недвижим имот върху отчужденият имот, за обезпечаване на вземанията по договора. Втората хипотеза визира случая когато тя е в полза на съделиятелят, на когото се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. Тук законната ипотека може да бъде учредена както при доброволна така и при съдебна делба между съделителите. Съглано ал.2 на чл.168 от ЗЗД законната ипотека се вписва по молба на кредитора, същата трябва да отговаря на всички условия визирани в чл.167 ал.2 от ЗЗД, към молбата кредиотрът прилага и препис от акта за отчуждаване или делба.

[imoti.net]




Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2008-06-25 08:27 от Тинки Уинки.
Анонимен потребител
Връзки към сайтове на ...
24-03-2006 - 09:19:23
Агенция по вписванията

Нотариална Камара на Република България

Lex.bg - Закони

Република България Министерски Съвет
От тук има връзка към различните Министерства където пък има връзки към съответната нормативна база

Дирекция за Национален Строителен Контрол





Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2006-03-24 09:19 от Тинки Уинки.
Анонимен потребител
Обявяване на предварителен договор в окончателен
07-06-2006 - 08:08:44
Автор: адв.Гергана Георгиева

Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор в окончателен е по своята правна същност конститутивен иск, като е допустимо същият да бъде предявен и като насрещен иск във вече образувано производство между страните. Особеното тук е че същият може да предявен и по реда на чл.104 от ГПК, който се отнася до възможността да се предяви насрещен иск до приключване на първото заседание по делото.
пскът следва да се води между страните по предварителният договор, но тъй като самото право е прехвърлимо допустимо е в процеса да бъдат конституирани като страни както универсални така и частни правоприемници.

Законодателят изисква в момента на произнасяне на решението за обявяване на предварителният договор в окончателен, ответникът по делото да бъде титуляр на правото на собственост. В случай че правото на собственост е преминало от ответника към трето лице, искът следва да бъде отхвърлен като недопустим. пменно поради тази особеност законодателят е предприел конкретни мерки за защита на изправната страна по предварителен договор касаещ прехвърлянето на недвижим имот. Съгласно чл.114, б.“б” от Закона за Собствеността ищеца трябва да впише исковата си молба в съответните регистри на служба “Вписвания”, към съответният Районен съд.
Съдът при постановяване на решението, което замества окончателният договор между страните, трябва да възпроизведе в него клаузите на предварителният договор и точният предмет по него. В решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата разноските по прехвърлянето, както и да заплати всички публични държавни и общински задължения. За тези разноски (по прехвърлянето на имота) съда служебно нарежда да бъде вписана възбрана по чл. 298, ал.2 от ГПК, а съгласно разпоредбата на ал.3 на същият съдът не издава препис от решение на ищеца докато не представи документ удостоверяващ погасяването на публичните задължения, ако има такива.
При постановяване на своя окончателен акт съдът определя и срока за изпълнение от страна на ищеца, който е определен от закона като 14 дневен. Разбира се ако в предварителният договор има клаузи които уговарят други срокове и задължения, трябва да се даде предимство на уговореното между страните и именно те да бъде възпроизведено в диспозитивът на съдебното решение. В случай че съдът пропусне да се произнесе в съдебното решение по срокът, счита се че същият е законоустановеният, който започва да тече от момента на връчване на съобщението че решението е готово или от неговото обявяване в съдебно заседание в присъствието на страната.



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2008-06-25 08:25 от Тинки Уинки.
За съжаление, не можете да отговорите на тази тема. Тя е затворена.