ГРЕШКА ЧОВЕШКА
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем – кафенце, пастички. С Митьо – ракийка, салатка. С Драго – две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо – кофа ракия и кофа салата не стигат!
Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… Я излез!… Излизам. Оня ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене… Моят катаджия изхъмква и вика: “Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.” Аз се чудя:абе каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба. Оня ми се хили – демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:”Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…”
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия – ама голяма гюрултия беше.
Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:абе аз що да го чакам, щом книжката е у мен?… Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото.
Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък й просъсквам:цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
Абе наистина полицаи:клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам. Снощи къде беше? Ама аз съм подготвен:в къщи, честен кръст! Питайте жената. А тя през рамото ми:филм гледахме, швепс пихме/аз и швепс!?/ Ония се спогледаха и пак:абе ти ли си еди-кой си? Аз съм, викам. Къде ти е колата? Долу, викам, долу в гаража. Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
- Бунак – изпъшка единият катаджия. – Поне да бе угасил лампата! Ще те убия…
