ЗА БАНКИТЕ
БЛИЗО 2.6 МЛРД. ЛВ. СА ХВЪРЛЕНИ В НОВИ ЗАЕМИ
ЛИПСАТА НА СВОБОДНИ ПАРИ НА БЪЛГАРСКИЯ И НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ Е НА ПЪТ ДА ОБЕЗСМИСЛИ ВСИЧКИ ПЛАНОВЕ НА БАНКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА КРЕДИТИРАНЕТО
От близо осем години насам в."БАНКЕРЪ" изготвя специална класация за най-активно кредитиращите институции.
В нея са включени всички 24 работещи в България банки (без клоновете), които се оценяват по три критерия, изготвяни на базата на данните, които БНБ публикува на всеки три месеца. Това са размерът на отпуснатите заеми, делът им в общия размер на активите и ръстът им в рамките на една година. Само институциите, които са сред първите десет и по трите показателя, влизат в групата на най-активно кредитиращите.
Показателите гарантират, че само структуроопределящи за пазара банки попадат в елитната група и в същото време не допускат в нея институции, които са, образно казано, лениви по отношение на предоставянето на заеми. Важно е да се подчертае, че в класацията за март не участват "УниКредит Булбанк" и "Юробанк И Еф Джи България". Причината е, че двете банки възникнаха в средата и в края на 2007-а вследствие на обединението им с други кредитни институции. Така че не е коректно и възможно на базата на преизчисления да се определя ръстът на отпуснатите от тях кредити за периода март 2007-а - март 2008 година.
Не е тайна, че в края на всяка година мениджърските екипи на банките изготвят бюджети за следващата и в тях залагат определен ръст на финансовите показатели. В това число и на отпусканите заеми, и то по групи - такива за големи корпоративни клиенти, за малки и средни предприятия, за текущи разходи на гражданите (т.е. потребителски) и за покупка на жилище или на имот. Въпросните бюджети се утвърждават в централите на мажоритарните акционери на българските банки и се превръщат в основен документ, от чието изпълнение зависят премиите, а понякога и работните места както на мениджърите, така и на подчинения им персонал.
До началото на 2008-а залаганите ръстове за нови заеми във въпросните бюджети бяха между 50 и 60% годишно. Според някои мениджъри за 2008 поставените цели са далеч по-скромни. При повечето големи банки
планираният ръст на заемите
е между 30 и 40%, а при някои е дори 20 процента. Това създава илюзията, че банките сякаш са се съобразили с изричното желание на БНБ за намаляване на ръста в кредитирането. Факт е, че за първото тримесечие на 2007-а финансирането, предоставено на граждани и фирми, е нараснало с 11.4%, докато за периода от началото на януари до края на март 2008-а това увеличение е само 6.85 процента. Алилуя. Но в случая процентите създават измамна представа за състоянието на пазара. Защото те може да са по-малки, но увеличението като абсолютна стойност не се е променило кой знае колко много. Съдете сами. За периода януари-март 2007-а общият размер на кредитите е нараснал от 22.77 млрд. на 25.36 млрд. лв., или с 2.59 млрд. лева. За същия период на 2008-а отпуснатите заеми са се повишили от 37.28 млрд. до 39.83 млрд. лв., или с 2.58 млрд. лева.
Всички тези числа и съотношения нямаше да имат кой знае колко голямо значение, ако привлечените средства на банките от населението и фирмите се повишаваха с темповете от 2007 година. Но както в."БАНКЕРЪ" писа в брой................., те не само че не нарастват, а напротив - намаляват. Което означава, че в желанието си да запазят и да разширят позициите си на пазара мениджърите започват постепенно да "изгребват" бързоликвидните пари (тези, които се държат по депозити и могат да бъдат ползвани - при необходимост, в рамките на една седмица) и да ги използват за отпускане на заеми. Но въпросните заеми не се водят бързоликвиден актив, тъй като при необходимост от пари в брой банките не могат да съберат от кредитополучателите предоставените им назаем средства преди договорения срок на плащане.
Отбелязваме всички тези факти заради
въпроса с ликвидността
който стана актуален при последните събития около Първа инвестиционна банка.
Спокойно! Дори и не намекваме, че сигурността на финансово-кредитния сектор е застрашена. Напротив, както спомена на 16 май управителят на БНБ Иван Искров пред участниците в пролетната банкова среща в Сандански, банковата система е в добро здраве и пред нея не съществуват проблеми. Данните обаче говорят и за нещо друго. И то е, че капацитетът на банките да отпускат заеми, макар и бавно, намалява. Защото има една граница в съотношението между бързоликвидни активи и кредити, която нито една финансова институция не може да прекрачи. За отделните банки тя е различна и зависи както от структурата на вземанията им, така и от структурата на техните привлечени средства. Общото правило обаче е, че кредитите не могат да нарастват безкрайно, ако същата тенденция не се наблюдава и при депозитите. Все пак банките са институции, които работят с пари назаем. И това не са общи приказки. Когато финансовият потенциал на банките за отпускане на заеми намалее, те затягат условията по кредитирането и увеличават цената му. И точно това се случва в момента.
Повечето банки обявиха още в началото на годината, че ще покачат годишните лихви по заемите от 0.25 до 0.5 процента. А статистиката на БНБ показва, че годишният процент на разходите (освен лихвите той включва и всички такси и комисиони) по потребителските заеми за период от 12 месеца е нараснал от 10.91% през март 2007-а на 11.22% през март 2008-а. Принципно погледнато, въпросният ръст от 0.31% не е кой знае колко голям. Но потърпевшите никак не са склонни да споделят това мнение. При това съществуват всички предпоставки цената на заемите тепърва да се покачва.
Основният аргумент за това е, че външното финансиране, което ползват повечето банки, става все по-скъпо заради нестихващата криза на международните пазари. В същото време депозитите на гражданите и фирмите не отбелязват очакваното от банкерите покачване. Като капак на всичко административните неуредици, забавящи пререгистрацията на търговските дружества, не позволяват на банките своевременно да капитализират печалбата си, от което зависи размерът на заемите.
Само тези три фактора са достатъчни, за да затормозят чувствително основната дейност на банките. През първото тримесечие на 2008-а изискванията, според критериите на в. "БАНКЕРЪ", се покриват от четири институции. Това са "Банка ДСК", ОББ, "Банка Пиреос България" и "МКБ Юнионбанк". Прави впечатление, че "Банка ДСК" и ОББ са и сред институциите, които влизат в групата на най-добрите банки у нас за мартенската класация на 2008-а, която в."БАНКЕРЪ" публикува в края на май. Какво е характерно за четиримата отличени.
"Банка ДСК"
е финансовата институция, която традиционно обслужва нуждите на по-голямата част от българското население. Тя е предоставила една трета от всички потребителски и 30% от жилищните кредити.
Управляваната от мениджърския екип, начело с Виолина Маринова, институция през последните две години успя да се наложи и на новия за нея пазар на фирмените заеми. За една година те са нараснали с близо 70% и в края на март 2008-а са 1.78 млрд. лева. Така или иначе, "Банка ДСК" е най-големият кредитор в България. Общият размер на финансирането, което тя е предоставила на граждани и търговски дружества, е 6.28 млрд. лева. За една година то е нараснало със 70.76% и формира 81.47% от всичките й активи.
Благодарение на тази своя активност "Банка ДСК" е една от най-печелившите във финансовия ни сектор. А заради голямата си печалба, която се превръща в част от капитала й, банката продължава да бъде и символ на стабилността.
Същата характеристика може да се даде и за
ОББ
която на практика е единственият равностоен конкурент на "Банка ДСК" в областта на заемите за населението. При това, за разлика от много други кредитни институции у нас, ОББ продължава да се радва на сериозна финансова подкрепа от своята майка "Национална банка на Гърция".
В края на март тази година общият обем на предоставените от ОББ заеми е 5.46 млрд. лв., като за една година те са отбелязали увеличение от 77.87 процента. Потребителските кредити за същия период вече са - 1.42 млрд. лв., а жилищните - 1.13 млрд. лева.
Независимо от активната си политика за привличане на гражданите, ОББ запазва ясно изразения си корпоративен профил - тя е вторият по големина кредитор на фирмите. Заемите за тях в края на март 2008-а са 2.91 млрд. лв. и за една година са нараснали с повече от 87.7 процента.
Прави впечатление, че ОББ е една от малкото банки, които поддържат баланс между заемите за фирми и тези за граждани. Което означава, че тя е стъпила здраво на земята. Това, че кредитите заемат 83.79% от активите й, по-никакъв начин на подрива стабилността й, защото банката разполага с голям капитал и е една от малкото у нас, която по всяко време може да получи всички средства от своя мажоритарен собственик.
"Банка Пиреос България"
провежда активна кредитна политика едва от година и половина. За сметка на това обаче тя е особено агресивна (в добрия смисъл на думата) и атакува всички сегменти от пазара. Резултатът е налице. В края на март 2008-а общият обем на отпуснатите заеми е около 2.68 млрд. лв. и за една година е нараснал с 65.6 процента. В активите на банката те вече заемат 74.35% и са основен източник на нейните приходи.
Независимо от усилията на мениджмънта на кредитната институция, начело с Атанасиос Куцопулос, "Банка Пиреос България" все още си остава корпоративно ориентирана. Заемите за фирми в края на март 2008-а са 2.11 млрд. лв. и формират 78.44% от портфейла й.
Усилията, полагани за развитието на услугите за граждани, обаче са видими както в продуктите, така и в рекламната политика на институцията, а и финансовите й данни ги потвърждават. В края на март заемите за населението са 568.82 млн. лв. и за една година те са се увеличили със 75.82%, като заслугата за това е изцяло на потребителските кредити.
Повече от два пъти за една година са нараснали и заемите, отпуснати от
"МКБ Юнионбанк"
Кредитната институция, закупена преди година и половина от унгарската "Мадяр Керешкеделми Банк", има амбицията да се превърне в една от десетте най-големи банки у нас. Поне по отношение на кредитите тази цел е изпълнена. Дори ако в сметките включим гигантите "УниКредит Булбанк" и "Юробанк И Еф Джи България", които по споменати по-горе причини не са включени в сегашната класация, "МКБ Юнионбанк" се намира сред десетте най-големи кредитори в България. Общият размер на отпуснатите от нея заеми в края на март 2008-а са 798.36 млн. лв., докато година по-рано са били 380.33 млн. лв., а това означава ръст от 109.91 процента. Корпоративните кредити заемат 82.5% от портфейла на банката, но пък от балансовите й данни се вижда, че тя развива с една и съща активност както заемите за фирми, така и тези за граждани.
Набиращите скорост
Интересното е, че особено активни на нашия пазар са институции, които до миналата година не бяха сред агресивните. Например "Търговска банка Д" за дванадесет месеца е увеличила отпуснатите заеми със 124.3%, "Емпорики банк" - със 114.8% , а ИНВЕСТБАНК - със 114.5 процента.
Очевидно по-малките банки не са се примирили със сегашното си положение на пазара и смятат да отвоюват клиенти от големите институции, възползвайки се от по-гъвкава политика по отношение на условията за кредитиране. Дали обаче ще им стигне въздухът да издържат в тази надпревара? Едно е ясно, че налагането на пазара е въпрос не само на мениджърски умения, а и на иновативни нововъведения.
(Б)