Съжалявам, че трябва да направя забележката, но темата на начефф май беше: „ ... и „малко политика””. За политика тук почти не видях да се говори
Както и да е.
Наскоро писах нещо в друг форум за състоянието и перспективите пред панелките, там имаше няколко неща, които спокойно бих пренесъл и в настоящата дискусия, защото има малко пряка и повече косвена връзка с „малко политика”.
Очевидно е, че въпросът с панелните жилища в бг тепърва ще придобива важност, защото the moment of truth за тях наистина наближава.
Никак не е парадоксално, обаче, че бг управниците ни нямат и хабер, да не говорим за достатъчно желание и мозък, първо за да възприемат, после да осмислят, после да се наговорят, после да потърсят далаверата, после пак да говорят, после да питат как да се направи нещо-то, после да се надхитрят кой да го направи, после да се препират за процентите, после да го възложат, после да си променят мнението ... и едва накрая, ПОДЧЕРТАВАМ, едва тогава нещо ще започне да се прави.
Междувременно, разбира се, нещата ще са катарстрофално забатачени. Никаква мениджърска прогноза не може да предвиди реалните измерения и точният момент във времето, когато панелките ще започнат да пропадат. Факт е, че ще се вземат мерки ДО ПОСЛЕДНО, щото тези стари сгради да се закрепят над земната повърхност, но това разбира се не решава по никакъв начин въпроса с това какво ще стане с обитателите на тези 707 441 жилища (по данни от т.нар. Национална жилищна стратегия ). Цифрата е сериозна за мащабите на страна като нашата, но фактита показват, че за решаването на техния бъдещ проблем се говори ужасно малко, и не се прави абсолютно нищо.
Може би мнозина то вас пропускат обстоятелството (най-малкото поради наличето на решен жилищен проблем), че сгради от типа ведомствени, общински или държавни се вече отживелица и присъстват спорадично и само на отделни места. Те, обаче, по едно съвсем логично заключение, биха могли да поемат част от онези хора, които един ден ще застанат пред развалините на панелния си блок и ще трябва да търсят начин да намерят подслон.
Уви, в трите изброени варианта има всичко друго, но не и желание, дори помисъл, процесът на изграждане - най-вече на общинските жилища, защото другите се дават на „специални хора”, да бъде възстановен, и да се престане с тези ужасно демагогски оправдания, че подобни апартаменти обслужват социално проблемните хора. По отношение на възможностите за наем: цитирам, „Общините почти не разполагат със свободен наемен фонд, с който да се решават социални потребности. Нови общински наемни жилища не се строят.”
Нека го кажа по-ясно: социално проблемните хора в големите бг градове, когато моментът на срутване на панелките настъпи, ще бъдат в хиляди пъти повече. Сами можете да допуснете (но никой не може да си представи) каква негативна обществена енергия ще се създаде ...
За това, че съществуват финансови ограничения в държавния и общинските бюджети и фондове няма да коментирам пространно ... (само за сведение, отделяните държавни средства за жилища например са под 1%, при това същите са насочени изцяло към наследени стари задължения на държавата – знаете за онези лихвоточки ...; по отношение на общинските бюджети процентът клони плътно към нула).
НО: няма проблем, който да не може бъде решен – при наличието на управленско желание и готовност за действия. Ефективни действия.
Към настоящия момент съществуват немалко финансови инструменти, с които да постави началото на един процес, в края на който държавата и общините трябва да създадат действащи фондове за подкрепа на хората, които един ден ще останат на улицата. Примери?
Оптимизация на държавния и общинските бюджети, привличане на частен капитал (предимно чуждестранен, защото нашия в повечето случаи просто не става – не че няма да се включи, ако му замирише на пари) в т.ч. банков, по линия на инвестиционни, структурни и осигурителни фондове, жилищно-спестовни и жилищно-кредитни системи, данъчни преференции и др.
Големият проблем, обаче, остава липсата на взаимодействие и синхрон между държавата и общините – именно тези, които са най-отговорни, правят най-малко, за да работят заедно и в една обща посока. Зная, звучи прекалено общо и неангажирано: "държава", "общини", но аз нямам предвид институциите, а хората, които ги управляват.
Смешно е друго – при съвременния темп на строителство и развитие на бизнеса с недвижими имоти неизбежно ще се стигне (това отчасти вече се получава) до пренасищене на пазара с нови жилища, които обаче са недостъпни като продажна цена за масовия българин, т.е. и за основната част от живущите в панелките. Ето още един цитат: „В сегашната пазарна конюнктура в България потребностите от жилище се покриват с платежоспособно търсене само в 8-10 % от случаите на стремеж към собствено жилище и не повече от 10 % в случаите на търсене на частно наемно жилище.”
За някои от нас е очевидно, че и в момента има една немалка част от новите апартаменти, които стоят празни – да уточня, става дума за два вида жилища:
- закупени, но само с инвестиционна цел, т.е. без намерение за постоянно обитаване;
- непродадени.
Още един цитат, който, забележете, визира само 10 годишен период от време, при това преди да започне бума на пазара с недвижими имоти: „Увеличаването на броя и относителния дял на необитаваните жилища е 7,8 на сто през 1992 г. до 14 на сто през 2001 г.”
И какво се получава на практика: има жилища, но няма реално търсене. Има високи цени, няма готовност те да се платят. За чуждестранния интерес, големите приказки за това, че бг пазарът на недвижимости бил в ембрионален стадий и т.н. бих искал да не говоря, защото това наистина са предимно маркетингови похвати, които не почиват на достатъчно солидни анализ и стратегически проучвания (друг въпрос е кой и доколко е в състояние да прави подобни професионални изследвания). Действителността е единственото мерило за това какво е, не коментарите и статиите, или рекламите и предлагането.
За съжаление няма организация, която да е в състояние да подаде точна информация за това сериозно разминаване между цифрата на новопостроените досега и очакваните в период до 50 години жилища, и бъдещата необходимост от/търсенето на такива.
И да продължа още малко към въпроса за „малката политика” на псевдополитиците, които формират настоящия „елит” на бг партийния склон (извинете за тавталогията).
Политиката никога не е била истински инструмент за управление на държавата. Защото има разлика между това да си добър държавник и това да си просто политик. Огромна разлика.
Откъде тогава нашите измислени политици да се поучат, откъде да почерпят ценен опит и как да защитят статута си на една толкова ценна (преди всичко в техните собствени очи и в очите на онези, които келепирят около тях) каста? Когато, освен че нямат необходимото образование и опит, са издигнати от шепа хора, подкрепени от неразбиращи самите себе си избиратели, и в крайна сметка представляващи под 30% от населението на страната.
Пропастта, която е зейнала в държавничеството у нас е и поради този въпиющ недостиг от сериозни, интелигентни и последователни политици.
И да направим връзката със строителството ... къде започва и къде свършва тя.
Отговорът е уникално простичък: строителния бранш не е в никакъв случай по-различен от всеки друг, който се опитва да защити своите интереси и да разшири хоризонта пред себе си, корумпирайки или отговаряйки на предложенията за корупция от страна на държавната и общинска администрация (нивото не е аспект, който ще засягам тук). Следователно това, което виждаме, като обем (уф ...) и качество (ох ...) на новото строителство, има своето нормално обяснение. Не можем да очакваме, че първото ще бъде правилно планирано и регулирано, а второто – съобразно предвидените технически норми (да не говорим например и за спазването на гаранционни срокове – когато и ако въобще някой се опита да потърси отговорност от изпълнителите).
Факт е, че държавата/общините реагираха постфактум на промените в строителния и бизнеса с недвижими имоти, иначе казано – бяха подтикнати да реагират някак на случващото се. За точните характеристики на тази реакция не е време да говорим сега
Това не е държавническо мислене и поведение, това е доказателство за състоянието на политиката, администрацията и държавата ни като институция, които би трябвало да се грижат за благополучието на своите граждани.
Но очевидно те нито знаят, нито могат, нито искат да го направят.
Ако сте усетили някакъв лош привкус в края на прочетеното, то е, защото скоро не сте опитали нещо сладичко – вземете си, ще ви стане харно.
Аз вече съм с бонбон ‘Solano” – ягода и сметана 
Казвам горното, защото не всичко в живота е толкова черно, колкото изглежда.
И защото на 100 некадърника и лицемери, има поне 1 професионалист и открит човек , заради което си струва да общуваме и да обменяме впечатления, идеи или просто да поговорим свободно 
