Quote
elissa
Зеленооката Не-Принцеса
Гледам тука, че харесвате приказките.
Я да ви постна и аз една:
Пишман приказка
автор:
kalina
С червената забрадка забрадена,
на токчести галоши покачена
и с менцити бъкърени на раму
накрулих са и ръгнах към герана.
Дан са пристъргвам празна нанататък
и кошница съм стиснала ф ръката
с ракийка, лебец, разни там мизета
и викам си “Ши мина край Винета”.
Пък пътя за у тях са й заизвивал
край дяду попувата крива нива,
край гъстити гюрлюци, приз дирету...
(На майнат` си живей пък тъс Винета!)
Въря напреде, менците потраквам,
гюрлюцити утминах край реката
и извиднъш напреде ми изскочи
ино прускубану на вид жувотну:
-Калино, де си ръгнала тъдява,
ут гладни вълци нта ли дустрашава,
чи шматкаш са такваз ина напета?
-Бе глей си рабут`та. Утивам у Винета!
И фръцнах са нататък да утивам,
убачи малку тъй са апстрахирах,
чи ни въри сама девица да са мота
ф кумпанийта на сякакви жувотни.
Ударих свински тръс пукрай лозята,
нагоре пу баира към махлата,
къдет` е ситуирана Винета.
Ублегнах са на портата и креснах:
-Излез, мариии, утваряй вратник, ида
да пийм пу някулку, чи да та вида
и вър` на извура да одим двети.
(разбира са, ку на държат нозети)
-Ила, Калино, флизай, няма страшну,
пулегнала съм си, съм болна нящу...
Ма кат гаврътна две-три питиета
си мисла, ачи мой да ми прусветни.
Бе влизам ас, ма нещу ма сумнява
и ф мене партизан за бой са стяга!
Завит върху миндеря ду брадата,
с Винетин`та забрадка на главата,
чирвисан и пу ноктити лакиран –
Вълкът!!!
(ма се йно ни разбирам)
-Винето, ква си смачкана такава?
Я, ставай, ндей ми са лигави...
Ръцети ти зако са тъй гулеми!?
- Да моа убу да държа шише, ма!
-Ам тез учи зако таквиз ги блещиш?!
-Са радвам ногу, щот да та пусрещна.
-Ахааа!!! Тъй начи билу!
(за устата
ич няма да гу питам нанататък.
Дан ми ги плямпа той на мене тия,
Шгу трая приказки да ми развива...)
Чи кату пуснах кошницата и бакър`ти,
чи със кобилицата кат го заизвъртах:
-Бе тойта вълча кожа, де й мумата!?
Признавай, чи напуках ти главата!
-Калино, стой ма! Въх, уби ма гачи!
Ми субразявай са със приказката начи!
По-убу ши й пъдаря да ма гръмни,
утколкут да ма млатиш дукат съмни.
Какви таквиз моми сти!? На, Винета
наместу секи ден ф града да шета,
да беши вкъщи кротку си сидяла,
пък то ши кайш вода у тях пудляла!
И кат ми речи, чи на гости й утиваш
и по-натъй вуда ши си наливаш,
чи хукнах ф прекити пътеки да приваря...
Ма спри ма, жено! Ауууу, уби ма тая!
Ниблагударнус черна! Яз да я замистам –
лакирвах са, чирвисвах, забрадих са,
да мой да та пусрещна кату хор`та,
дан вИсиш кат джигер на нейн`та порта...
И тука приказката хЕптен са убърка.
Вълкът гу гледам – хълца и пудсмърча.
Умекнах, прусълзих са жалустиву
и цяла нощ гу с бинтуви увивах...
Уцетени кумпреси му курдисвах,
шаснайси пъти прошки му пуисках...
Ма най-накрай си стиснахми ръцети,
извадих кошника с ракията, мизету
и чаааак га слънци ръгна да изгрява
на приказката злополучна доди края.
