Принцип на работа на термопомпата?

Моята гледна точка:

Чилър- основно се среща, като машина само за охлаждане. С въздушен топлообмениик-външно тяло и топлообменник фреон вода- вътрешно. По рядко така наричат и термопомпите въздух-вода.
Термопомпа с директно изпарение е всяка машина която не ползва споменатия от теб междинен топлоносител.
Може да е земно свързана (медни тръби в които циркулира фреон, заровени в земята) или обикновена въздух-вода.
Климатика е машина с директно изпарение и директна кондензация (няма междинни топлоносители)!
По-коректно е името 'топлинна машина'.
Основната разлика (според мен) между климатик и термопомпата е вътрешния топлообменник. При климатика е фреон-въздух, а при ТП е фреон-вода.

Съществуват термопомпи въздух-вода, които са за монтаж вътре в сградата. Ползват въздуховоди с изводи извън сградата. Има технология, при която се заравя земна серпентина от въздуховоди. Все още непозната в БГ. Такава машина има режим на работа близък до машина вода-вода. Не се влияе сериозно от външните температури. Мога само да предполагам, но изглежда по-скъпа инвестиция от земносвързана ТП.
Друго, машина с 2 сондажа има НАЙ-висока ефективност, но и известен риск. Земносвързана система (заровени тръби) и земносвързана с директно изпарение са след нея, а въздушната е най-накрая. Въпреки това, една въздушна ТП не отстъпва (като разход на сезон) на котел на твърдо гориво, може би дървата я бият. Предимството идва от напълно необслужваемото/автоматизирано, дори програмируемо и постоянно отопление.
А земносвързаната, ако е добре изпълнена , е най-дълговечна с най- малко рискове и никаква зависимост (освен от електричество).

Quote
чаро
с най- малко рискове и никаква зависимост (освен от електричество).

Това е много страшна зависимост в държави на границата на третия свят като БГ.Ел мрежата излиза от строя най-често в сравнение с каквато и да е друга инфраструктура.

Буфера и втората помпа (говоря за система направена като хората) ти осигуряват часове отопление. А ако има и подово, спокойно изкарва ден. За всеки случай може да се подсигури и генераторче (най-добре когенераторче), което покрива ТП+ основни уреди от домакинството.
Всъщност колко време изкарва един ЮПС?
А абонатните на ТЕЦ-а ? Те как се справят с липсата на ток?
Не са ми ясни горните неща?

Не мисля, че зависимостта е по-страшна от тази с търгашите на пелети (и тук трябва ток), дърварите или близкото топливо. За природният газ няма и смисъл да коментираме.

Когенераторите са просто котли с прикачен двигател на Стърлинг.

Не! Стърлинг няма нищо общо
[www.bulfire.bg]

Имам възможност да сглобя когенератор от хубав двигател с хромирани ризи, но мощността която ще се получи е много голяма. Няма как да я реализирам в района в който живея.
Самият двигател е с максимална мощност 54кв. Трябва да закача един генератор и един компресор към него (тва е моя идея и няма общо с когенератора). Генератора за ток, компресора за термопомпа. Не съм смятал колко ще излезе, образно от 25кв компресор имаме 100кв топлинна мощност от ТП. Отделно има около 30-40кв от самия двигател.
Генератор- 20-25кв електрическа мощност. Тва е за кооперация, не за 4етажна къща.
Аз викам да запразниме! Весело изкарване на новата година и много успехи през цялата 2010!*beer*

Quote
чаро
Съществуват термопомпи въздух-вода, които са за монтаж вътре в сградата. Ползват въздуховоди с изводи извън сградата.

Това е най голямото извращение. Този тип е толкова чувствителен към грешки в проекта, че горещо НЕ го препоръчвам. Малко да са объркали сметките на въздуховода или някой елемент да не си отговаря на характеристиките и не можеш да го накараш да тръгне. Грешките най често са в посока знак минус на дебит въздух.

Quote
чаро
Има технология, при която се заравя земна серпентина от въздуховоди. Все още непозната в БГ. Такава машина има режим на работа близък до машина вода-вода. Не се влияе сериозно от външните температури. Мога само да предполагам, но изглежда по-скъпа инвестиция от земносвързана ТП.

Това за мое щастие, само съм го чувал. Един проектант се чудеше от къде да изнамери вентилатор който да успее да пробута някакъв въздух през такава серпентина. При това просто само за проветрение. За ориентир, 35 kW машина въздух/вода и трябват 18000 m3/h въздух.

Quote
чаро
Друго, машина с 2 сондажа има НАЙ-висока ефективност, но и известен риск. Земносвързана система (заровени тръби) и земносвързана с директно изпарение са след нея, а въздушната е най-накрая. Въпреки това, една въздушна ТП не отстъпва (като разход на сезон) на котел на твърдо гориво, може би дървата я бият. Предимството идва от напълно необслужваемото/автоматизирано, дори програмируемо и постоянно отопление.
А земносвързаната, ако е добре изпълнена , е най-дълговечна с най- малко рискове и никаква зависимост (освен от електричество).

Замно свързаните машини определено имат най добри експлоатационни показатели, но и инвестицията е по голяма. Трите варианта имат следните плюсове и минуси, коментирани основно от гледна точка на експлоатацията.:
При машина с два сондажа инвестицията е най-ниска, със уговорки. За сметка на това има помпа, чистене на филтри, със уговорки според мътилката и е препоръчително да са с кожухотръбен или тръба в тръба топлообменик. Пластинчатите топлообменници лесно се задръстват, което ще доведе до локално замръзване и от там пукане и пропуск между фреон и вода. Ако се засече навреме, преди налягането на фреона да се е изравнило с това на водата има надежда за машинаъа, но ако влезе вода вътре, няма надежда. Няма начин да се изкара влагата от маслото, почва и корозия по скроловете. С две думи мизерия.
При земно свързана машина вода/вода, със заровени в земята тръби с вода е може би по-скъп в сравнение със сондажа, но няма проблеми с тиня, понеже системата е затворена. Може да се ползва и отпадъчна топлина от всякакъв характер, чрез междинен топлообменник, примерно топлообменник на изхода на кенефските вентилатори, както и нискотемпературен слънчев панел. И тук има помпа, но с по малка мощност от колкото при отворена система. Ако реши човек един кенеф да си изкопае по средата на двора, спокойно може да спре машината, да резне серпентината, да пусне нови витки ако не стига мощност и прочие творчества. Ако протече, водата не се губи, отива да полива доматито.
При варианта с директно изпарение и тръби заровени в земята отпада грижата за филтри и помпа. Но за сметка на това ако решиш да посадиш нещо по сериозно, примерно боабаб, след време корените може и да прецакат тръбите. Нямам сериозен опит с боабабите, ама една слива като знам какви поразии може да направи... Промени по конфигурацията на серпентината също са проблематични.

Горното от опит ли го твърдиш или от дълбок размисъл?
Каква помпа ще ти трябва за да развъртиш водата в 500-700м тръби?
И каква да вадиш от 10-20м сондаж ? Всяка кадърно направена машина (изключвам всякакви самоделки) има защита от ниско и високо налягане. Отделно имаш датчик поток, който при фина настройка ти "съобщава" за намалял дебит,като изключва машината. Няма вариант със замръзване на външния топлообменник. Пак казвам, това е за добре направени инсталации.
При пластинчатите топлообменници монтирането на филтър е абсолютно задължително. Вече има какви ли не филтри в т.ч. самопочистващи се и това не е никакъв проблем. Кожухотръбните или коаксиалните топлообменници са по-подходящи за такъв тип сиситема. Може даже и без филтър. Друг е въпроса, че КПД-то им е по-малко...


Айде весело посрещане на новата година. Наздраве!

И защо климатикът да не казва също термопомпа - основния принцип е същия, в режим на отопление "изпомпва" температура от външния въздух като го охлажда и загрява въздуха в помещението.

Kaкто писах по-нагоре, правилното е топлинна помпа.
Чилъра по принцип е въздушна машина само за охлаждане. Обаче и там има разни мнения.
Освен това, термопомпите(земносвързаните) ги водят геотермално отопление. Това изобщо не е така.
Чист възобновяем енергиен източник си е. Геотермалното е друго и подлежи на концесия.

Quote
чаро
Горното от опит ли го твърдиш или от дълбок размисъл?
Каква помпа ще ти трябва за да развъртиш водата в 500-700м тръби?
И каква да вадиш от 10-20м сондаж ? Всяка кадърно направена машина (изключвам всякакви самоделки) има защита от ниско и високо налягане. Отделно имаш датчик поток, който при фина настройка ти "съобщава" за намалял дебит,като изключва машината. Няма вариант със замръзване на външния топлообменник. Пак казвам, това е за добре направени инсталации.
При пластинчатите топлообменници монтирането на филтър е абсолютно задължително. Вече има какви ли не филтри в т.ч. самопочистващи се и това не е никакъв проблем. Кожухотръбните или коаксиалните топлообменници са по-подходящи за такъв тип сиситема. Може даже и без филтър. Друг е въпроса, че КПД-то им е по-малко...


Айде весело посрещане на новата година. Наздраве!

Като си казал ще се хвърля в малко дълбок размисъл. Примерна постановка:
Машина вода/вода ~40кв отоплителна 15кв електрическа. Целта е сравнение на цената на помпата при затворена и отворена система. По каталог (няма да споменавам марка) има следните изисквания:
Номинален дебит:1,9 l/s=6840 l/h
номинален пад на налягане в топлообменника: 39,9 kPa
Присъединителните размери са 1"1/4.
за сметките ползвам този калкулатор. търся пада на налягане в различни типове инсталации при посочения изискван дебит.

1. Вариант с отворена система е сондаж на 30м, Статично налягане 3 бара.
2. Вариант със затворената система е със серпентина на площ 750м2 (25/30м) през 0,4м или обща дължина 1875м. Изхождам от изискванията на фреоновата система, тъй като нямам по коректни данни
   
   1. Подвариант една серпентина без разклонения: Вътрешен диаметър на тръбата 29mm (дават го някакъв стандартен) дължина 1875 м. У филтър и 2х63=126 колена на 90* за обратните завои с еквивалентна дължина 65,714. Резултат надмина очакването ми- 56,3259 бара пад. Явно няма да стане.
   2. разделяме серпентините на 11. Вътрешен диаметър на тръбата 29mm. Всяка серпентина има по 7 витки х 0,4 м = 2,8 ширина. потока през всяка серпентина е 1/11 от 6840=628,82l/h, а дължина и е 175м. 12 колена колена на 90* за обратните завои и 2 Т на входа и изхода с обща еквивалентна дължина 8,033 m. Пад върху отделната серпентина 0,0825 бара. Ако редуцираме диаметъра на тръбата в серпентината с цел икономия до 22,6mm пада е 0,2813 бара, а при 17,3mm е 1,0674 бара.
      Колектора е малко по трудна работа, тъй като дебита след всяко Т пада и затова за опростяване смятам пълен дебит и само една дължина 30м и 11 Т. При тръба 29mm съпротивлението е 1,4843 бара. Ако увеличим диаметъра на 35,6 съпротивлението пада на 0,5343 бара.

Варианта с разклонена серпентина, тръба 22,6 и колектор на 35,6 ще има съпротивление 0,9413 бара което е доста по малко от статичното налягане на сондажа.

Не зная дали методиката която ползвам е правилна. Опитах се да сметна максимално обективно. Не ми е специалност да смятам хидравлика.
Не би било зле някой проектант да сметне коректно двата варианта, за може да се сравни кое е по изгодно. Също така да кажат "препатили" цена за сондиране, да се измисли колко би струвало полагането на серпентините в земята и другите съпътстващи дейности.