А кое ни е най-ценното, дето ще ни го откраднат?
2. Култура-туризъм-политика.
Ако си задаваме по-често въпроса с какво сме различни от конкурентите си в Т (Испания, Турция...), ще съберем достатъчно възможни приоритети. Единствено въпрос на политика, съответно и на гаранции от страна на политиците/Държавата е чие виждане ща се приеме за най-перспективно. Гаранциите са в това, че след приемане на стратегия за развитие на Т, следващите години няма да има отказване на подкрепа или по-лошо - промяна на приоритета. Колкото и да сме против "плановата икономика", план трябва да има и то дългосрочен. Ако приемем, че срокът, който ни интересува е 10 години (не е моя работа да го определям), трябва да търсим нещо, което за десет години да бъде относително константно като стойност в първоначалния си вид (без реклама, статегии, помощ от Държавата) и да има потенциал за развитие и печалба. Като се върна на въпроса с какво ТЕ не могат да ни превъзхождат, много бързо елиминирам инвестициите в материални продукти. Остават интелектуалните продукти - т.нар. Култура. В по-голямата си част понятието Култура ни прави неконкурентни по отношение на повечето държави, с които се сравняваме - то и как да се сравняваш с останките на Троя или с катедрала на Гауди? За класическите изкуства направо ме е срам да се сравняваме. Та това което е уникално и е само българско си е българският фолклор. Не там разните му бъркочи а ла СлавиТрифонов (за първи и последен път му пиша на тоя името), ако ще е популяризиране, да е в по-световен вид като при Теодоси Спасов, Йълдъз, Милчо Левиев... Качествата на българския фолклор като интелектуален продукт е излишно да ги коментирам, а потенциалът му като стока (с извинение) по мое мнение е изключителен. Особено важен аспект от представянето на фолклора пред публика, още повече чужда, е запазването на чистотата и автентичността му. Модернизацията и развитието му си имат логика, но тя не е като на телевизионните продуценти. А за селския инвеститор, дето вика "Лесна работа, ей ся ша строя тука пет баби да пеят!" нямам думи. Затова е нужна Държавата - да дава пари и да пази правилата. Казах го вече - гарант и арбитър между туроператор и фолклорист. А как ще се разпределят приходите по веригата държава(данъци) - туроператор/хотелиер(преки постъпления) - организатор, изпълнител, продуцент или квот ще да е на фолклор(хонорар), пак не е моя работа.
И така, това, което не могат да ни откраднат, колкото и пъти да го "консумират", което не се обезценява във времето, което освен пари носи и морално удовлетворение, а и престиж, това, което е общо на всички българи и е най-ценния български продукт, разбира се е фолклорът. Всичко останало в Т бизнес е важно, но не е приоритет, ръиршли.
