Сега скъпи хора,бих искала да споделя някои мисли и чувства с вас:
СЛЕДИ ОТ ДРЕВНОСТТА
В Н О Щ Т А
1.
Тази нощ,останал без вяра,из руините
древни се лутаха и дирех следа от ръката на Бога.
2.
По мостовете на деня нощта настъпваше
неуловимо.
Изпитах последните лъчи на слънцето и сложих
птиците да спят в омая,прегърнали мечтите си за полет.
По небосклона аз поех,наметнал нощната си дреха-звезди да запаля.
Надежда на луната дадох и тя показа своя
рог,обвит в мечти и мрак.
И северния вятър спрях, а южния доведох-
небето трябваше ми цяло-да пиша върху него.
Щастлив ли бях - не знам.Край мене еднорози
галопираха,пегасите плющяха със крила и старият
кентавър рими ми нашепваше.
Звездите в чашата ми с вино се стопяваха и
музи върху листа бял пристъпваха, а стъпките им
стиховете ваеха.
Сега е нощ и мостовете на деня са в пепел....
3.
Полазих на скелета на битието и спомени
последни аз прояждах като термит,дълбаещ портите на ада.
В очите на пустинята се гмурках,с желание
солените й сълзи да изпия и дъното на отчаянието й
да стигна,като корал облепващ кладенеца на мълчанието.
И слушах жалбите на ветровете,на времето
черупките пробили,като китайски писар с йероглифи
записвах стоновете им печални.
Пред каменни светилища от древността,на
богове забравени във вековете,коленичих и исках с
пръъстите си слаби да превържа на спомените нишките
разкъсани в магията на нови ритуали.
Оглеждах се във капките дъждовни,където моят образ,
изкривен и размножен безкрайно,
повтаряше очите ми отчаяни и те на кал разпаднаха се във нозете.
И пълноводните реки неспиращо се прекосявах,
единствен аз съзиращ през талвега и буен,
защото бе обвит в забрава и брегът насрещен,тъй както и
отсамният потънал бе в небитието
Безпаметен по голите била кътерех се,а моят вик,
от ехото поет,се връщаше стократно умножен,за да ме смаже с празнотата си.
Във шахтите на мини стари медни стъпките си дирех,но само прах
се сипеше и по следите на забравата тои своите следи оставяше,а аз линеех
във терзания.
Отсякох даже и дървото на живота,началото на злото да открия и
коренът му разпрострял се и набъбнал в нас.
Но вече бях започнал да забравям онова,
което помнех толкоз време.
4.
Разрязвам залеза рубинен със ножа от опалова тъга и падат
бляскавите късчета от самота,обвити с фалш.
А вечерта процежда се по острието и капят
примирените звезди пред мен,но аз ги подминавам с безразличие.
Измивам си камата от печал, в канията страдална пускам я и те запяват
химна стар,за думите забравили.
Нощта прибра тръбите свои и легнаха
тръбачите да спят,увити в мечтания,с една звезда
над сънищата бдяща.
И тръгнаха по мостове изпепелени на миналото
сенките отровни,с желание едно - в душата ми да изпалзят.
Животът не е сън,но аз сънувах го отново,
от сънищата натрошени все същия живот сглобявах и
все сърцето ми подсказваше,че някъде греша.
И само горе,високо,на небето окото
немигащо гледаше в мойте очи и смътно сякаш във
тях се съзираше.
Но аз вървях,пъртините проправях нови
и питах се кога денят ми нов по тях ще мине.
5.
Къде ли бях,когато се спукаха яйца на
дракони и мъдростта от тях изтече?
Къде бях аз когато и последната въздишка
светлина във времето търкалящо се изличи?
И духовете на реки и на дървета зовяха с
глас немощен,когато нови богове във тях вселиха се.
Къде бях аз във онзи миг невероятен,когато
под огромната черупка синя пролази малък динозавър?
Къде ли бях когато от всички дупки по
стените надникваха очи на птици и искаха да ни попитат
нещо за просторите?
И глухи бяха ли ушите ми,та не дочуха
запълнилата цялото пространство тишина,
Която изкрещя със устните на тез ,който нямат глас?
Абстрактен вик,реална тишина........
6.
" Насилие над камъка не бива да извършваш,
защото крехка е душата му" - ми шепнеха отляво.
" И над дъжда насилие недей опитва,защото
малки са децата му" - говореха отдясно.
"Със времето особено внимавай - си казвах
сам - защото скелетът му е чуплив"
А аз вървях в дъжда,по камъка плющящ и
пътя си из дебрите на времето старателно избирах.
По кръстопътищата нямаше табели,посоки
нийде не видях и само вярата дълбоко съхранена,
духът ми водеше в нощта.
Р.П.
[
vbox7.com]
*rose* 
