Всеки човек намира начини да бъде щастлив с пари или без тях, с приятели или без тях, с къща или без нея, с жена или без нея. Но има и хора които винаги намират начин да бъдат нещастни, дори да имат всичко. Добре, че не познавам много такива.
Аз не мога да изпитам пълно щастие, ако не го видя в очите на някого, а тук все по-рядко се срещат усмихнати хора, просто няма повод за това. От където и да го погледнеш си е доста тъжно тук, у нас. И смехът ни и щастието и надеждата ни дори са истерични и еуфорични, защото са само за кратко и си казваме: "Давай бързо, сега ни е паднало!", а ... след час, два, утре ... пак овесваме нос, защото всичко е било докато догори клечката от кибрита, в чийто пламък сме видели онова което нямаме. И палим нова клечка ... и така докато намерят замръзнала някъде "малката кибритопродавачка.
Скоро се сетих за тази приказка ... И тя и клошара на Любо не са доживели следващата пролет, макар да са имали своя миг щастие!
Само "кибритени клечки" не са достатъчни, явно ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
