Неотдавна се нанесох в 80-ина м2 апартамент старо строителство. Злият архитектурен гений бе решил дневната да е с размери 4.5 х 4 м и това да е най-голямата стая в жилището, а кухнята (2.5 х 2.5м) + някакво безумно коридорче има-няма 3м2 бяха залепени за дневната. Едно от първите неща, които направих, бе да развъртя чука и да сваля стените, за да разруша този безумен лабиринт от тухли и врати и да се получи едно правоъгълно помещение от презрения в тази тема тип 'дневна+бокс', но с приличната квадратура от около 25-30м2. Не съжалявам нито за миг за това си действие, половинката бе малко против в началото, но свикна бързо
. Да не говорим, че, ако концепцията на жилището беше 'ергенска квартира', вариантът беше да приобщя и едната спалня към дневния тракт, но този вариант отпадна достатъчно рано, за да пощадя и тази стена
Що се отнася до 'входното антре' (винаги ме е развеселявало да чуя тази тафтологична фраза
), от входно антре 15м2 (стара градска къща) попаднах на такова 5м2, което има 6!!! врати, една от които е входната. няма смисъл да казвам, че нерядко гости са ме питали коя врата да ползват, за да напуснат апартамента
Та ползата от антре с подобни габарити (а такива са на 99% от жилищата от 50-та година насам) е сравнително малка, но хората са свикнали с това и не ги дразни толкова сякаш. ПО мои наблюдения всички варненски къщи от началото на миналия век, които съм посещавал, имат антрета от по минимум 10-12 квадрата. Все си мисля, че има много повече резон в това, но като се сетя, че има жилища ново строителство, на които общата полезна площ е малко повече от тази на старите антрета, по-скоро архитектурния прийом на дедите ни би се разтълкувал като разхищение в наши дни
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-05-16 23:26 от Zrfv.
Това го бях видял май в един английски сериал още по соц-времето.
