Ако имаше повече хора като теб, си мисля, че нямаше да има толкова некадърници в управлението на държавата
Как стигнах до този извод? – много просто, защото мисля, че няма да гласуват за хора като Ах.Д. или Р.П. например.
Честно казано, разочарован съм от факта, че темата за „Защитените територии и незащитената Природа” не намери достатъчно радушен прием сред посетителите на форума, като вместо това въпроси и коментари, които са изцяло във връзка с нея се прехвърлиха тук, в настоящата за Натура 2000.
От друга страна, това е обяснимо
Трябва да бъдем реалисти -
в днешно време се цени комерсиалното и комерсиализираното, в случая имам предвид комерсиализацията на този проект.
... И не се вижда по-голямото ... Както бях писал на едно място, най-трагичното в цялата тази история е, че покрай скандалите, некадърността и алчните амбиции, се забрави най-важното: самата Природа.
Що се отнася до Натура 2000 –
основният замисъл на тази инициатива не е:
- поставеният на определено място Х да осигури на своите политически покровители евтини терени с инвестиционна цел,
- нито разни андрешковци да припадат от ярост, че някой им застрашава еснафската идилия.
Истината е, че независимо как ще постъпи ЕК относно изтъканото от сметки и опции за корупция решение на т.нар. тройна коалиция, проблемите с екологията у нас ще продължат да се задълбочават. И мисля, че това е напълно естествен развой на нещата, в предвид на факта, че живеем в началото на ХХІ-ви век, в бг.
Нали знаеш изразът, че човек започва да цени нещо/някой, когато го загуби. Моята интерпретация може да бъде представена като допълнение:
Освен, ако човекът не е българин.
По въпроса за частната собственост, ограниченията в нея, и изначалността на Природата, бих те насочил към темата „Защитените територии и незащитената Природа”, но стига с тези препратки (който е имал нужда да се запознае с нея, вече го е направил).
Ще кажа само още нещо в тази връзка – напълно съм съгласен, че е отвратително, когато тръгнеш по Черноморието и виждаш в какво се е превърнал морският бряг
... „с оглед защита на частната собственост и загрижеността за повишаване доходите на гражданите”.
За съжаление и в това отношение не мога да бъда опитмистът, който бих искал, и ще трябва да те разочаровам, че в близкия половин век няма изгледи нещата да се нормализират. Прочие, под нормално състояние на нещата хората с пари разбират нещо различно от твоите „Искам си природата съхранена и достъпна. Искам да мога да ходя свободно до морето, а не да обикалям покрай загражденията на курортите и хотелите”.
И аз искам, може би повече от теб самата ... но не дават. Темата за избора и възможностите, които ни остават също коментирахме с Joan, 4ovek и други.
Общото богатство не е богатство, Zhimi.
И никога не е било.
Иначе казано – няма такова нещо като „общо богатство”, освен ако не приемем, че бюджетът на държавата е такова Р
.
Има съвкупност от лични богатства, които обаче по естествен път пораждат и поддържат центробежните сили спрямо общото
Затова си права в още едно нещо – без рестрикции и санкции, няма никакъв достъпен начин да се опази Природата. Уви, това също е само частично решение на проблеми, т.е. само отлагане на неизбежната криза.
Що се отнася до ловците, не ми се говори ... ама никак.
Ако зависеше от мен, щях да уредя законодателно следното: тези, които искат да убиват, трябва да купят определени площи (с лимитирани от държавата брой и размери), да ги залесят, да създадат водоеми и условия за отглеждане на флората и фауната, които впоследствие ще убиват. Ако искат да си го пазят нека го заградят отвън с огради, да вдигнат и 20-метрови стени, ако искат, но отвън да са задължени да ги „облекат” с гъста и висока растителност.
Мда ... Различията между градското и селското население наистина са значителни, но затова
определящо не е само възпитанието, а и душевността, духовната визия за света. Парадоксално или не, но нещата имат диаметрално противоположно развитие ...
Гражданите, които по подразбиране би трябвало да бъдат по-образовани, и да се интерсуват не само от формалното/казионното, но и от духовни учения, по-бързо могат да стигнат до прозрението, че Природата е ценност, която трябва да се пази непрекъснато (колко от тях, обаче, го правят, и защо, е друг въпрос).
На практика, обаче, те обаче живеят доста изолирано от истинската Природа, създайваки си изкуствени, наподобяващи я места (например парковете), или просто гледайки телевизия ... Най-доброто, което могат да направят е да запалят колата и хоп, на пикник в гората или близкото планинско подножие.
Селяните, които по подразбиране не са толкова образовани и имат ограничени възможности да черпят от формалните, но и от духовни учения, изобщо не си задават подобни въпроси (що е то екологично равновесие), въпреки, че живеят в много по-близък досег с Природата.
Независимо от начина си на живот, обаче, те не Я възприемат като ценност, именно защото се е превърнала в присъща, неотменна част от ежедневието им – все едно да искаш да забелязваш всеки ден цвета на стените в антрето си.
Тук обаче има и един съществен нюанс ...
класическия селянин (т.е. този преди индустриализацията от началото на миналия век) наистина не е възприемал Природата като нещо, което има ограничени ресурси, защото те действително (поне в голямата си част) са възобновяеми. Така дори изхвърлянето на отпадъците направо в дерето, не е могло да бъде и не е било проблем, защото те са били преди всичко с органичен произход.
Днес това не е така, но и селяните не са тези от класическия период.
Всичко е концентрирано и се формулира с оглед на консуматорството и комфорта. Дори селяните разбират това
Виж какво става с Изтока и влиянието на американския модел на живот – за какво опазване на Природата може да става дума в Индия или Филипините например ...
Дълга тема, която няма да засягам сега, е тази защо все пак, U.S. имат огромни територии, които са наистина защитени, и то ефективно.
Твърдо „за” екологичното образование в училищата, а бих допълнил – и във висшите. Задължителни предмети.
Въпросът тук е
да се даде въздможност на младите да разберат смисъла и след това вече да изберат дали да дадат своя принос с опазването на Природата, или да бъдат просто поредната дози консуматори, избълвана от човечеството.
Уви, аз не споделям твоята (както виждам) голяма надежда и очакванията ти, че нещо ще се промени в манталитета на българина след влизането ни в т.нар. ЕС. Масата от нашето население нямат никакъв шанс да го сторят в рамките на своя живот, повярвай ми.
Това, което ти очакваш като развитие, прелом, е възможно в рамките на минимум две поколения (което важи в пълна сила и за новобогаташите ни ...), т.е. поне след 100 години. И това, само при абсолютно благоприятни обстоятелства, което сама разбираш, е невъзможно. Така че реалистичния срок е по-голям.
Не, изисквания и условия няма да има във вида и формата, която много хора си представят. В повечето случаи нещата стоят като дискутираната тук Натура 2000 – говорим за общи правила, без конкретика и даващи само основни насоки. От тук нататък, фактическата организация, прилагане и изпълнение на директивите ще бъде изцяло отговорност на всяка държава.
Неслучайно в последния ми пост до irakli споменах тези четири ограничения ... Казано с други думи, предстои „борба” на много фронтове – с т.нар. ЕС, със собственото ни правителство, с обществото, и най-вече със самите нас. Както добре е, известно, обаче ... повечето хора се плъзгат по линия на най-малкото съпротивление, така че за момента – а излиза, и докрая на моя живот – оставам в позицията на реалист, с крехка наченка на оптимизъм за бъдещите поколения.
Стига Природата да не ни изпревари, което е по-вероятно.
П.С. Вярата наистина е въпрос на личен избор, но всъщност това се отнася до всичко.
Личния избор на тези, които опропастиха и продължават да унищожават крайбрежието ни, е да живеят охолно (или не, зависи от вкуса) и необезпокоявани от никого – в кокетната вила или помпозен палат, на фотьойлчето, до басейнчето и пред теб само скалистия бряг и морето ... Моят личен избор (и твоя, в случая съвпадат ) е да бъда на същия този бряг и да не заобикалям с километри "частните имоти" на тези по-горе. Как смяташ, чий личен избор е от значение и кой от тях надделява?
Техният личен избор е да имат част от Природата (разбира се, най-хубавата) само за себе си, нашият – да бъде на всички, защото нито сме я създали, нито имаме правото да я делим и превръщаме непрекъснато и задължително в частна собственост. Как смяташ, кой е успял да постигне желаното – те или ние?
Ето защо за момента съм реалист, а по вътрешни убеждения –
и нещо друго.
Редактиран 4 път(и).Последна редакция на 2007-02-13 17:10 от Motion.
