Анкета: Кои са най-устойчивите на земетръс имоти?

Znae6t ,

Ако си строителен инжинер си сменяй професията.

Пруският свод НЕ Е метални греди и дебели тухлени стени. Да си се питал защо се казва "свод"? Винаги и без изключение мазетата са от каменен зид. На този каменен зид стъпват метални релси, не греди, на разтояние около 80 см. Между всеки две релси се зидат странично тухли на "СВОД" от където му е името. Като всеки свод тухлите се крепят и държат една друга и липсата на една намалява носивоста на всички. Има сводести конструкции, които се срутват дори при изваждането на един камък. Този камък даже си има име. Това е масово използвано при много крепости, за да се съборят сводове от хиляди камъни върху нападателите.

Пруски свод се прави където съм казъл - между сутерен и партер и партер и първи етаж. Ремонтирал съм много сгради, включ. цялостен основен ремонт на сградата на М.Луиза 23, строена през 1894 г., която в момента е Мак, Доналтс и офис на ЗАД България. Сградата на Г.Вашингтон 1, която в момента е съборена от собственика, но мазето седи/там е паркинг/. Частични ремонти съм правил на поне още 3-4 сгради с пруски свод и да не слушам свободни съчинения.

Когато е станало голямото земетресение в София не е имало нито една сграда с Пруски свод, защото през петдесетте години на 19в. турците не ги строели.

Ако специално те интересува дебелината на тухлените стени в посочените две сгради, мога да ги кажа до милиметър от проектите. Както вече казах мазетата са камък, тухлените стени около и над 50 см. Като има характерни за пруският свод тухлени колони, които са толкова "стабилни", че за да отговарят на изискванията около тях се прави метална конструкция от дебели винкели и шини, които ги укрепват срещу "кълчене", защото при пруският свод височините на партера обикновенно са 5-5,50 м.

Какво са правили малоумниците на Алабин не ме интересува. Други малоумници седмици наред бомбардираха панели в Грозни, без да могат да ги разрушат.

Във Виена сградите могат да си стоят колкото си искат, защото там няма земетресения. Руснаците баха разработили т.нар. тектонични ядрени бомби, които би трябвало да предизвикат земетресение именно в такива райони, където строителството не е правено да издържи.

"метални релси, не греди" (що е релса и що е греда?)
"носивост" (дано да е правописна грешка!)
"този камък си има име" (май за ключ говорим)
"дебели винкели и шини" (да не би да са профили?)
и т.н.
- въобще, аз с такъв експерт не бих спорил. Който има нерви, да му отговаря.

Щом др.Иванов е казъл релса, значи е релса, а не греда. Гредата може да е със всякаква форма, а най вече е с правоъгълно сечение. Релсата е с двойно Т сечение, и затова само между две релси, а не греди, може да се направи свод.
Не си спомням точно дали бяха специално правени или бяха използвали свалени от експлоатация/бракувани/ ЖП релси.

Носимост, здравина, устойчивост, кръщавате си го както искате.

Щом си има име, може и да се казва ключ. Не ме е интересувало специално.

Дебели винкели 100/100/8 и шини - 100/8, са част от номенклатурата на металните профили. А това укрепване се прави не с метални профили изобщо, като П или Т лайзени, а със заварени винкели и шини.

А ако не знам някой термин питам работниците си инженери, плащам им да знаят. Макар, че точно един инженер щеше да събори сградата на М.Луиза 23 на 2 май 1994 г. Защото първо сряза металните шини, за които писах, а след това нареди да режат и хоризонталните греди на покрива и дебелите по 50 см. стени тръгнаха. Като отрязаха последната греда срезът се отвори с 8 см. И аз с още един-двама гоним хората от улицата, а горе с арматурно желязо връзват стените за металната конструкция, която бяхме направили. И от тогава не съм оставял сам инженер в обект за 5 минути.

Та Абу, аз някой термин може и да не знам, защото съм завършил право, но съм правил от най-тежките ремонти в София. И това го знам от опит, ама опит дето съм си го плащал от джоба, не са ми го разказвали на лекции.

Колега и аз това съм писал метални релси, не греди, чети по-внимателно !
И тези релси са от долу до горе драги ! Тухлените стени долу са най-дебели естествено, нагоре стават по тънки , има ли смисъл да ти обяснявам защо ?
Стандартните тухлени сгради в периода 1940-55 изобщо не са смятани на земетръс, така че те заедно с новото са най-рискови.

и пак повтарям тези конструкции са единствените издържали голямото земетресение в София , т.е. те са се доказали !

Abu Написал:
-------------------------------------------------------
> "метални релси, не греди" (що е релса и що е
> греда?)
> "носивост" (дано да е правописна грешка!)
> "този камък си има име" (май за ключ говорим)
> "дебели винкели и шини" (да не би да са профили?)
> и т.н.
> - въобще, аз с такъв експерт не бих спорил. Който
> има нерви, да му отговаря.

Това са понятия, които бъркам, но знам какво съм видяла. Между 1 и 2 етаж има същите метални релси, а между тях- нещо като бетон. Не съм гледала между 2 и 3 етаж, но си мисля, че по онова време, едва ли някой се е наемал да строи 3-4 етажни сгради с височина на етажа над 3.50 с дървен гредоред. Виж, между последния етаж и тавана, задължително е бил такъв......

Правилно си видяла, но това е ремонтиран пруски свод. Т.е. "свода"/тухлите между релсите иззидани на свод/ са махнати и е излята бетонна плоча. Аз никога не съм попадал на пруски свод на горни етажи и не вярвам някъде да е правен. Заблуждаваш се за гредореда. Старите кооперации са на гредоред до тавана. Има гредоред на 8 етажни сгради/ напр. Трапезица 6, на ъгъла с Вашингтон./ Причината старите кооперации да са по-тихи е именно гредореда, където подът/т.е. "плочата"/ е около 50 см. Затова и не вярвам някъде да има пруски свод на 1 етаж, защото ще стане много дебело. Пруски свод около 40 см., отдолу кара-таван - 10, отгоре по-тънки греди за дюшамети и дюшаме или паркет- още 20 см. или около 70 см. Нагоре е използван най-вероятно релси с бетон, което не е пруски свод.

Та всички са се наемали да строят етажи по 3,50 светло с гредоред, затова не мисля, че ще понесат земетресение от 7 степен.

За земетръсните норми. Знам че са от 1936 г. без да съм 100% сигурен. След 9 .ІХ. се е строяло яко, от държавата и ако е имало норми, те са спазвани. В строителството имаше една приказка: "Магаре където чука, и държава където строи, лабаво няма". Кооперациите от 50-те години според мен са качествени и добри, все пак са строени предимно за номенклатурата. А това дето се строеше по късно е без проблеми. Бетона и желязото бяха без пари и се слагаха на поразия.

Сега големият проблем е ОСОЛЕНИЯТ ПЯСЪК с който всеки трябва да внимава и некачественото желязо. Подпроблеми, че в бетоновите възли не слагат пластификаторите, които си платил, затова съвет към всички да ги купуват отделно и да ги слагат в бетоновоза когато излиза от бетоновият възел.

др. Иванов Написал:
-------------------------------------------------------
> Правилно си видяла, но това е ремонтиран пруски
> свод. Т.е. "свода"/тухлите между релсите иззидани
> на свод/ са махнати и е излята бетонна плоча.

Не, не беше ремонтиран, а просто махнаха старото дюшеме, защото беше изгнило. Та, на около 5-6см. под него видях това, което описах.........

Много нисък процент доверие сте дали за модулните къщи.При земетресението в Нортридж през 94-та,което е било 6.7 степен, модулните къщи като цяло са се представили по-добре от монолитните.Като тези с по-проста архитектура на покрива са се представили по-добре от тези с тежки и сложни покривни конструкции.

salvador Написал:
-------------------------------------------------------
> Много нисък процент доверие сте дали за модулните
> къщи.При земетресението в Нортридж през
> 94-та,което е било 6.7 степен, модулните къщи като
> цяло са се представили по-добре от
> монолитните.Като тези с по-проста архитектура на
> покрива са се представили по-добре от тези с тежки
> и сложни покривни конструкции.


Нисък е процента на всичко, дето не е арматура, бетон, пояси и други в тая връзка. Да се питаш, как къщи, отпреди 200г. са устояли на всичко и се ползват и до днес?

Камелия, въпросът може да се зададе и по друг начин: "Кои фактори влияят на устойчивостта на сградите при земетръс?" Не мога да изредя всички, но колкото на мен ми трябваха, за да формирам вота си:
1. Проектиране срещу земетръс.
2. Количество и качество на вложените материали, качество на труда, спазване на технологични срокове и т.н.
3. Етажност.
4. Общ товар.
5. Геометрия на сградата - има значение, "раздвижените" елементи са потенциално опасни
6. Дата на издаване (важи както за амортизацията, така и за достигането на мах. якост на бетоновите елементи примерно, а също и да може да се каже, че вече са понесли безпроблемно поне едно земетресение).

За старите тухлени съм дал "+" по всички точки, с някои уговорки по 3 и 4. За сравнение, на ЕПК-то сложих почти същото, но с "-" на т. 3 и въпросче на 4. Ако не бяха съмненията ми за спазени 1, 2 и 5, бих гласувал за масивна къща. По документи уж са ОК, ама в действителност поне половината къщи в България са трагедия. Моята например е жив зян, а и няма основи...
Ако трябва да степенувам по важност точките, май няма да мога, но за мен най-важно е фундирането, затова приемам, че изброените видове сгради са с добри основи.
За модулните къщи имам една голяма въпросителна по първа точка - иначе всичко друго ми изглежда много по-надеждно, отколкото при останалите.
Приеми, че мнението ми е крайно субективно и едва ли бих го променил, но все пак бих се радвал, ако ми кажеш къде греша... И не само Камелия, колеги.