Една сутрин от живота

:]:}*ok*

...Автор: млад поет ... :]

:]:}

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

На днешната дата 28 март 1887 г. е роден Димчо Дебелянов. Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил едва 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица.

През април
Димчо Дебелянов

Пристъпяш сред бисерно-златни лучи;
властително взорът ти девствен сияе;
в гласа ти надеждата свята звучи
и люляк в дъха ти ухае.

Мъглите път правят на твоя възход,
смирено потайват се вихрени бури,
и пълни със радости, смях и живот,
усмихват се ведри лазури.

О, пролет-вълшебница, пролет-мечта,
едничък аз срещам те пак безучастно,
през есени плачущи, зими, лета,
притискан от скърби всевластно.

Съмнения тъмни в душа ми горят,
топя се от спомени горки сподавен
и чезна, самотен сред празника свят
от твойта усмивка забравен!...

*********

Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.

Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.

Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.

О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!

... и най-прекрасното, незабравимо стихотворение


Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

**********

Криза
Димчо Дебелянов

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!.

... като че е писано в днешни дни

Чел съм нявга, слушал съм да казват

славни и прочути мъдрословци

на уста с презрителна насмешка,

че народът - туй е стадо овци.



Помами ги хитро и след тебе

в огъня дори без страх ще дойдат.

- Можеби! Стада съм виждал често,

ала все магарета ги водят!



--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

*bow**rose*

Човешкото същество е част от цялото, което наричаме Вселена - част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало-нещо като оптическа измама на неговото съзнание. Тази измама за нас е един вид затвор, който ни ограничава до личните ни желания и до привързаност до няколко души, които са най-близо до нас. Задачата ни трябва бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на съчувствието си до всички живи същества и към цялата природа в нейната красота.



Алберт Айнщайн

Quote
tihia
Човешкото същество е част от цялото, което наричаме Вселена - част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало-нещо като оптическа измама на неговото съзнание. Тази измама за нас е един вид затвор, който ни ограничава до личните ни желания и до привързаност до няколко души, които са най-близо до нас. Задачата ни трябва бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на съчувствието си до всички живи същества и към цялата природа в нейната красота.

Алберт Айнщайн

Много хубаво и верно и важно!

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

ПРИКАЗКИ ЗА СИНЕОКАТА ПРИНЦЕСА
КАТО ВСЯКА ИСТОРИЯ И ТАЗИ СИ ИМА ВЪВЕДЕНИЕ



В един малък град, почти в края му, в малка къщичка със зелен покрив и дъбова врата, живееше Синеоката Принцеса.
Знам-знам! Ще кажете, че вече принцеси не съществуват. А и на всеки е известно, че те живеят в замъци – що ще дири принцеса в къща, в някакво си градче? И помисляйки си така ще сгрешите! Наистина, напоследък принцесите са на изчезване, те са много рядък, застрашен вид, който ако имаше Червена книга за хора щяха да бъдат на първо място. Но на нашата принцеса и бе изписано в очите, че е от принцесен вид. Наистина, такива височайши особи живеят обикновено в глупави, студени замъци, но нашата принцеса си имаше странен вкус и предпочиташе да живее по-близо до тучните ливади с подсмъркващи [*] пъстрокрили пеперуди, които се ширваха над Къщата пролет и до дълбоките преспи през зимата, в които можеше да си прави снеготунели, водещи незнайно къде.
Синеоката Принцеса беше на цели 10 години – възраст, достойна за оценяване от всеки разумен човек. Понеже разумните хора също са на изчезване, възрастта на Синеоката Принцеса рядко беше оценявана както подобава. Дори напротив. Големите не и обръщаха внимание или я гледаха с надменен, или пък „захаросан” поглед [**]. Доколкото и бе възможно тя не им обръщаше внимание – просто сбърчваше малкото си, леко чипо носле и продумваше: „Глях!” [***]. Когато се налагаше, все пак, да се разправя с разни стари не-принцове и не-принцеси (особено, ако я бяха раздразнили) Принцесата ставаше страшна. И понеже, като всяка ИСТИНСКА принцеса, можеше да направи всичко което си пожелае – ай! – на тях наистина им се стъжняваше! То бяха падания, то бяха колики, то бяха премятания през глава! Горките раздразнили я!
Синеоката Принцеса си има много хубаво име. Тя се казва Ми-ми-ми-ми, или Инна, или пък Ива Ана. Не се чудете на многото имена – принцесите са такива „многоименни”
Но да не помислите, че Синеоката Принцеса е лоша! Напротив! Това с което е дарена – да може всяко нещо, което си пожелае да се случи – е огромна отговорност. Е, то се случва, само ако наистина е възможно. И ако много-много го иска. И ако е много-много истинско!
Крайно време е да ти разкажа: „Как се запознах със Синеоката Принцеса”…

[*]. Пеперудите постоянно са болни от настинка, кихат неприятно и могат да ви заразят с пеперудена кихавица.
[**]„Захаросан” поглед е като някой те гледа малко отгоре и се мисли за нещо много.
[***] Глях! – на синеоко-принцески език означава: „Ха-ха-ха! Колко сте смешни!”

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Как се запознах със Синеоката Принцеса

Както всяка сутрин, нашата принцеса се събуди, разтърка сънено сините си очи и бавно протегна ръце, докато се прозяваше...
В същото време аз вече бях станала и правех любимите си палачинки...(които се очакваше скоро да бъдат гарнирани със сладко от боровинки и изядени с голямо удоволствие).
Да, но не знаех , че тази сутрин ще ми се случи нещо различно. Точно когато и последната палачинка тупна в чинията и лъжицата ми потъна в буркана със сладкото ... те изчезнаха - и палачинките, и сладкото...заедно с лъжицата.
В същото време Синеоката принцеса си пожела ...закуска...палачинки със сладко от боровинки...И нали всичко, което си пожелаеше, ставаше - ги получи...
Удивлението ми беше огромно, започнах да си мисля , че още сънувам, несъзнателно търках очите си толкова яростно, че започнах да виждам всичко на малки бели точици... Едно беше ясно - не сънувам!
Наведох се и погледнах под масата. За всеки случай хвърлих едно око и на кучето, което блажено дремеше на постелката си... Ха сега де...ето че стреса около работата ми, взе първата си жертва...халюцинирам!!!
Загледах се в пода...имаше някакъв прашец ...като пътечка. Тръгнах по пътечката.
Последвах я през входната врата и на улицата, минах през парка и покрай близката детска градина - децата ми се зарадваха страшно много - един възрастен по пижама и домашни чехли се разхожда навън.
Не след дълго се оказа, че вече почти съм излязла от града...В далечината видях странна къщурка със зелен покрив...
Сигурно вече изгаряте от нетърпение да научите от кого е изпаднал този прашец...?
Ами тъй като желанията на Синеоката Принцеса не се изпълняват от самосебе си, ясно е че някой върши "черната работа". В нашия случай това са добре познатите вече , "подсмъркващи" пеперуди , които докато са носили моите палачинки са кихали и ръсели прашеца от крилата си по земята...
Стигнах до къщурката, бутнах леко вратичката и вътре ме чакаше прекрасна гледка: като всяка 10 - годишна принцеса, госпожица Синеока се беше омазала цялата с МОЕТО сладко от боровинки , докато похапваше от МОИТЕ палачинки...
Бях решила да и се скарам, но като я видях в този вид, единствено можех да се засмея и да я погаля по русата главица, както обикновено правят всички възрастни, когато някой малък принц или принцеса, направи пакост и ги остави без сили за караници...
Ето така се запознах със Синеоката Принцеса...

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Зеленооката Не-Принцеса



В другия край на същия този град, но в една Висока-къща-без-покрив, живееше Зеленооката Не-Принцеса. Откъде знаеше тя, че е не-принцеса ли? А каква друга можеше да бъде? Всички около нея бяха не-принцове и не-принцеси. Тя имаше майка не-принцеса, баща не-принц, учителка не-принцеса, всички нейни съседи бяха стари не-принцове и не-принцеси. А децата - децата ОТДАААВНА бяха НАУЧЕНИ, че принцеси не съществуват! И когато се случеше така, че по някаква странна слънчева или снежна причина Зеленооката Не-Принцеса забравеше коя е, възрастните всячески се стараеха да й го припомнят:

- Ама че си не-принцеса!

- Ох, защо не беше една принцеса!

- Държиш се като не-принцеса!

- Принцесите никога не правят така!

Странна работа, те пък все едно знаеха какво НЕ правят принцесите, нали точно според тях принцесите НЕ съществуват!

На Зеленооката Не-Принцеса обаче едно и беше ясно – дори и да има принцеси, те със сигурност не изглеждат като нея! Зеленооката Не-Принцеса беше с мургаво лице, с остро дълго носле, с кафеви къси къдрици, които никога не стояха мирни зад щръкналите й ушета. Никога никой не й беше разказвал за такива принцеси! И в книжките с картинки нямаше нарисувани такива като нея!

И все пак ще излъжа, ако кажа, че нашата не-принцеса никога не беше искала да бъде принцеса! Напротив! Когато я дразнеха старите не-принцове и не-принцеси и когато за пореден път й натякваха, че по-голяма не-принцеса от нея не съществува, Зеленооката Не-Принцеса се затваряше във Високата-къща-без-покрив и мечтаеше. Мечтаеше как някъде, през девет планини в десета, някакъв учен ще открие съществуването на зеленооки принцеси с остри дълги нослета, с щръкнали уши, с мургави бузи и кафеви къдрици. Мечтаеше как всички възрастни около нея ще се пукнат от яд, когато научат, защото ще трябва да я наричат ”Ваше височество!”. Мечтаеше...

Това с мечтането обаче беше мнооого, мнооого отдавна! Вече беше минала ПОЛОВИН година от последния път! Сега Зеленооката Не-Принцеса беше на ЦЕЛИ 10 години и всички не-царски особи около нея смятаха за глупаво нещо мечтите на такива ГОЛЕМИ момичета. А пък и реалността си беше от ясно по-ясна – Зеленооката Не-Принцеса НЕ можеше да прави вълшебства! И когато си пожелаеше нещо – то НЕ се сбъдваше! А когато някой стар не-принц или не-принцеса я ядосаше – тя просто започваше да играе единствената игра, която знаеше - играта НА ИНАТ. Ох, така й беше омръзнала тази игра! Още повече, че възрастните се включваха с удоволствие и бяха доста по-добри от нея самата. А така изобщо не беше интересно!

Зеленооката Не-Принцеса денем се разхождаше единствено от своята Висока-къща-без-покрив до Училището-с-не-дъбова врата и обратно. Помежду тях имаше множество остри ъгли, кафеви квадрати, сиви правоъгълници, черни кутийки и всякакви ръбати високи къщи, като всичките те бяха с не-дъбови врати.
Нощем обаче, не ясно защо и откъде накъде, Зеленооката Не-Принцеса сънуваше ЗЕЛЕНИ поляни. Сънуваше МАЛКА къща СЪС ЗЕЛЕН покрив. Сънуваше две пеперуди с малки КРЪГЛИ виолетови нослета и чудни ОБЛИ крила на ЗЕЛЕНИ и СИНИ точки.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-04-07 02:03 от elissa.