Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Мечти и реалност

Публикувано от някой 
Мечти и реалност
14-06-2007 - 22:10:54
Брех, имоти!

Колко време не го бях чел този форум, сега пак го чета. Същите хора, същите идеали и мечти, същите анализи.

Всъщност изчезнах, `щот си купихме апартамент с жената преди 6-7 месеца. Мани, ама не къде, а в Люлин, уж близо до метрото, ала бала. Един наш приятел му писна от разни БГ номера, и замина за Канада (то да беше само един, скоро ще останем тук сами с папагалите си). Разведе се с жена си и ни продаде около 65м2 за 32 000. Стори ми се евтинджос и понеже нямаше къде да живеем си го купихме. Голям хол, стая като стая кухня, балкони, мазе... йекстра. Абе... не че се минах финансово, ама минах се морално. Я отгоре съседката ще реши да премести всички мебели от хола в стаята, я отдолу детенцето си играе (поне това ми харесва – обожаваме деца, може би защото все нещо не достига да направим наше), я пубера от съседния вход ще направи купон. Лудница! А моята музика е тишината.

Искам да ми е зелено! Чиста ливадата всеки две седмици, сам, кат алавите. Онея пак хвърлят боклук отгоре. Чудна работа. Изхвърляме разделно боклука – щот сме еко – ама някой подпали кофата, дет е пластмасова и тя изгоря цялата... Напк нему, носим в съседната. Е, Люлин, ще кажете. Краен, депресиращ квартал. Ама аз съм живял и в Младост, Лозенец, Студентски град, Дружба 2 па и Красна поляна, на пазара, за капак. Все тая. В Красна поляна в едно ЕПК се вряхме, мизерия, брате! Щях да си направя значка - "Мразя ЕПК-та". Водопровода се спука в един апартамент, и познайте, приятели, оказа се че там не живее никой!? И докато се реши проблема, една седмица 18 етажа, по 5 апартамента на етаж с 2 часа вода на ден. Няма да ви казвам повече, щото ям череши ей сега. Добре че на 6-я ден дойде НТВ да снима, че собственичката гледала телевизия и дойде да отключи...

Вече знам – не искам да живея в тоя скапан град. Още малко ще кретаме, продаваме го тоя кенеф и с парите от него + още малко си купуваме къщичка някъде из Искърското дефиле. Кръвта ми е от там, и макар да съм живял тук вече почти 29 години, знам какво искам.

Затова и искам да ви посъветвам, послушайте сърцето си, а не гледайте все пустия му келепир, щото по-добре беден и щастлив, отколкото богат, но нещастен.
За да изпълня мечтите си работя здраво. Квалифицирам се допълнително, мъча се да съм по-добър.

Хайде, успех на всички заблудени птици като мен!
мдам - къща в дефилето
15-06-2007 - 17:22:24
avatar
Аз винаги съм казвал, че е по-добре къща с двор близо до София на цената на панелна гарсониера от 40кв.м в краен квартал. По дефилето се продават много прилични къщи на много прилични цени - а красотата, зеленината и близостта да големия град не можеш да ги сравниш с панела или епк-то на нито един от крайните квартали на София. Селата - Владо Тричков (където имах къща), Луково, Реброво и Томпсън има чудни къщи (стига да има нормален достъп до тях) на много прилични цени. Всеки може да ги сравни с панелките и сам за себе си да даде оценка кое повече си заслужава!

Автоматичен подпис: [www.investor.bg] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net]

"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?
Re: Мечти и реалност
15-06-2007 - 21:14:40
Браво !!!! clap:
Re: Мечти и реалност
15-06-2007 - 22:28:59
бре, село томпсън!! интересно име! като марката за hi-fi systems. иначе и аз съм на вашето мнение. макар че никога не съм го вкарвал в действие, но ми се струва интересно да живееш извън града.
нооо да си призная, още ме радва лудницата на града (сигурно защото съм още доста млад).
Re: Мечти и реалност
15-06-2007 - 22:59:03
Sega shte se pojavi Joan i shte ti objasni kolko si blessed (blagosloven) i trjabvda da si blagodaren che si uspjal da se uredish sys

zavetnoto gilishte v Sofia, kolko prost e bil tozi deto si e zarazjal gilishteto v Sofia i e huknal po Canada...
Shte ti objasni kolko si spechelil i kolko anglichani shte se izbijat da ti kupjat gilishteto na zena 2000 euro na kvadrat syvsem skoro...

Edin stranichen vypros: Kak se chuvstvash giveejki v Sofia sega v sravnenie s da rechen 1985?
Da useshtash njakakva promjana, nov evropejski osvegitelen polyh, nastroenie, podem, burno ravvitie na infrastrukturata, blagodenstvie?
Re: Мечти и реалност
16-06-2007 - 00:00:34
avatar
Село Томпсън е кръстено на майор Томпсън-англичанин. smiling smiley
на 36км от НДК
16-06-2007 - 01:03:06
avatar
kbarakov Написал:
-------------------------------------------------------
> бре, село томпсън!! интересно име! като марката за
> hi-fi systems. иначе и аз съм на вашето мнение.
> макар че никога не съм го вкарвал в действие, но
> ми се струва интересно да живееш извън града.
> нооо да си призная, още ме радва лудницата на
> града (сигурно защото съм още доста млад).


Начална точка СОФИЯ 1000
Крайна точка ТОМПСЪН 2285
Разстояние: 35.957 km

източник: www.bgmaps.com

[bgmaps.com]






Автоматичен подпис: [www.investor.bg] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net]

"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?
Re: Мечти и реалност
16-06-2007 - 08:24:33
През пролетта на 1944 година майор Франк Томпсън е попаднал в сражение срещу жандармерията заедно с български партизански отряд. Отрядът е почти напълно разбит, майор Томпсън е ранен и заловен, в последствие разстрелян. Любопитното е, че селото е едно от малкото (поне аз не знам много други), кръстено на англичанин по времето на комунизма. Другото любопитно, което прочетох, е че тази година пред кметството е открит негов паметник. Бюст имаше и на ЖП гарата, доколкото помня. Баба, бог да я прости, ме водеше там всяко лято, на вилата, и си прекарвах страхотни лета.

63 години по-късно, аз се досетих, че това е първия англичанин, загинал само и само за да си купи имот в България eye popping smiley . Така че, обръщам се към жандармерията, моля ви, не ги избивайте, щото вече съм собственик и ги чакам :loveu: !

А в далечната 1985 година имаше един старичък ЗиЛ, дето миеше ЧЕСТО улиците ВЪТРЕ в нашия квартал. Струваше ми се нещо нормално. Пък като се замисля – нормално си е.




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-06-16 08:31 от някой.
Re: Мечти и реалност
16-06-2007 - 10:31:09
avatar
В другата посока-към Перник,се намира Кондуфрей,китно селце,кръстено на Конт дьо Фрей-рицар-кръстоносец,минал през нашите земи.Има и други селца с интересни имена,но сега не се сещам. smiling smiley
Re: Мечти и реалност
16-06-2007 - 11:02:19
Ееех, 85-та, мечта за живот! НДК-то наскоро построено, фонтаните работят, всички водни площи - в ред, сергии и кебапчийници няма в градината, движението нормално във всички посоки, не ми завива целият поток под прозорците, като сега. Магазините в махалата - нормални, вярно асортимента по-бедничък от сега, 3-4 салама най-много, но на единия ъгъл - голяма хлебарница, през една пряка - месарници, отсреща млекарница, голям гастроном срещу нас, на ъгъла голям Плод-зеленчук, няма бутици, няма заложни къщи, няма италиански мебели, няма тревъл агенции. Вечер тихо - птички пеят, улиците чисти, вече ги мият само с цистерни, не с маркучи, контейнери няма, клошари около тях също, само едни кръгли кофи боклукчийски в двора, дето ги изтъркалват вечер боклукджиите. Като отида на гости в Хиподрума - блоковете измазани, тротоарите гладки, всички плочки на мястото, градинките свежи, няма найлонови пликове и изхвърлени дюшеци, отсреща покрай локалното - алеята с цъфтящите рози, в кварталните градинки - аранжирани алеи с цветя, пъргавите лелки със сините престилки през два-три дни нещо копаят, нещо садят. Е, не беше толкоз европейско, нали, джипове виждахме само от виетнамките, прозорците не бяха зарешетени, вратата долу не се заключваше, а домофонът беше голям лукс само в някои стари аристократични кооперации, на нас защо ни беше - звънне ти някой отдолу и се качва по стълбите. И метални врати нямаше, карахме си със старичките, масив дърво, профилни, само прозореца отгоре беше зарешетен, ама то декоративно, с витите железа. Фасадата - верно, не решена двуцветно, ама старата боя държеше още, пък и не беше олющена. Скромно, с вкус и най-важното спокойно.
А цените на имотите - ми таман нещо бяха обявили за изкупуване държавните жилища, та сестра ми се напъна да купи панелката в Младост за 8 000 лв. Заплатата ми, впрочем, беше номинално точно 2 пъти по-малка от сегашната.
А, да, край Манастирски ливади не съм минавала, покрай тез ливади не минаваше маршрута за екскурзиите, а в Бояна имаше само стари вилички и селски къщи, най-големия лукс беше вилата на Гяуров покрай реката. Само едно нещо ми напомня сега за онова време - возилата на Градски транспорт, същите автобуси бяха, само че по-малко амортизирани. Без мерцедесите, естествено. А, да, и маршрутки нямаше.
Това за 1985. :ami:
А, да, забравих и една много неевропейска черта. Тротоарите бяха за хората, а платната на улиците - за колите.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-06-16 11:06 от Еличка.
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход