Част от доклада:
[
www.ecb.europa.eu]
4.1 БЪЛГАРИЯ
През референтния период от април 2007 г. до март 2008 г. 12-месечният среден темп
на инфлация, измерена с ХИПЦ (ХИПЦ-инфлация), в България е 9.4%, което е
значително над референтната стойност от 3.2%, съответстваща на дефиницията в
Договора. Въз основа на последните налични данни през следващите месеци може
да се очаква 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлация да продължи да се
повишава.
В по-дългосрочен период назад инфлацията на потребителските цени в България се
променяше значително, като за периода 1998–2007 г. средногодишната инфлация бе
7.4%. Динамиката на инфлацията в България трябва да се разглежда на фона на
високия растеж на производството от 2000 г. и по-специално от 2004 г. насам. След
2001 г. компенсацията на наето лице нараства с по-висок темп спрямо
производителността на труда и растежът й се ускори след 2006 г. най-вече поради
бързо затягане на пазара на труда. Повишаването на цените на вносните стоки и
услуги в периода 1998–2004 г. се колебаеше в съответствие с динамиката на
международните цени на суровините и на ефективния валутен курс. Последните
развития при ХИПЦ-инфлацията са свързани със запазване на тенденцията от 2007
г. към повишаване и през март 2008 г. тя достигна равнище от 13.2%. Основните
фактори за това са по-високите цени на хранителните стоки и горивата, корекциите
в акцизите и силният натиск от страна на търсенето, които на свой ред оказват
натиск за повишение на цените и заплатите.
Според последните прогнози на големите международни институции инфлацията се
очаква да бъде в диапазона от 9.1% до 9.9% през 2008 г. и от 5.9% до 6.0% през 2009
г. Рисковете при тези прогнози са за реализиране на по-висока инфлация, в случай че
повишенията на цените на енергийните продукти, хранителните стоки и
административно определяните цени надвишат очакванията. Освен това високият
темп на растеж на производството и значителният спад на безработицата
предполагат риск от допълнително увеличаване на разходите за труд на единица
продукция, а в по-общ план – на вътрешните цени. При сегашната икономическа
обстановка на висока инфлация и силен растеж налице е и значителен риск
ЕЦБ
Доклад за сближаване
Май 2008 53
повишения на инфлацията, породени от еднократни влияния, да доведат до
вторични ефекти, които могат да предизвикат дори по-значимо и продължително
повишение на инфлацията. Процесът на изравняване на доходите ще оказва влияние
върху инфлацията през следващите години, като се има предвид, че БВП на човек от
населението и ценовите равнища в България са значително по-ниски, отколкото в
еврозоната. Трудно е обаче да се прецени точно степента на това влияние.
За България не е издавано решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен
бюджетен дефицит. През 2007 г. страната отчита положително бюджетно салдо от
3.4% от БВП, т.е. референтната стойност е спазена, и то с резерв. Европейската
комисия прогнозира слабо намаляване на бюджетния излишък до 3.2% от БВП за
2008 г. Съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП спадна
до 18.2% през 2007 г. и се предвижда да се понижи допълнително през 2008 г. до
14.1%, като по този начин ще остане много под референтната стойност от 60%.
Средносрочната бюджетна цел, дефинирана в Пакта за стабилност и растеж, бе
количествено определена в Конвергентната програма на Република България и
представлява излишък, изчислен след корекция за влиянието върху бюджетното
салдо на цикличността в икономическото развитие и на временни мерки, в размер на
1.5% от БВП.
В периода от присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г. до 18 април 2008 г.
българският лев не участва във Валутен механизъм II, но остана фиксиран към
еврото в рамките на режима на паричен съвет, въведен през юли 1997 г. Съгласно
правилата на паричния съвет Българската народна банка продължи активно да
участва на валутния пазар с нетни покупки на чуждестранна валута и българската
парична единица не показа никакви отклонения от обменния курс от 1.95583 лева за
евро. Лихвеният диференциал между краткосрочните лихвени проценти и
тримесечния EURIBOR остана нисък до втората половина на 2007 г., след което
относително се разшири вследствие както на намаляване на склонността към
поемане на риск от страна на инвеститорите на международните финансови пазари,
така и на резервите на пазара във връзка със значителните диспропорции по
търговския баланс на България.
През март 2008 г. както двустранно спрямо еврото, така и в ефективно изражение
реалният валутен курс на българския лев беше доста над средните си стойности за
ЕЦБ
Доклад за сближаване
Май 2008 54
десетгодишен период. Процесът на реално сближаване на икономиката обаче
затруднява всякаква ретроспективна оценка на динамиката на реалния обменен
курс. Що се отнася до други показатели за външната позиция на страната, общият
дефицит по текущата и по капиталовата сметка на платежния баланс нарастваше
стабилно от 2.4% от БВП през 2002 г. до 20.3% от БВП през 2007 г. Макар че в
икономики като българската голям дефицит по търговския баланс може отчасти да
се дължи на процеса на изравняване на доходите, дефицити от този мащаб повдигат
въпроси относно устойчивостта, особено ако се запазват за по-продължителни
периоди. От финансова гледна точка от 2000 г. насам средно за периода нетните
преки чуждестранни инвестиции в страната покриват дори с излишък финансовите
нужди на българската икономика. При тези условия нетната международна
инвестиционна позиция на страната се е влошила от -34.9% от БВП през 1998 г. до -
80.0% от БВП през 2007 г.
Дългосрочните лихвени проценти в страната през референтния период от април
2007 г. до март 2008 г. бяха на средно ниво от 4.7%, т.е. по-ниски от референтната
стойност на критерия за лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти и
техният диференциал спрямо доходността на държавните облигации в еврозоната се
увеличиха през референтния период.
В България създаването на среда, спомагаща за устойчиво сближаване, изисква
наред с всичко друго и прилагането на достатъчно строга фискална политика за
намаляване на инфлационния натиск и на макроикономическите диспропорции.
Такава фискална политика изисква да се спестява преизпълнението на приходите на
бюджета, тъй като те са резултат на системно прогнозиране на по-ниски приходи,
както и да се въведе строг таван за разходите. Това би намалило риска от нарастване
на дискреционните разходи, които могат допълнително да увеличат натиска от
страна на търсенето. Ограничаването на заплатите в публичния сектор е важно за
постигане на умерена динамика на заплатите в икономиката като цяло. Фискалната
политика трябва да продължи да подкрепя създаването на нови работни места чрез
корекции в данъчната и социалноосигурителната система, но тя трябва също така да
гарантира, че намаляването на данъците ще бъде съпътствано от свиване на
разходите, което може да бъде постигнато и чрез по-висока ефективност на
публичните разходи. Освен това динамиката на кредитния растеж, както и големият
дефицит по текущата сметка и финансирането му трябва да бъдат внимателно
наблюдавани. В допълнение е важно да има напредък в структурните реформи. По-
конкретно, необходимо е да се развие човешкият капитал, да се повиши гъвкавостта
на пазара на труда, да се преодолеят отрасловите и квалификационните
несъответствия на трудовия пазар и да се подобрят възможностите за работа на
потенциално маргинализирани групи от населението. Повишаването на заплатите
следва да отразява растежа на производителността на труда, условията на трудовия
пазар и развитието на държави, с които страната се конкурира на международните
пазари. За постигане устойчивост на икономическото развитие България ще трябва
също да провежда силна национална политика за защита на конкуренцията на
стоковите пазари, както и да продължи либерализацията на регулираните отрасли и
подобряването на българската транспортна инфраструктура. Напредъкът в тези
области заедно с ориентирана към стабилност парична политика ще спомогнат за
изграждане на среда, способстваща за устойчива ценова стабилност, и ще насърчат
повишаването на конкурентоспособността и заетостта.
Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на
централната банка и за правна интеграция в Евросистемата. България е държава-
членка с дерогация и поради това трябва да отговаря на всички изисквания за
привеждане в съответствие съгласно чл. 109 от Договора.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2008-05-08 10:10 от Muza.
