Ели,
Браво! Винаги ми е било интересно да гледам стари снимки. За тази от Шумен, с малки изменения, си е пак така. "Одеон"- сега има хотел, а помещението отдолу, вече близо 20 години, стои празно. Едва сега, се извършва някакъв ремонт и ще бъде въведено в експлоатация, вероятно като заведение.
Има спор между Шуменци и Свищовлии, къде е Първото Българско читалище. Стигнахме до консенсус, на приятелска основа и на маса...
Първо е било основано в Свищов, а първо е изградено в Шумен.
*drink1*
По-важното е, обаче, да се съхранят, към днешна дата. Това, което ти си направила за Кюстендилското читалище!*bow**bow**bow**rose**rose**rose*
Със тези снимки, ме провокира да се разровя из гугъл...
ТЕАТЪРЪТ В ШУМЕН –
150 ГОДИНИ ИСТОРИЯ
Вече близо 150 години Шумен е градът с най-богати театрални традиции в България. От тук води началото си летописът на българския театър с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията, а участници в него са били учениците Васил Друмев - в ролята на Михал, Васил Д.Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х.Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението са присъствали много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война.
Данни за театрални прояви в Шумен намираме в още по-ранен период – в писмото на известния арменски търговец и пътешественик хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му “Пътешествие в Полша и други места…”, издаден във Венеция през 1830 год. Там той разказва за “вечерното зрелище”, дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже. Поради присъствието на гръцки духовници, представлението е било на гръцки език и е орагнизирано по повод българския празник на писмеността., макар че, по думите на автора, “никой не смеел да говори за този празник на Кирила и Методия , тези, които са написали българската азбука, защото гърците не им разрешават да го правят на български”. Датата на “вечерното зрелище” е 22 май 1813 год.
Историческите извори говорят, че Шумен дава началото и на станалите популярни по-късно в цялата страна предтеатрални форми – диалози, декламации, училищни тържества. Те се свързват главно с името на големия възрожденец Стефан Попниколов Изворски, който е бил учител в Шумен в периода 1841-42 год. и 1845-47 год.
70-те години на ХIХ са били време на активни театрални събития в Шумен. В протокол от Протоколната книга на Читалище “Архангел Михаил”- Шумен (сега: Народно читалище “Добри Войников”) намираме данни за представяне на драмата “Крум Страшний” с участието на Панайот Волов в ролята на Крум на 26 декември 1873 год. През 70-те години в театралните представления са участвали известните шуменци Петко Вълнаров, Димитраки Константинов, Тодор Янев Ченгелиев, Тодор Иванов Джабаров (единственият, наречен “режисьор” на театралните представления преди Освобождението.), Янко Василев, Богдан Кърджиев, Еф.Друмев и др.
До 1898 год. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда. Специално за целта е поръчана театралната завеса, която е най-старата в страната и в момента се съхранява в Читалище “Добри Войников” – Шумен. Завесата е изработена през 1898 год. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология - богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето. Завесата е била действаща до 1966 година.
Първите опити за устройване на сравнително редовни представления в гр.Шумен започват от 1903 год., когато Александър Буйнов основава театралната си трупа и от м.март започва да организира спектакли в салона на Читалище “Архангел Михаил”. Първото изнесено представление е на пиесата “Хернани”. Трупата на Буйнов представлява първият опит за създаване на постоянна театрална трупа в града и включва предимно любители – чиновници от местните учреждения.
През 1905 год. известният актьор от Шумен Сава Стоянов също прави опити за създаване на постоянна театрална трупа под името “Шуменска театрална дружба”. Тя успява да осъществи само една постановка “Сватбата на Кречински” от Сухово-Кобилин. През 1905 год. в състава на трупата е била и актрисата Петя Герганова.
Последователно, през 1906 год. и 1908 год. забележителните български актьори Роза Попова и Александър Халачев също полагат усилия за организиране на постоянни театрални представления в Шумен. През 1906 год. трупата на Роза Попова реализира постановката “Вуйчо Ваньо” от Чехов.
Събитие за Шумен е и представянето на известната драма на Горки “На дъното” с участието на големите български актьори Матей и Маня Икономови и тяхната трупа “Съвременен театър” през 1906 год.
Всички тези желания и амбиции, продиктувани от очевидната необходимост и потенциал на града да учреди постоянна професионална театрална трупа, се срещат с пречки от различно естество, но най-вече с проблема за липсата на средства. Той във всички случаи е слагал край на опитите още в самия им зародиш. Особено важна за този период е ролята на читалището, което е осигурявало материалната поддръжка, салона и финансовото обезпечаване на всички тези благородни иницианиви. На практика именно читалищното настоятелство е решавало дали в града да има театър, който да развива традициите на едно по-високо ниво, или не.
И все пак през 1910 год., благодарение на сериозната финансова подкрепа на
Читалище “Архангел Михаил”, Шумен се сдобива с първата си постоянната театрална
трупа – “Български свободен театър”, създаден от Сава Стоянов и много активен до обявяването на Балканската война през 1913 год.
На 7 януари 1919 год. с премиерата на “Гражданска смърт” се открива Шуменският градски театър – театърът, който в продължение на години се утвърждава като най-важната културна институция в Шумен. В спектакъла участва актрисата Надя Станиславска. През годината са поставени над 10 пиеси, от които установени са само “Доходно място” от Островски, “Призраци” от Ибсен, “Синята лисица” и “Господин Алфонс”. До 1923 год. изследователите на шуменския театър са доказали най-малко 20 реализирани заглавия, голяма част от които със сериозна художествена стойност. По това време театърът съществува при лоши, дори понякога унизителни материални условия, въпреки безкористната помощ на читалището и високия дух на актьорите. Отношението на официалната власт към театъра варира от прикрита враждебност и демонстративна неангажираност до съзнателно препятстване и явни заплахи към творците. След фашисткия преврат на 9 юни 1923 год., по повод представление на “Гражданска смърт” полицията дори задържа част от актьорите и Георги Чолаков за показания, а друга част поставя под полицейски надзор. Театърът е затворен. Все пак в периода 1924-1926 година, благодарение усилията и високия дух на актьорската трупа, се реализирани 3 премиери.
На 30 март 1927 год. в Шумен се открива още един театър – Шуменски общински градски театър. В Градския театър остават група актьори начело с Кр.Чолаков и Вл.Шейтанов, а в Общинския, под ръководството на Недялка Антонова и Дучо Дучев, постъпват Кр.Зелков, Кирил Жеков и др. Режисьор на новия състав става Кирил Жеков. За много кратък период между двете трупи се създава атмосфера на нетърпимост, конфликти, обвинения и професионална нелоялност, които актьорите успяват да преодолеят и през сезон 1927/28 год. да се обединят под името Шуменски градски общински театър. В този период в Шумен гостуват и други трупи – “Художествен театър”, трупата на Васил Гендов, Русенския общински театър. Приоритетно място в репертоара на обединения театър заемат заглавията от български автори – “Албена”, “Боряна”, “Вампир”, “Хъшове”, “Службогонци”, “Скакалци”, “Вражалец”, “Големанов”, “Тъмни души”, “Нещастна фамилия” и др., които историята утвърди като най-големия принос на Шуменския театър към националната театрална съкровищница.
През 1934 год. Шуменският градски общински театър дава своите последни 3 представления – “Вражалец” от Ст.Л.Костов, “Новият кмет” от Б.Желязков и “Богдан” от Добри Немиров.
След майските събития на 1934 год. и превратът на кръга “Обнова”, следват години на неустойчиви трупи и театрални прояви в Шумен. 19 май 1934 год. затваря страницана на полупрофесионалното съществуване на шуменския театър чрез т.нар. “Дирекция на обновата”, която представлява опит да се внесе управляемост на културните процеси в страната и те да бъдат един вид институционализирани. Тъй като Шумен ствава областен център на цяла североизточна България, Дирекцията създава Шуменски областен театър (1934 год.) с негови филиали – театрите в Русе и Варна. За директор е избран Велико Дюкмеджиев, а за режисьор - Крюгер Николов. Те обаче раздвояват дейността чрез амбициите на единия да създаде музикален отдел, а на другия – да укрепи драматичната трупа. Така се стига до разделянито на двата отдела още в края на същия сезон.
Следват неустойчиви състави на трупата през 1935-36 година с директор Васил Гендов, който започва с грандиозен замах, но преждевременно бива спрян от вътрешни авантюри и противоречия.
След намесата на читалищното ръковоство през 1936 год.в Шумен се създава нова институция – Оперетно-драматичен областен театър начело с Дучо Дучев, а от 1937 год. – с Роза Попова (дошла в града със съпруга си детския писател Стоян Стоянов - Чичо Стоян и режисьора Светослав Камбуров – Фурен с цел да укрепи съществуващия към читалището театър.) В продължение на 2 сезона Роза Попова организира трупа, от която впоследствие излизат едни от най-големите актьори на българския театър. Този период е останал в летописа на шуменския театър най-вече с постановката “Иванку – убиецът на Асеня”, в която главните роли са поверени на Димитър Стратев (Исак), Роза Попова (Мария) и Владимир Шейтанов (Иванку).
От 1938 год. до 1941 год. театърът последователно се ръководи от Марта Мянкова, Дочо Касабов, Георги попов – Бако. От 1941 год. до 1943 год. театралната дейност в Шумен се поддържа единствено от постоянната трупа на тогавашните професионални съюзи “Труд и радост” с ръководител Кирил Жеков. През тези години - до 1944 год. - шуменските актьори постепенно се установяват в други театри, а театралната дейност в града напълно замира. Само някои откъслечни опити за установяване на трупа, като този на Димитър Стратев и “Софийски задружен театър - седалище Шумен” (с художник – дългогодишният художник-проектант на шуменкия театър Любен Петков), показват амбиция за поддържане на професионална театрална дейност в града.
През 1944 год. в Шумен с решение на Общинския съвет на Шуменската градска община (Протокол № 7/ 04.08.1944 г. за Трета, извънредна сесия на Общинския съвет) най-после се установява постоянен професионален театър – Общинско стопанско предприятие “Шуменски общински театър” с приемник - сегашният Драматично-куклен театър “Васил Друмев”. Пръв директор е Радич Радичев, режисьор - Стефан Гъдуларов, а художник – Константин Константинов. Решаваща е била безвъзмездната помощ на Читалище “Добри Войников”, което предоставя съхранен гардероб и реквизит, ползване на читалищния театрален салон и парична помощ от 100 хиляди тогавашни лева. Актьорският състав се състои от 16 души (9 мъже и 7 жени) и е една от най-силните извънстолични трупи. Любопитен е фактът, че именно тогава започва своята работа, но като сценичен работник и Любен Петков – дългогодишният художник на шуменския театър. Откриването на професионалния Шуменски общински театър става на 1 октомври 1944 год. с пиесата “Два свята” от Н.Зидаров. За 4 сезона – до 1948 год. - репертоарът на театъра включва 28 заглавия от българската, руската и западноевропейската драматургия (4 от загалавията не са установени). Запазени са данни за турнета в Провадия, Габрово и други региони на страната.
През 1948 год. театърът става държавен.
През сезон 1953/54 год. той се настанява в свой постоянен дом – бившето кино “Одеон” (по-късно кино “Г.Димитров”, в момента не съществува!), където се помещава до 1957 год. В периода 1954 – 1956 год. шуменският (тогава: коларовградският) държавен театър създава продукция с висок художествен потенциал, поставят се нови български пиеси, привличат се млади, професионални български режисьори – Вили Цанков (3 сезона), Борис Спиров (8 постановки), Станчо Станчев (4 сезона), Реджеб Садъков (4 постановки).
През м.декември 1956 год. е 100-годишния юбилей на шуменски театър. Тогава той получава името на Васил Друмев, многобройни ордени, медали и отличия за вековната си дейност. Тържествата са истинско призанание за труда и усилията на стотиците възрожденци, актьори, режисьори и театрали, посветили живота си на театралното изкуство.
На 13 октомври 1957 год. със спектакъла “Иванко” на Борис Спиров се открива новата сграда на театъра, която се превръща в негов дом до 1981 год., когато по повод честванията на 1300 години от създаването на Българската държава Драматичен театър “Васил Друмев” – Шумен най-накрая се установява в постоянната си (реконструирана и модернизирана) сграда на бул.”Славянски” № 72. Това е официалният дом на шуменския театър и до днес.
От 1 януари 2000 год. с ПМС 204/11.11.1999 г. драматичният и кукленият театри в града бяха обединени в структурата на един културен институт – Драматично-куклен театър “Васил Друмев” гр.Шумен.
За периода от първите театрални прояви в Шумен до днес – вече близо 150 години - театърът, независимо от статута и формата си на съществуване, е реализирал над 500 заглавия, а повече от 40 български пиеси са поставени за първи път именно на негова сцена. През театъра са преминали повече от 1000 души творци и още стотици технически сътрудници, без които той не би могъл да съществува. Директорите за последните 50 години са над 20.
На 11 октомври 2001 год. по повод тържественото отбелязване на 145-та годишнина от първото представяне на “Михал” в страната, Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен откри изложба “145 години от първото театрално представление”.
Настоящият екип на театъра има амбицията да положи началото на МУЗЕЙ НА ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ, който да бъде учреден в гр.Шумен.
От началото на 2005 година театърът инициира ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЧЕСТВАНИЯ НА 150-ТА ГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР под патронажа на Президента на Република България, чиято кулминация беше през м. август 2006 година.
От 1998 година театърът съвместно със Сдружение “Нова българска драма” възстанови ДРУМЕВИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ “НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА” като в периода 1999 – 2006 година реализира 8 издания на фестивала. През 2006 година се осъществи 15-то поредно издание, а през 2007 год. предстои 16-то фестивално издание.
От 2003 година бе възстановена и театралната студия към театъра, която се занимава с обучение и подготовка на най-младите почитатели на сценичното изкуство на възраст между 6 и 20-години.
:]*drink1*
